Определение № 112 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. София, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 21.01.2025 г. на Българска православна църква – Българска патриаршия срещу определение № 1/2.01.2025 г. по ф.д. № 25/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на регистрацията по реда на чл. 18 от Закона за вероизповеданията на вероизповедание „Българска православна старостилна църква“.

В жалбата се твърди се, че определението е недопустимо, тъй като е разгледано по реда на чл. 536 ГПК от регистърния съд, а не по реда на чл. 389 ГПК от исковия съд по т.д. № 1/2025 г. по описа на СГС, който незаконосъобразно е препратил молбата на друг съдебен състав.

Алтернативно се поддържа, че неправилно са приети за неприложими предпоставките на чл.

536 ГПК в периода между постановеното решение за регистрация и фактическото вписване в съдебния регистър. Освен това спиране можело да се постанови и след регистрацията, тъй като с това не приключвала висящността на регистърното производство, доколкото след това е възможно да се вписват и последващи обстоятелства, поради което регистърното производството се считало за висящо до вписване на заличаването на юридическото лице.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи искането за спиране на регистърното производство.

От заявителя в регистърното производство вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва частната жалба.

Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба намира за установено следното:

Производството по ф.д. № 25/2022 г. на СГС е било образувано по молба от 21.06.2022 г., с която е поискана първоначална регистрация на вероизповедание с наименование „Българска православна старостилна църква“, учредено на учредително събрание от 13.06.2022 г.

С решение № 65/1.11.2022 г. на СГС е постановен отказ за вписване на вероизповеданието в регистъра по чл. 18 от Закона за вероизповеданията. Решението е потвърдено с решение № 2/7.02.2023 г. по в.ф.д. № 5/2022 г. на САС. Решението на САС е отменено с решение № 214/16.12.2024 г. по т.д. № 563/2023 г. на ВКС, І т.о., с което е постановено вписване на организацията в регистъра на вероизповеданията към СГС.

След постъпване на делото в СГС с разпореждане от 3.01.2025 г. е постановено 1 отразяване на решение № 214/16.12.2024 г. на ВКС в регистъра на вероизповеданията към СГС.

С последващо решение № 28/23.01.2025 г. на ВКС са допуснати поправи на очевидни фактически грешки в решение № 214/16.12.2024 г., по молба с вх. № 260069/3.01.2025 г. на заявителя. Със същото решение е оставено без уважение искането за спиране на производството по тази молба, направено от Българска православна църква – Българска патриаршия с молба с вх. № 1119/21.01.2025 г.

Междувременно, с молба с вх. № 144113/31.12.2024 г. Българска православна църква – Българска патриаршия е поискал от СГС да изчака произнасянето по искането му за обезпечение направено в приложената искова молба с вх. № 144112/31.12.2024 г. От същата е видно, че молителят е предявил иск срещу вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ за отмяна на регистрацията на осн. чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗВ. В исковата молба се съдържа и искане за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на вписването на регистрацията по реда на чл. 18 ЗВ, допусната с решение № 214/16.12.2024 г.

По същата искова молба е било образувано т.д. № 1/2025 г. на СГС, по което съдът е изпратил искането за обезпечение за разглеждане на съда по регистрацията по ф.д. № 25/2022 г.

За да постанови обжалваното определение от 2.01.2025 г., с което искането е оставено без разглеждане, съдът е приел, че охранителните производства могат да се спират само по реда на чл. 536 ГПК, но само ако производството е висящо. Прието е, че с постановяване на решението от 16.12.2024 г. на ВКС е приключило производството по чл. 18 ЗВ за първоначалната регистрация на ответното вероизповедание, без значение, че към този момент е липсвало техническо отразяване в регистъра, поради което регистърното производство не е висящо и не може да бъде спряно.

Впоследствие с решение № 6/24.01.2025 г. е вписана промяна по партидата на вероизповеданието /заличаване на член на Църковния съвет/, поискана със заявление с вх. № 260069/3.01.2025 г.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Противно на доводите в жалбата обжалваното определение не е недопустимо. Безспорно процесното искане е подсъдно на СГС, а въпросът кой конкретен съдебен състав следва да го разгледа е ирелевантен към допустимостта – всички съдебни състави в един съд притежават в пълнота правораздавателна власт по всеки въпрос от компетентността на този съд. Въпрос на правна квалификация е дали искането е такова по чл. 389 ГПК или по чл. 536 ГПК, а погрешната такава също не води до недопустимост, а евентуално – до неправилност.

В случая обаче квалификацията е точна. Константна е съдебната практика, че мярката „спиране на вписване“ може да се наложи само по реда на чл. 536 ГПК от регистърния съд, а не от исков съд по реда на обезпечаване на исковете – в този смисъл мотивите към т. 10 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС – ОСГК, което макар да се отнася до исковете по чл. 74 ТЗ, има и принципно значение по този въпрос. Същото постановява, че подобни мерки е недопустимо да се налагат като обезпечение на иск – нито по бъдещи, нито по висящи искания за вписване, тъй като така се заобикаля реда по чл. 430 ГПК /отм./, сегашен чл. 536 ГПК, по който компетентен е само регистърният съд. По аналогична причина подобни мерки не могат да се налагат по реда на чл. 389 – чл. 390 ГПК и за обезпечение на иск по чл. 8, ал. 2 от Закона за вероизповеданията. Ето защо съответно на процесуалния закон те са разгледани по реда на чл. 536 ГПК от регистърния съд, тъй като това е единственият допустим ред за тяхното прилагане.

Условие за спиране на охранително, вкл. регистърно, производство е висящността на последното. Ако производството не е висящо, то и няма предмет за спиране. В случая в приложената искова молба изрично е поискано спиране на първоначалната регистрация по чл. 18 ЗВ на ответното вероизповедание, което производство е приключило с постановяване на решението на ВКС от 16.12.2024 г. Техническото отразяване в съответния регистър не е част от висящността на производството, но към днешна дата и тази дейност е приключила – видно от последващото разпореждане от 3.01.2025 г. на СГС, с което е постановено 2 отразяване на решението на ВКС в регистъра на вероизповеданията към СГС.

Следва да се отбележи, че всяко отделно искане за вписване инициира отделно регистърно производство, подлежащо на спиране при условията на чл. 536 ГПК, ако то е висящо. Ако се касае за първоначално вписване на юридическо лице, с регистрацията на същото приключва регистърното производство по вписване на самото юридическо лице.

Последващите искания за промени във вписаните обстоятелства инициират отделни регистърни производства – всяко в рамките на предмета на искането, като всяко от тях може да се спре при условията на чл. 536 ГПК, ако е висящо. Противно на застъпеното в жалбата не съществува всеобща висящност на регистърното производство след вписването на юридическото лице, поради което не може да се спират бъдещи непоискани вписвания по същата партида.

Ето защо и поради липсата на висящност на регистърното производство по чл. 18 ЗВ, чието спиране е поискано, то и липсва предпоставка това искане да се разгледа по същество.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

При този изход на спора следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за настоящото частно производство за ответника по жалбата /заявител по регистърното производство/ в размер на 600 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения към отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 28.01.2025 г.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 4 ГПК – доколкото актът по чл. 536 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/2.01.2025 г. по ф.д. № 25/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав.

ОСЪЖДА Българска православна църква – Българска патриаршия, с адрес – гр.

София, ул. „Оборище“ № 4, БУЛСТАТ – 121294143, да заплати на вероизповедание „Българска православна старостилна църква“, със седалище и адрес на управление – гр.

София, кв. „Бъкстон“, ул. „Българска легия“ № 41, сумата 600 лв. – разноски за производството пред САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3