Решение № 4924 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Петър Милев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100511905 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20146588/25.06.2021г., постановено по гр.д. №71014/2018г. по описа на СРС, 82 състав, са осъдени А. Е. Н. и Е. К. В. да заплатят на Д. Б.

Б. на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД всяка по ½ от сумата 12466,01 лева, дължима от двете като законни наследници на Т.А.Г. – длъжник по договор за потребителски кредит от 09.10.2002г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, по който ищецът е поръчителствал, като е отхвърлен искът за разликата над 12466,01 лева до пълния предявен размер от 14688,14 лева и по отношение на солидарността. С решението е оставен без разглеждане предявеният от Д. Б. Б. срещу Е. К. В. и В. А. Г. иск с правно основание чл.145 от ЗЗД за осъждане на всяка от двете да заплати на ищеца припадащите се части от по 4896,05 лева от платеното от него задължение. Осъдени са А. Е. Н. и Е. К. В. да заплатят на Д. Б. Б. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1739,15 лева – сторени разноски в производството.

Подадена е въззивна жалба от ответницата А. Н., чрез адв. В. Т., назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу решението в частта, с която предявеният срещу нея осъдителен иск е уважен, 1 като се излагат оплаквания, че същото е недопустимо, и при условията на евентуалност неправилно. Във въззивната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало, тъй като искането на ищеца било за солидарно осъждане на ответниците, а с решението същите били осъдени да заплатят сумите разделно. Счита, че по този начин съдът е присъдил на ищеца нещо различно от това, с което е бил сезиран. На следващо място съдът допуснал процесуално нарушение, като формирал извод, че ищецът е платил претендираните от него суми въз основа на изготвени по изпълнителното дело съдебно-счетоводни експертизи. Като се позовал на експертиза от друго производство съдът нарушил процесуалните права на ответниците, като ги лишил от възможността за контрол и оспорване на заключението на вещото лице, предвидени в чл.200 от ГПК. Не били ангажирани други доказателства, установяващи извършени плащания от страна на ищеца, поради което искът се явявал недоказан, а решението необосновано. Поради изложеното моли решението да бъде обезсилено в обжалваната част, и при условията на евентуалност да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

Постъпил е писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна Д. Б. Б., чрез пълномощника адв. Н. С., с който въззивната жалба се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.143, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските. В случая се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът като поръчител се е задължил да отговаря пред „Обединена българска банка“ АД за изпълнението на задълженията на кредитополучателя Т.А.Г. по договор за кредит от 09.10.2002г. Установява се също така, че Т.А.Г. е починала на 10.02.2010г., като е оставила за свои наследници по закон дъщерите си А. Е. С. и Е. К. В.. От представените в изпълнителното производство платежни нареждания, отбелязванията върху изпълнителния лист, както и от изслушаното и прието във въззивното производство заключение на съдебносчетоводна експертиза се установява, че в хода на изпълнителното производство от ищеца са заплатени суми в общ размер на 12927,01 лева за погасяване на задължението на наследодателката на ответниците към банката по договора за кредит, както и, че разноските по изпълнението възлизат на сумата от 2187,63 лева. Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца е възникнало правото да иска от наследниците на кредитополучателя връщане на платените суми. Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран.

Действително в случая платените суми се претендират солидарно от ответниците, но не е налице основание за солидарното им осъждане, тъй като същите отговарят за задълженията на наследодателя си разделно, до размера на дела си. Същевременно съдът намира, че при липсата на солидарна отговорност между ответниците е необходимо да се изследват предпоставките за уважаване на претенцията спрямо всеки от тях поотделно, доколкото при обикновеното пасивно другарство всеки от другарите има самостоятелно положение спрямо общите факти. В случая първоинстанционният съд с 3 обжалваното решение се е произнесъл съобразно направеното от ищеца искане, като е приел, че са налице предпоставките за осъждане на ответниците при условията на разделност, и е оставено без уважение искането на ищеца за солидарното им осъждане.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна Д. Б. Б. следва да бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, а именно сумата от 1750 лева. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20146588/25.06.2021г., постановено по гр.д. №71014/2018г. по описа на СРС, 82 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. Е. Н. да заплати на Д. Б. Б. разноски за въззивното производство в размер на 1750 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4