Решение № 21 от 17.03.2022, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Златоград, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100158 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А.. СТ. Д., срещу „Р. Е. П..“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответното дружеството е бил сключен Трудов договор № . г., по силата на който заемал длъжността „подземен миньор I степен“. На 10.06.2020 г., в с. Е. р., рудник участък „М.“ ищецът сочи, че при работа с машини на предприятието, докато извършвал технически операции по избиване на щанга от сондаж, претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане № Ц5104-20-23 от 18.06.2020 г. на ТП на НОИ-С. Излагат се твърдения, че вследствие на инцидента получил размазване и множество счупвания на ходилото на дясното стъпало. В момента на увреждането ищецът изпитал внезапни и неописуеми по своята интензивност страдания и бил потресен от вида на смазания си крак. След злополуката ищецът посетил ЦСМП-З., където бил прегледан, а раните му първично обработени. На 11.06.2020 г. отново бил прегледан, като при прегледа било установено, че е получил счупвания на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст на дясното ходило и изпитва силна болка. Издаден му бил болничен лист за срок от 30 дни, който след преглед на 13.07.2020 г. и установен изявен болков синдром при ходене и продължителен стоеж, бил удължен от ЛКК с още 15 дни за лечение и рехабилитация. В исковата молба се сочи, че в резултат на процесната трудова злополука, ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психологически шок от преживяното, разкъсно-контузни 1 рани, размазване и множество счупвания на ходилото на дясното стъпало, като болките и страданията съпътствали ищеца както по време на болничното лечение, така и в хода на домашното такова, го възпрепятствали да извършва елементарните битови дейност (обличане, предвижване, къпане и др.) за което се наложило да бъде подпомаган от близките си. Претърпял рязко понижение на самооценката и самоувереността, притъпено било усещането му за лична значимост, лесно се изморявал и бил с намалена енергичност. При тези твърдения моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените, вследствие на трудовата злополука, неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 10.06.2020 г., до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявеният иск, като завишен по размер. Сочи се, че не се оспорват обстоятелствата, че към 10.06.2020 г. ищецът работи по трудов договор в „Р. Е. П.“ ЕООД, както и че на посочената дата в с.Е. р., участък „М.“ при избиване на щанги от сондаж с чук, дръжката на чука се чупи и чука го наранява по пръстите на десния крак. След претърпяната трудова злополука ищецът е бил в отпуск по болест в продължение на 45 дни.

Внезапното увреждане на здравето на миньора се е случило през време и във връзка с извършваната работа и по тази причина същото е признато за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО с разпореждане № Ц5104-20-23 от 15.06.2020г на ТП на НОИ гр.С.. Същевременно ответникът посочва, че описаните в исковата молба вреди касаят различна трудова злополука.

Обективирано е искане за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника, а именно - ЗАД „А. Б.“, ЕИК ., като мотивира правния си интерес от привличането, с оглед сключена Задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, съобразно застрахователна полица № 0142/9/20/332/000009, доколкото процесната трудовата злополука е настъпила по време на действие на договора - от 00:00 часа на 22.02.2020г до 23:59 часа на 21.02.2021 г.

С протоколно определение от 27.01.2022 г. съдът, на основание чл. 214 ГПК е приел изменение на предявения иск за неимуществени вреди, посредством увеличение на неговия размер, който се счита предявен за сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) съставляващи обезщетение за претърпените от възникналата на 10.06.2020 г. трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа предявения иск, съобразно приетото от съда изменение по реда на чл.214 ГПК.

Ответникът, редовно призован – не изпраща представител.

Третото лице помагач, редовно призовано, се представлява от адв. Б.

2 която оспорва предявения иск.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен се осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ, за присъждане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, претърпени от ищеца А.. С.. Д., в резултат на трудова злополука, настъпила на 10.06.2020 г., в с. Е. р. рудник - участък „М.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 10.06.2020 г. до окончателното ѝ плащане.

За основателността на първоначално предявения иск, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно: 1) наличие на трудово правоотношение между него в качеството на работник/служител и ответника (работодател); 2) трудова злополука, установена по надлежния ред, претърпяна от ищеца в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила сочените травматични увреждания 3) неимуществени вреди в претендирания размер, претърпени от пострадалия и 4) причинна връзка между трудовата злополука и претърпените неимуществени вреди.

С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение № 161 от 10.09.2021 г. и обявен за окончателен без възражения от страните с протоколно определение от 21.10.2021 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.

4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти:

1. Наличието на сключен между страните Трудов договор № . г., по силата на който ищецът А.. С.. Д. бил назначен в ответното дружество на длъжността „подземен миньор I степен“.

2. Настъпила трудова злополука на 10.06.2020 г., в с. Е. р., рудник участък „М.“, установена с влязло в законна сила, Разпореждане № Ц5104-2023 от 18.06.2020 г. на ТП на НОИ-С., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО.

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Трудов договор № .г., се установява, че между „Г.-З.” АД, гр.З. преобразувано считано от 21.12.2018 г. в „Р. Е. П.” ЕООД и ищеца А.. С. Д. е съществувало трудово правоотношение, по силата на което А.. С.. Д. е заемал длъжността „подземен миньор I ст.”, както и че на 10.06.2020 г., ищецът е претърпял злополука по време на изпълнение на трудовите се задължения.

