Определение № 33483 от 08.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33483 гр. С., 08.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110172439 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от З.” срещу A. Л. А., като е предявил иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 680,16 лева – представляваща обезщетение за причинени щети на лек автомобил „А.” с рег. № ., в резултат на ПТП, реализирано на 23.12.2016г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

По делото е постановено решение Решение № 9584 от 26.08.2022г.

В срока за обжалване ищецът З.“ депозира молба по чл. 248 ГПК с вх. № 192200 от 15.09.20222г. за изменение на решението на съда в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира заплащането на целия адвокатски хонорар, като в тази насока се мотивира с наличието на проведено обезпечително производство, както и с изготвянето на преписи от адвоката, за което били начислени допълнителни суми по чл. 6, т. 13 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В дадения от съда срок за становище, ответникът А. А. не депозира такова.

СРС счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Аргументите на съда за това са следните:

С постановеното решение по настоящото дело съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ в частта, касателно претендирата главница, поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство, като е осъдил А. Л. А. да заплати на З.” АД законна лихва лева за периода от 17.12.2021г. до 07.02.2022г. върху главницата от 680,16 лева. Присъдил е на ищеца разноски в общ размер на 415 лева, като е съобразил и направеното възражение на ответната страна в хода на производството.

Този състав счита молбата на ищеца за изменение на решението в частта относно присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователна.

1

Ищецът З.“ АД е сторил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС. Съдът и към настоящия момент счита така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение за завишено предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма, в какъвто смисъл е направено и възражение от страна на ответника чрез неговия процесуален представител. Още повече, че ответникът е заплатил претендираната главница в хода на съдебното производство, което е допринесло и за приключване на производството в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства. Ето защо, и към настоящия момент приема, че присъденото на ищеца минимално адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с включено ДДС/, предвидено в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. с оглед защитавания правен интерес за съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Обстоятелството, че в исковото производство е било издадено по искане на ищеца обезпечителна заповед, по никакъв начин не мотивира извод, различен от вече обективирания от съда, както в самото решение, така и в настоящото определение относно полагащия се размер адвокатско възнаграждение.

С аналогични доводи, съдът счита, че без значение е и обстоятелството твърдяно от ищеца, за начислени разходи от адвоката във връзка с изготвените заверени преписи, представени по делото, тъй като същите би следвало да са били включени в общо уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, чиято прекомерност или липса на такава, се преценява в цялост, с оглед фактическата и правна сложност на самото дело.

С оглед на това, молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението на съда в частта относно присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З.“ депозира молба по чл. 248 ГПК с вх. № 192200 от 15.09.20222г. за изменение на Решение № 9584 от 26.08.2022г. на СРС, 61 състав в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2