Решение № 123 от 07.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502372 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Банка ДСК АД-гр.*****, ЕИК ***** със седалище и АУ гр.***** против решение № 2530/05.06.2024 г., постановено по гр.д.№8428/2022 г. на ПРС, 7гр.с., в частта, с което е отхвърлен предявеният иск против У. Ш., ЛНУ ********** за главница с правно основание чл. 420, ал. 1 Търговски закон, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 Закон за кредитиране на студенти и докторанти за разликата от 7823.32 лв. до пълния претендиран размер 12411.68 лв.; иска с правно основание чл. 420 ТЗ за сумата 600.90 лв. - договорна лихва за периода 28.10.2021 г. - 6.6.2022 г.; сумата 18.40 лв. лихви надбавки за забава, дължими на основание чл. 17.1 от Общите условия за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г. и е осъдена банката да заплати на ответника разноски по съразмерност на отхвърлените части от претенциите. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважи иска в пълен размер. Конкретно са изложени следните правни доводи: Неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 на ЗКСД, неправилен е изводът на съда, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗКСД, след като кредитополучателят е изразил изрично съгласие с погасителния план и договора за кредит, ведно с ОУ към него, счита, че задължението за лихви, начислени върху усвоената част от кредита е дължимо и не противоречи на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от ЗКСД.

1

Неправилен е изводът на съда, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, тъй като съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 23, ал. 3 ЗКСД, банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния период. Член 7 от договора е съобразен с посоченото по-горе ограничение. След изтичането на гратисния период, видно от погасителния план, договорната лихва е в същия размер – 7 %, поради което счита, че е неправилен изводът на съда, че липсват задължителни реквизити на договора за студентски кредит и че той е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД.

Неправилен е изводът на съда, че е допуснато нарушение на чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Счита, че не е преклудирано правото на ищеца да ангажира доказателства, че Банка ДСК е предоставила необходимата преддоговорна информация на ответника съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД и в тази връзка е представено и прието от въззивния съд като доказателство Искането на У. Ш. за целеви потребителски кредит, вх. № 2449/29.11.2014 г., което съдържа изявление му, че е запознат с условията на Банка ДСК за предоставяне на искания от него кредит. Неправилно съдът е приел, че договорът противоречи на чл. 20 ЗКСД. Точка 10.2 от Общите условия допуска капитализиране на възнаградителни лихви към главницата и последващото им облагане с договорни лихви. Неправилно съдът е приел, че е нарушен чл. 24, ал. 1 ЗКСД, според който общият размер на задължението се формира след изтичане на гратисния период и включва главница и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни норми.

Неправилно съдът е приел, че договорът е недействителен поради неправилно изчислен годишен процент на разходите. Заключението на вещото лице не съдържа информация за действителния размер на ГПР, поради което съдът неправилно е извел, че посоченият от Банка ДСК годишен процент на разходите е неправилно изчислен. Съдът неправилно е приложил тълкуването на т. 2 от Решение на СЕС от 21.3.2024 г. по дело С-714/2022 г., с което се приема, че когато в договора за кредит не е посочен ГПР това води до нищожност на целия договор. Тълкуването на РС е превратно, с което е приел, че неправилно по изчисление на ГПР в по-висок размер води до недействителност на договора за кредит.

Счита, че договорът е действителен и е породил правното си действие.

Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия У. Ш., с паспорт №*****/*****.2010, от В., ЛНЧ №**********. Пълномощника му адв. О. в с.з.взема становище, с което счита решението на РС за правилно и законосъобразно; че действително, начинът на начисляване на лихвата е неясен, а това е предпоставка за объркване и договорът в тази част е нищожен.Не претендира за разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна в случай, че същите надвишават минималния размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл.430, ал.1и 2 ТЗ и чл.86 ЗЗД от „Банка ДСК“ АД срещу У. Ш. за осъждането му за сумата 12411,86 лв.-главница по договор от 04.12.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и 2 докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, в т.ч. сумата 4579,50 лв.-капитализирани лихви, обявен за предсрочно изискуем, сумата 600,90 лв.- договорна лихва за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г., сумаата 18,40 лв. – лихвена надбавка за забава , дължима на осонование чл.17.1 от ОУ за периода 28.10.2021 г.- 06.06.2022 г., ведно съъс законната лихва от подаавне на ИМ до окончателното плащане.

Решението на ПРС, с което У. Ш. е осъден да заплати на Банка „ДСК“-АД сумата 7823,32 лв.- главница по договора за целеви потребителски кредит от 04.12.2014 г., сключен по ЗКСД и допълнително споразумение към него от 15.02.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от ИМ- 08.06.2022 г. до окончателното плащане - не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли претенциите за разликата над 7823,32 лв. до пълния предявен размер от 12411,68 лв.- за главницата, за сумата 600,90 лв.- договорна лихва за периода 28.10.2021г06.06.2022 г. и за сумата 18,40 лв.- лихвена надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода 28.10.2021 г.-06.06.2022 г., РС е приел, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.17,ал.6 от ЗКСД, тъй като не отговаря на изискванията на чл.17,ал.1 и 4 ,чл.18,ал.3 от ЗКСД – размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за това обучение, изискване на чл.24,ал.1 ЗКСД, че лихвата е начислена върху лихва, начислена през гратисния период, което е видно от погасителния план /към реално усвоената главница е прибавена капитализирана лихва в гратисния период, което води до неправилно формиране на ГПР, което води до цялостна нищожност на договора/, цитирана е т.2 от решение на СЕС от 21.3.2024 г. по дело С-714/22 /.

