Решение № 36 от 22.03.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Девня, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20223120200386 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК: 117650594, със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „България“№23, представлявано от Д. Ф. М. срещу Наказателно постановление № 50/16.06.2021 г., издадено от с.д. Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция „Митници“ /с ново наименование Териториална дирекция „Митница Варна“/, с което на въззивника за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 7 450, 31 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Развива се след отмяна на Решение № 84/04.07.2022 г., постановено от I състав на ДРС с Решение № 1527/22.11.2022 г. на Шести касационен състав на Административен съд – Варна и връщане на делото на Районен съд – Девня за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав.

Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде отменено. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са идентични със 1 стоки по друг внос, осъществен от него е произволен. Моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията, изложени в нея. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените при предходното разглеждане на делото и доказани разноски. Не претендира разноски за повторното разглеждане на делото пред настоящия състав.

Въззиваемата страна – Директорът на ТД „Митница Варна”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Последният счита, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно се установява извършването на митническо нарушение, че административно - наказателната отговорност на въззивника е ангажирана правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди в тяхна полза юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.04.2019 г. на пристанище Варна Запад с м/к „PACUL” пристигнали четири броя контейнери с № CMAU 0279585, № CMAU 0528570, № APZU 3489743 и № CMAU 0753950, натоварени с общо 4 колета, бруто тегло 79 400 кг., декларирани като „отработено масло от растителен произход за технически цели“ с получател “Астра Биоплант” ЕООД.

На 19.04.2019 г. за стоката, пристигнала с гореописаните контейнери била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под: MRN19BG002002006417R9/19.04.2019 г., с получател на стоката дружеството въззивник и износител: „IRON AND STEEL DMCC“, Дубай.

Стоката била описана в е/д 6/8 като „отработено масло от растителен произход за технически цели“, с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на мито по отношение на трети страни 2 %, приложима спрямо държава на произход ОАЕ. За стоката били начислени държавни вземания в размер на 2 178, 46 лева мито и 23 023, 32 лева ДДС.

Предходно - на 12.10.2018 г. на МП „Варна Запад“ от името и за сметка на въззивното дружество била подадена митническа декларация за 2 поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, регистрирана в митническата информационна система под MRN 18BG0020020145773 за стока в контейнери №№ DFSU2223943 и CMAU1772493, с получател „Астра Биоплант“ЕООД, ЕИК 117650594 и износител „IRON AND STEEL DMCC”, Dubai. Стоката била описана в кл. 31 като „отработено масло то растителен произход за технически цели“, с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на мито по отношение на трети страни 2 %, държава на произход ОАЕ.

От тази стока били взети проби за проверка на тарифно класиране от служител на „Карго Сървей и Софтуер“ АД (CSS Bulgaria) С. Ж., в присъствието на митнически служители. Изготвени били Акт за отбиране на проба, издаден на 12.10.2018 г. от CSS Bulgaria, както и Протокол за вземане на проба № 30- МРР-М036891/12.10.2018 г., които били изпратени до Централна митническа лаборатория в Агенция „Митници“ с придружително писмо с per. № 32- 297293/15.10.2018 г., както следва:

- проба с лабораторен код № 8428 2000 18 - 2 броя пластмасови бутилки от 1 литър, запечатани с пломби №№ 0066231+CSS00195505 и 0066963+CSS00195508 маркирани с етикети на проба;

- проба с лабораторен код № 8429 2000 18 - 2 броя пластмасови бутилки от 1 литър запечатани е пломби №№ 0066928+CSS00195501 и 0066984+CSS00195504 маркирани с етикети на проба.

По постъпилата заявка в ЦМЛ била изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ на Агенция „Митници“, която заключила, че изпитаните проби представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или техни фракции.

На 09.02.2021 г. било изготвено Становище от директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз, според което и съгласно експертизата, анализираните проби с лаб. кодове №№ 8428 2000 18 и 8429 2000 18 представляват нееднородна маслообразна течност с тъмнокафяв цвят и с неприятен мирис, характерен за употребявана мазнина. В пробите не се установява наличие на метилови естери на мастни киселини или парафинови въглеводороди. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоките не показва наличие на животински мазнини, а само на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На база изпитани шест показателя - 1) органолептично описание, 2) мастно-киселинен състав, 3) качествена химична идентификация, 4) триглицериден състав, 5) йодно число и 6) свободни мастни киселини, МЛЕ дава ясен и категоричен отговор, че пробите представляват негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини 3 от термична обработка на храни, смес само от растителни мазнини и масла, без наличие на животински масла или техни фракции, а единствено на растителни масла /преобладаващо палмово масло или негова фракция/. На база резултатите от МЛЕ стоките се охарактеризират като негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоките, с определените с МЛЕ характеристики, попадат в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания. Предвид състава на стоките приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни - 7, 7%. Стоките не се класират в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла.

Предвид заключението на тази МЛЕ и така даденото становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“ бил достигнат извод за осъществено на 16.04.2019 г. от въззивника митническо нарушение, покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни вземания.

На 15.03.2021 г. срещу дружеството бил съставен АУМН за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ в присъствие на упълномощен негов представител, който получил акт и вписал в него, че не е съгласен с констатациите на митническите органи.

Срещу така съставения акт в законоустановения срок не постъпило писмено възражение, поради което административно наказващия орган, приемайки нарушението за доказано, издал атакуваното пред съда наказателно постановление. В него, позовавайки се на чл. 190 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. наказващия орган приел, че резултатите от МЛЕ № 29_17.10.2018/02.02.2021 г. на ЦМЛ в ЦМУ са валидни и за стоката по MRN 19BG002002006417R9/19.04.2019 г. , доколкото била доказана идентичност на стоките - същото наименование, същия износител и получател.

При предходното разглеждане на делото за изясняване на обстоятелствата по делото е допусната съдебно - химическа експертиза, чието 4 заключение е приобщено към доказателствата по настоящото дело, не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено.

Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на обжалваното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, като последният оспорва направените от митническите органи изводи за невярно деклариран тарифен код на внесената стока и относимостта на резултатите от МЛЕ на проби от друга стока към процесната /внесената от въззивника шест месеца по - рано стока/.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът, прави следните изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентния орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците - Директора на ТД „Северна морска“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ - 657/32-156173 от 18.05.2021 г.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Възражения за допуснати в хода на проведеното административно - наказателно производство съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото му на защита не се правят от въззивника.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на 5 обжалваното наказателно постановление:

В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на внесената на 16.04.2019 г. от въззивника стока, декларирана от него като „отработено масло от растителен произход за технически цели” с код по ТАРИК 1518009590. Спори се между страните дали така декларирания от въззивника код по Тарик е правилен, респ. какви държавни вземания се следват. Въззиваемата страна приема, че правилния тарифен код на стоката е 1518009990, съответстващ на ставка мито 7, 7 % и дължими държавни вземания в размер на 8 387, 06 лева мито и 24 265, 04 лева ДДС. По този начин счита, че въззивникът е избегнал заплащането на дължими държавни вземания, респ. извършил е митническа измама, поради което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.