Решение № 297 от 13.08.2019, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 297 гр.

София, 13.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВАНЯ И.

Д. ЦОНЧЕВ при секретаря Цветанка

Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 80 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И.Н.К. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Д.К., против Решение № 141/16.11.2018 г., постановено по гр.д. № 213/2016 г. по описа на РС – Пирдоп. С обжалваното решение са отхвърлени субективно кумулативно съединените искове против ответниците Г.И.С. ЕГН **********, Н.Т.Р., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, А.В.П. – Б. ЕГН **********, Г.П. Г., ЕГН

**********, А.К.К. ЕГН **********, В.Й.Б. – П., ЕГН **********, В.Д.П., ЕГН

**********, С.Д.П., ЕГН ********** и А.Н.С., ЕГН **********:

1. на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът И.Н.К. е собственик на 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. К., Община К., област Софийска, одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, находяща се в гр. К., ул. „Х.

Н. П.” № 68, цялата със застроена площ от 51 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 557 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за исторически паметник, историческо място, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:

620, квартал: 48, парцел: ХVІІІ, при съседи на поземления имот: ПИ №№ ***, ***, *** и ***; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт № 166, том І, дело № 364 от 15.09.1977 г. на Пирдопски районен съд в частта му до 1/32 ид.ч. от процесната сграда, засягаща правата на ищеца;

2. на основание чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху 1/32 ид.ч. от двете жилищни стаи, находящи се на втория етаж от същата тази сграда с идентификатор № ***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

На основание чл. 78, ал. 3 ищецът е осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 2 150 лв.

В жалбата се излагат доводи, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че процесната жилищна сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. К. не е съществувала към момента на одържавяването през 1948 г., респективно не би могла да бъде предмет на реституция. Не са съобразени твърденията на ищеца, че към момента на одържавяването, притежаваната и отчуждена от наследодателя му – Н. Д. К.

¼ ид. част от недвижим имот е включвала незастроено дворно място, едноетажна сграда с обширно приземно помещение за яхър и склад, а на първия етаж – жилищни стаи и голям чардак. До къщата към яхъра е съществувал навес за храни, земеделски сечива и други, а срещу къщата в двора се е намирала Павликянска къща – старинна постройка, датираща отпреди Освобождението – сега сграда с идентификатор № ***. Именно едноетажната сграда с обширно помещение за яхър и склад, а на първия етаж – жилищни стаи и голям чардак, която е описана в заявление с вх. № 94-Н-287/1998 г. до областния управител на област София, е съществувалата към момента на отчуждаването. Тази описана сграда съответства изцяло на процесната сграда с идентификатор № 3858.5.71.1.

Това се потвърждава от заключението на вещото лице инж. Кирил Николов, който в отговор на въпрос № 4 от първоначалното си заключение потвърждава, че сградата, предмет на делото, е именно имотът, описан по т. 3, буква „б“ от заявлението до областния управител и която реституционна преписка е присъединена към кориците на делото.

Според жалбоподателя преустройството на сградата през 1984-1987 г. не може да засегне и изключи собственическите му права. Неправилни са изводите в решението, че към 1948 г. външната Павликянска къща не е съществувала. В т. 3 от заключението на СТЕ ясно е посочено, че сградата е строена преди 1945 г., като е нанесена в плана от същата тази година.

Според вещото лице може да се направи много добре обосновано предположение, че в периода 1982 – 1986 г. е извършена цялостна реконструкция на външната Павликянска къща, при която към нея на практика е „пришита“ сградата с идентификатор № ***. Най-важното в мотивите за пристрояване са, че за НИПК съществувалият до къщата към яхъра - навес за храни, земеделски сечива, инструменти и др., съответстваща на процесната сграда с идентификатор № ***, е съществувала към 1948 г., когато е отчуждена от прадядото на ищеца Н. Д. К..

Според жалбоподателя дори да бъдат споделени изводите на съда, че към датата на одържавяването процесната сграда не е съществувала, с оглед на това, съгласно ТР № 6/2006 г. по ТД № 6/2005 г. на ОСГК, при положение, че не се касае за одържавени, а за завзети от държавата имоти, те би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на приращението по чл. 92 ЗС. Ако процесната сграда не е съществувала в настоящия ѝ вид към момента на одържавяването, то след реконструкцията ѝ собствеността е следвала собственика на земята.

Безспорно се установява, че прадядото на ищеца Н. Д. К. е едно от четирите деца на общия наследодател на всички страни в производството Д. К., за когото не са съхраняват данни в регистрите за гражданско състояние и който е придобил собствеността върху имота през 1869 г. По заявление на наследниците на Н. Д. К. за реално възстановяване на собствеността върху ¼ ид.ч. от имот с пл. № 620, парцел XVIII в кв. 48 – „Павликянска къща“ с Решение № 254/18.08.1999 г. и Заповед №

Р-183/03.09.1999 г. на областния управител на област София на правоимащите е възстановена реално собствеността и им е предадено владението върху ¼ ид.ч. от гореописания парцел и сградите в него. С оглед изложеното оригинерният придобивен способ на ответниците, послужил им да се легитимират като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 166, том I, дело № 364 от