От представените по делото доказателства е видно, че на 04.12.2014 г. между Банка ДСК АД и У. Ш. е подписан договор за целеви потребитевски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД по силата на който на У.Ш. е предоставен кредит в размер на 78233,20 лв. за заплащане на такси за обучение със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. С допълнително споразумение от 15.2.2015 г. г. размерът на отпуснатия кредит е намален на 7823,32 лв. В чл.3 от договора е казано, че гратисният период обхваща времето от дата на първото усвояване до изтичане на 1 година от първата дата на последния държавен изпит или защитата на дипломната работа. В уверение №178/6.10.2014 г. не МИ-**** е записано, че срокът за полагане на последния държавен изпит е 30.09.2020 г., от което следва, че гратисният период обхваща времето от усвояване на кредита до 30.09.2021 г.

Видно от приетото и неоспорено по делото заключение на ВЛ М. М. от 17.4.2024 г.

/л.132 от д.РС/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, кредитът е усвоен от У. Ш. за сумата от 7823,32 лв. на 04.12.2014 г., когато е преведен по разплащателната сметка, посочена в т.5 от договора. Следователно гратисният период обхваща времето от 04.12.2014 г. до 30.09.2021 г.

ВЛ е установило, че след изтичане на гратисния период на 30.9.2021 г. до датата на завеждане на ИМ – 08.06.2022 г. няма плащания за погасяване на кредита, а непогасената договорна /възнаградителна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 06.06.2022 г. е в размер на 3

600,90 лв., а непогасената лихвена надбавка за забава, съгласно т.17.1. от ОУ за периода 28.10.2021 г. – 06.06.2022 г. е в размер на 18,40 лв., а капитализираната лихва е в размер на 4588,54 лв. /от която банката е претендирала сумата 4579,50 лв.-видно от уточняваща молба на л.96 от д.РС/.

ПОС намира, че процесният договор за целеви кредит е отпуснат на студента У.Ш. съгласно специалният Закон за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/. Съгласно чл.17,ал.4 от ЗКСД - когато се са спазени изискванията на чл.17,ал.1 и 4, на чл.18, ал.3 и на чл.7, договорът за кредит е недействителен.

Чл.17,ал.1 и 4 ЗКСД изисква договорът за кредит да е сключен в писмена форма, както и кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на договора;

Чл.18, ал.3 ЗКСД изисква преди подписване на договорът за кредит, банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, а чл.7 ЗКСД изисква кредита да е отпуснат съгласно типов договор, който определя правилата и документите за отпускане,обслужване,предоговаряне и погасявне на кредита, да включва задължителните реквизити на договора, реда за гарантиране на кредита, реда за погасяване от държавата на задълженията на кредитополучателите към банката, размера на премията за добро управление и отговорността на страните при неизпълнение.

ПОС намира, че договорът за кредит да е сключен в писмена форма, всички плащания на кредитополучателя са включени в условията на договора –в чл.7 от договора е посочена дължимостта на фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% годишно; в чл.10 от договора е казано, че ОУ са неразделна част от кредита и че кредитополучателят ги е получил и приема с подписването на договора; дължимостта на капитализираната лихва е посочена в чл.10.2 от ОУ, където е записано, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно; банката е уведомила кредитополучателя за всички условия на кредита преди подписване на договора – видно от приетото пред ПОС искане за целеви потребителки кредит/л.7 от д.ОС/, където Ш. декларира че е запознат с условията на банката за предоставяне на кредита и ОУ; спазени са и изискванията на типовия договор по чл.7 ЗКСД.

От това следва, че не са налице основанията за обявяване на кредита за недействителен посочени по-горе, обаче, чл.10.2 от ОУ противоречи на императивната разпоредба на чл.20,ал.1 и 2 от ЗКСД, където е казано, че лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля 7% и че уговорката за по-висока лихва е нищожна.

Съгласно чл.10.2 от ОУ - начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капиталилизира годишно, което означава, че се прибавя към главницата и върху тази увеличена главница се начислява още 7% лихва, при което възнаградителната лихва надхвърля допустимите 7%, поради което уговорката за капитализираната лихва е нищожна.

4

Неоснователна е претенцията за заплащане на сумата 18,40 лв.- лихвена надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода 28.10.2021 г.-06.06.2022 г., тъй като тази лихва за забава се дължи от момента, в който предсрочната изискуемост на кредита е обявен на длъжника, което в случая е станало с връчване на препис от ИМ на ответника – 22.6.2023 г./л.79 от д.РС/.

С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан следва да бъде уважен по отношение на претенцията за сумата 600,90 лв.- договорна лихва за периода 28.10.2021г-06.06.2022 г. и следва да се отхвърли за сумата 4579,50 лв.капитализирани лихви както и за сумата 18,40 лв.- лихвена надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода 28.10.2021 г.-06.06.2022 г.