Не се оспорва, а и от представеното Разпореждане № Ц5104-20-23 от 18.06.2020 г. на ТП на НОИ-С., представляващо официален документ, издаден на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП С., се установява, че на 10.06.2020 г. ищецът А. С.. Д. е претърпял злополука, която е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа – щангово пробиване на сондажни дупки, като 3 на 10.06.2020 г., в 13,30 часа, в с. Е. р.., участък „М.“, хор. ., бл. .а, при избиване на щанга от сондаж, дръжката на чука с който си служи миньора, се чупи, вследствие на което металната част от инструмента, пада върху ходилото му. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение (вж. решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС). Съдът намира, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова е влязло в сила, доколкото липсват твърдения от страните за обжалването му по реда на чл. 117 КСО.

Страните не спорят и относно факта, че именно трудовата злополука е довела до настъпване на уврежданията на ищеца, което се установява и от приетите, по делото заключение на СМЕ, т. е. налице е причинноследствената връзка между трудовата злополука и процесните увреждания на А.С. Д..

От приетата по делото СМЕ (основна), изготвена от в.л. д-р Т.Д. се установява, че при ищеца са констатирани следните телесни увреди: открито счупване на 2-ри пръст на дясното стъпало, с налична разкъсно-контузна рана в тази анатомична структура и закрити счупвания на 3-ти и 4-ти пръст на дясното стъпало, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука от 10.06.2020 г., съобразно механизма, посочен в Разпореждане № Ц5104-20-23 от 18.06.2020 г. на ТП на НОИ-С..

Предвид горното съдът намира, че се установяват пълно и гласно всички елементи от фактическия състав на предявения иск - налице са причинени неимуществени вреди на пострадалото лице, настъпили в резултат на злополука, призната за трудова, по законоустановения ред.

По размера на неимуществените вреди:

Размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в случая от трудова злополука настъпила при изпълнение на трудови задължения, безспорно е свързан с критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, практиката на ВКС по тази категория дела и указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно същите, настъпилата вреда се съизмерява, съответно на установените по делото обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му зависи от конкретните доказателства. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни 4 и психически увреждания, продължителността и интензитета на търпените физически болки, страдания и неудобства, а ако увреждането е трайно медицинската прогноза за неговото развитие, възрастта на пострадалия към датата на увреждането, ограниченията в социалното общуване и промяната в обичайния начин на живот, с оглед невъзможността от пълното възстановяване на здравето занапред. При определяне на обезщетението следва да се съобрази и конкретната икономическа обстановка в страната към датата на увреждането. Пострадалият не носи тежестта да доказва отделните си негативни изживявания, доколкото са доказани увреждащите действия, т.е. когато искът е установен в своето основание, съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице съгласно чл. 162 ГПК.

От приетите по делото заключение на основна и допълнителна СМЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени и отговарящо в пълнота на поставените въпроси, се установява, че в резултат на трудовата злополука, ищецът е получил открито счупване на 2-ри пръст на дясното стъпало, с налична разкъсно-контузна рана в тази анатомична структура и закрити счупвания на 3-ти и 4-ти пръст на дясното стъпало. Вещото лице сочи, че продължителността на обичайния възстановителен период при настъпилите травматични увреждания е повече от 30 дни, като при такива увреждания оздравителният период е около 2,5 - 3 месеца при обичаен ход на болестта и на оздравителните процеси. При своевременно правилно диагностициране, и прилагане на своевременно специализирано лечение, основната функция на долния крайник - ходенето, която законодателят защитава, се възстановява за такъв период. Експертът сочи още, че е възможно и след този период пострадалият да изпитва определени болки и дискомфорт, но те не са от степен и характер, които да нарушават и засягат трайно основната функция на долния крайник - ходенето. Болките, страданията, дискомфортът и неудобствата са значително по-силни, мощни в острите периоди на травматичното заболяване, в първите часове и дни. С напредването на оздравителните процеси те намаляват, до пълното им изчезване с настъпването на оздравяването. Спрямо ищеца е било провеждано комплексно лечение: хирургично лечение - дезинфекция, хирургическа обработка на раните, зашиване, превръзка на ходилото, което се е повтаряло многократно при смяна на превръзката през един - два дни с цел да се поддържа стерилност на раните; медикаментозно - приемал е обезболяващи, аналгетици; ХДР (хигиенно - диетичен режим) - режим на покой, частично обездвижване с повдигащи материали (възглавници), в пасивно положение леглови режим, какъвто е и предписан от лекарите – специалисти и използване на чужда помощ при обслужване, при придвижване дори и за елементарни лични хигиенно-биологични нужди. Съобразно данните от приложените по делото материали, вещото лице е констатирал, че процесът на домашно лечение е продължил около 45 дни, от които острият период е бил около 20 - 30 дни. Експертът е приел, че в конкретния случай е възможно срокът за пълно възстановяване на засегнатата основна функция на десния долен крайник - движенията да е в рамките на 2-2,5 месеца, предвид 5 морфологията и характеристиката на тежката травма, като съгласно материалите по делото няколко месеца след това ищецът изпитвал от време на време болки (при промяна на времето, при рязко стъпване, и т.н.), поради което е възможно и след указания средностатистически период при ищеца да са били налични определени болки и дискомфорт, но същите не са от степен и характер, които да нарушават и засягат трайно основната функция на долния крайник, която законодателят защитава - ходенето.