15.09.1977 г. на РС – Пирдоп, е опорочен и непротивопоставим на ищеца. Актът е съставен при липса на основанието за това, тъй като в патримониума на молителите по него не е възникнало оригинерното право на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответниците в производството не биха могли към 1977 г. да придобият по давност процесният имот, тъй като имотът следва да не е изваден от гражданския оборот. Според жалбоподателя от представените документи се установява, че процесният имот е бил държавна собственост. В резултат на завземането му от държавата с решение от 14.12.1948 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС за отчуждаване е бил актуван като държавна собственост. Като такъв не би могъл да бъде придобит по давност предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС (ред. ДВ бр. 92 от 1951 г. и ред. ДВ бр. 31 от 1990 г.). При това положение до 01.06.1996 г. придобивна давност в полза на ответниците не е текла. От 01.06.1996 г. до датата на реституцията и предаване на владението на наследниците на Н. Д. К., извършено със Заповед № Р-183/03.09.1999 г. на областния управител не е изтекъл необходимият 10-годишен период. Дори и да се приеме обратното, молителите по обстоятелствената проверка, са загубили фактическата власт върху имота на 24.07.1980 г., когато имотът е отчужден за музей със Заповед № АО-119-404 от 24.07.1980 г. на Софийски окръжен народен съвет и владението им е възстановено най-рано на 15.09.1995 г. с решение на РС – Пирдоп.

Въз основа на анализ на събраните доказателства се прави извод за изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Неправилен е изводът на съда, че е недоказано, че ответниците владеят имота и че отказват да предадат на ищеца владението върху 1/32 ид.ч. от двете жилищни стаи, находящи се на втория етаж в сграда с идентификатор № ***.

Въз основа на изложеното се претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения ревандикационен иск.

Иска се присъждане на разноски.

В отговора на въззивната жалба, депозиран от адв. И. М. – процесуален представител на Г.Г., Н.Р., А.К., А.П.-Б., В.Т. К., А.Н.С. и Г.И.С., същата се оспорва като неоснователна.

Изводите на районния съд са аргументирани и мотивирани въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства и приложимия закон. Като е изследвал наличието на съответствие между одържавеното на праводателя на ищеца имущество, собствеността върху което е възстановена, съдът е съдът е достигнал до правилен извод за липса на такова. От преписката на областния управител на област София се установява, че на основание чл. 11 от ЗОЕГПНС е одържавена ¼ ид.ч. от целият парцел 7-579 в кв. 3 по плана на града от 600 кв.м. и ¼ ид.ч. от паянтова къща на един етаж от 150 кв.м. застроена площ, като в АДС № 30/60 г. е допълнена, без заверка за допълнението, подпис и очевидно по различно време „Павликенска“. В Заповед № Р-183.03.01.1999 г., в противоречие с Решение на областния управител на София област № 24/18.08.1999 г., е разпоредено отписване от актовите книги за държавна собственост „на наследниците на Н. Д. К. на ¼ от имот пл. № 620, парцел VIII, кв.

48-Павликянска къща“. Въз основа на това ответниците правят извод, че заявителите са поискали да им бъде възстановена собственост в по-голям обем от одържавената. От анализа на събраните доказателства се установява, че Павликянската къща е едноетажна постройка в дъното на имота единствено предмет на одържавяване и мястото в съответните идеални части. Двуетажната жилищна сграда с идентификатор № *** не е била предмет на реституция и не би могла да бъде обект на възстановяване. Неправилна е застъпената теза от жалбоподателя, че е без значение как процесната постройка впоследствие е била реконструирана, т.е. кога е възникнала постройката, след като от доказателствата се установява, че към момента на одържавяването не е съществувала. Съответен на доказателствата е изводът на съда, че собствеността върху претендирания имот не би могла да бъде възстановена и на основание това ответниците са собственици изцяло на процесната постройка. Неоснователно е и възражението за изтекла в полза на жалбоподателя придобивна давност.

В съдебно заседание, след като исковата молба е оставена без движение, ищецът е уточнил придобивния способ въз основа, на който претендира, че на праводателя на ищеца е признато право на собственост върху процесната сграда – правни сделки от баща си и наследствено правоприемство на баща му от общия на страните праводател. Ищецът се позовава на реституционното производство, но изтъква, че възстановяването и реституционното производство не представляват самостоятелно правно основание, а само възстановяват законното положение на правото на собственост, което е съществувало в патримониума на праводателя на ищеца, който е придобил правото чрез наследствено правоприемство.

Предвид направените уточнения и доколкото и двете страни се легитимират като собственици въз основа на нотариални актове в съответствие с т. 2 от ТР 1/2013 по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 11/2012 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС в съдебно заседание беше предоставена възможност всяка от тях да ангажира доказателства наличието на предпоставките за придобиване на право на собственост към съответния момент.

Доказателства не са ангажирани.

В съдебно заседание адв. Д.К. поддържа жалбата по изложение в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

Адв. М. поддържа отговора и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено при идентични аргументи с изложените.

В писмена защита, депозирана по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, адв. М. излага, че към момента на влизане на ЗВСОНИ процесната жилищна двуетажна сграда с идентификатор № *** е собственост на ответниците на основание Нотариален акт за собственост № 166, том I, дело 364/1977 г., изд. от нотариус при РС – Пирдоп, с който е признато право на собственост на Н. К., Г.С., Р. П., П. И. и М. К. върху ¾ ид.части от едноетажна странна паянтова жилищна сграда с дворно място, цялото от 565 кв.м. и цялата двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в същото дворно място. Парцел IХ-579, кв. 43 по регулационния план на гр. К.. Не могат да се приемат за основателни твърденията на жалбоподателя, че праводателят му – неговият баща Н. И.К., респ. жалбоподателят, е придобил на основание наследствено правоприемство, отчуждаване и реституция собствеността върху процесната 1/32 ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. К., тъй като сградата не е съществувала към датата на одържавяването на имота и не би могла да бъде възстановена. С оглед на това не са доказани предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск, както и на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.