Решение № 1113 от 14.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330104637 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „Амиго Финанс“ ЕООД (с предишно наименование “Мого България” ООД) против Б. Й. Б. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл.

82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 262303/03.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16091/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: сумата от 651, 99 лв. - главница, представляваща падежирали лизингови вноски за периода от 25.04.2020 г. до 04.09.2020 г. по Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.не на собствеността върху лизинговия актив № ***** от 05.09.2019 г., сумата от 281, 85 лв. - договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 04.09.2020 г., сумата от 6, 41 лв.- неустойка за забава за периода от 25.04.2020 г. до 04.09.2020 г., сумата от 528, 57 лв. - неустойка за прекратяване на договора по чл. 15.5. от Общите условия към договора, сумата от 172, 89 лв. – разходи за платени застрахователни премии, сумата от 1

147, 30 лв. – разходи за данъчни задължения, 870 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив и сумата от 3 000 лв.- щети, нанесени на лизинговата вещ по време на ползването й, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 02.12.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № № ***** от 05.09.2019 г., по силата на който лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „Ауди А 6", идентификационен номер на рама *****, peг. № ** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от 05.09.2019 г. Твърди, че лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия в размер от 2 520 лв. Поддъдржа, че длъжникът приел да погасява задълженията си по договора на двадесет месечни вноски, с падеж на последната на 25.04.2021 г. Твърди, че е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41, 16 % и размер на месечни анюитетни вноски от 176, 19 лв.

Лизингополучателят преустановил плащанията по договорения погасителен план, като последното постъпило плащане от 10.03.2020 г. е в размер на сумата от 306 лв. Предвид неизпълнение на задълженията по договора лизингодателят отправил изявление за разваляне на договора, получено от длъжника на 11.08.2020 г. Сочи, че ползването на лизинговата вещ продължило до 03.09.2020 г., на която дата предоставения автомобил е върнат на собственика. Поддържа, че за времето на ползване на автомобила лизингополучателят дължи заплащане на вноските за главница и възнаградителна лихва, включващи от осма до дванадесета вноска и част от тринадесета вноска за периода до 03.09.2020 г. Сочи, че на основание чл. 15.1. от ОУ е начислена неустойка за забава, с начален период при съобразяване на обявеното в страната извънредно положение, считано от 15.07.2020 г. Твърди, че поради прекратяване на договора е начислена еднократна неустойка на основание чл. 15.5 от Общите условия в размер равен на трикратния размер на установената месечна вноска. Поддържа, че ответникът дължи заплатените от собственика в полза на „Брокер Инс“ ООД застрахователни премии по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира 2 и заплатените данъци за автомобила за 2020 г. Сочи, че за възстановяване на лизинговия актив са ползвани услугите на „Ем Би Кей Груп“ ООД, в полза на което дружество е заплатено възнаграждение на основание Рамков договор за поръчка от 06.07.2017 г. Твърди, че лизингополучателят е поел задължение да върне лизинговата вещ в състояние, годно за обичайна употреба, при отчитане на обичайното захабяване. Сочи, че при изземване на автомобила е установено, че последният има драскотини по определени детайли и не пали, като е установена стойността на вредите, която претендира. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Й.

Б. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че редовно заплащал задълженията си по договора, но предвид усложнената икономическа обстановка не успял да заплати дължимите вноски за м. юли и м. август 2020 г., поради което получил обаждане от ищеца с искане за предаване на автомобила, което станало в гр. С. на 03.09.2020 г., поради което счита, че сумата за изземване на автомобила е недължима, предвид изпълнение на задължението му за предаване на лизинговата вещ на основание чл. 14.1. от Договора. Твърди, че не е получавал уведомление за прекратяване на договора, като е възможно такова да е подписано при предаване на автомобила, но не е бил изрично уведомен, като не разбрал какво подписва. Сочи, че при предаване на автомобила не е обсъждано състоянието му, като последният не успял да запали, тъй като акумулаторът останал без мощност. При предаване на автомобила, последният не е проверявам за техническа неизправност, поради което оспорва констатациите в протокола от 03.09.2020 г., като счита, че последните са вписани допълнително. Оспорва и констатациите в протокола от 14.09.2020 г., изготвен от „Карс Хелп“ ЕООД, като счита, че това е частен документ и няма доказателствена стойност. Твърди, че този протокол е съставен единадесет дни след предаване на автомобила, в който период ответникът не е имал контрол по отношение на автомобила, като не е присъствал на огледа на автомобила и изготвяне на протокола. Сочи, че автомобилът е предаден в добро техническо състояние. Счита, че неустойката, установена в разпоредбата на чл. 15.5. е прекомерна и установена при явно неизгодни условия за едната страна. Твърди, че тази неустойка е установена в противоречие с неустойката по чл. 15.3., като счита, 3 че не следва едно и също неизпълнение да бъде санкционирано два пъти. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Възникване на субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг; 2. лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок.

В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.не на собствеността № ***** от 05.09.2019 г. се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „Audi A6”, идентификационен номер на рама *****, с рег. № **, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 2 800 лв., ведно с начислена възнаградителна лихва от 974, 99 лв. при годишен лихвен процент от 41, 16 %. В договора е установено, че при подписване на договора лизингополучателят е заплатил първоначална вноска от 280 лв., поради което остава задължение от 2 520 лв. Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на заплащане на 20 погасителни вноски, с размер на първата вноска от 147, 38 лв., размер на балонна вноска от 1 390, 86 лв. и размер на останалите вноски от 176, 19 лв., с падеж на задълженията – на 25.04.2021 г. Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия.

От приложения по делото Приемо-предавателен протокол от 05.09.2019 4 г. се установява, че лизинговият автомобил в предаден на лизингополучателя, ведно с 1 брой ключове, с пробег към датата на подписване на протокола от 351 549 км. В протокола е обективирано изявлението на лизингополучателя, че приема лизинговият актив такъв, какъвто е към датата и часа на подписване на протокола, и потвърждава, че е извършил оглед и лизинговият актив отговаря на предварително избраните от него технически характеристики и спецификации. В протокола е посочено, че занапред лизингополучателят няма да има каквито и да било претенции към лизингодателя относно състоянието на лизинговия актив, неговата комплектованост или възможност за употреба и екплоатация.

По делото е представено уведомление на лизингодателя за прекратяване на договора от 11.08.2020 г., получено от ответника без отбелязване на датата на неговото получаване, поради което следва да се приеме, че уведомлението е получено на същата дата. В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че ответникът не е получил уведомлението за прекратяване, респ. че последното е получено в деня на предаване на автомобила без ответникът да разбере какъв документ подписва. В срока за отговор на исковата молба истинността на посочения частен документ не е оспорена, поради което следва да се приеме, че изявлението за получаване на уведомлението за прекратяване на договора, изхожда от ответника.

Същевременно ответникът не оспорва, че е предал автомобила, тъй като е изпаднал в невъзможност да заплаща лизинговите вноски, в който смисъл последният не оспорва, че договорът е прекратен.

По делото е представена справка за начислени данъчни задължения по отношение на процесния лизингов автомобил в общ размер от 147, 30 лв., които са заплатени от страна на лизингодателя – ищец на 13.08.2020 г., което се установява от приложеното по делото платежно нареждане.

По делото е представено извлечение от записите на лизингодателя относно сключени застрахователни договори, ведно с преводни нареждания, от които се установява, че по отношение на процесния лек автомобил – на 05.09.2019 г. е заплатена първата застрахователна премия, както и че застрахователната вноска с падеж на 27.05.2020 г. и с падеж на 26.08.2020 г. са останали незаплатени от лизингополучателя.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна 5 експертиза се установява, че лизингополучателят е заплатил сумата от общо 2 364, 38 лв., от която сумата от 200 лв. – такса за приоритетно разглеждане, сумата от 132 лв. – разходи за регистрация на лизинговия автомобил, сумата от 280 лв. първоначална вноска, сумата от 696, 74 лв. за главница, сумата от 511, 73 лв. за договорна лихва, сумата от 1, 43 лв. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2019 г. по застрахователна полица ***** и сумата от 540 лв. – разходи за възстановяване на лекия автомобил.

Вещото лице е установило, че незаплатените лизингови вноски за главница за периода от 25.04.2020 г. до 03.09.2020 г. са в размер от 647, 65 лв., а за периода от 25.04.2020 г. до 03.09.2020 г. са в размер от 651, 99 лв.

Експертизата е определила размера на незаплатените лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода 25.04.2020 г. до 03.09.2020 г. в размер от 280, 50 лв., а за периода от 25.04.2020 г. до 04.09.2020 г. - в размер от 281, 85 лв. Установен е размерът на неустойката за забава от 6, 41 лв. и на неустойката за прекратяване на договора от 528, 27 лв. Вещото лице е посочило, че е начислен данък МПС за 2020 г. в общ размер от 147, 30 лв., който е заплатен от лизингодателя на 13.08.2020 г. Вещото лице е посочило, че „Мого България“ ООД е заплатил по сметка на застрахователния брокер „Брокер Инс“ ООД по издадена сметка сумата от общо 172, 89 лв., от които сумата от 93, 67 лв. на 26.06.2020 г. първа вноска и сумата от 79, 22 лв. на 25.09.2020 г. втора вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица ***** при „Лев Инс“ АД.