Определение № 5123 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5123 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002100748 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №22014/13.12.2024г. на Г. Т. Ч. и Р. П.

Ч., чрез адв. В. П., срещу решение №886/25.10.2024г. по в гр. д. №1326/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено друго, с което предявеният от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен като неоснователен. Според касаторите решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Считат, че неправилно при разрешаване на спора, съдът е съобразил площите на имотите, а не техните граници по регулационния план. Твърдят, че формално, при липса на обоснован и задълбочен анализ на доказателствата, и неправилно тълкуване на относимите и релевантни правни норми, въззивният съд е постановил обжалваното решение. В изложението към касационната жалба, касаторите посочват наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулират следните въпроси:

1. "При спор за собственост по иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет установяване право на собственост върху реална част от имот заснет в кадастралната карта като част от съседен поземлен имот, кой е решаващият белег, установяващ правото на собственост на ищците – площта закупена от ищците съобразно нотариалните им актове, или границите на имотите описани в нотариалните им актове, установени с действащ регулационен план?", по който се твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение №33/26.02.2021г. по гр. д. №1878/2020г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него решения.

2. "Кои са данните, определящи границите на недвижимите имоти – тези от 1 трансформирания в цифров вид графичен модел на регулационния план или границите отразени в графичния вид на плана?", за който твърдят, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Чрез депозирания писмен отговор, ответницата по касационната жалба Л. Р., чрез адв. П., оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване, респективно излага становище за неоснователност на жалбата, и правилност, законосъобразност и мотивираност на въззивното решението.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Т. Ч. и Р. П. Ч. против Л. С. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 51 кв.м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] /със стар идентификатор УПИ *** в кв. 27 по плана на [населено място], общ. Н./, целият с площ от 1329 кв.м. по скица №15-1028397/27.09.2023г. на СГККБургас, която реална част е защрихована в розов цвят и заключена между точки 8, 9, 10, 11 и 8 от комбинираната скица към допълнителното заключение по СТЕ на вещото лице инж. К.. Ищците твърдят, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] /със стар идентификатор УПИ *** в кв. 27 по плана на [населено място]/. През 2018г. ответницата Л. Р. закупила съседния имот с идентификатор *** /със стар идентификатор УПИ *** в кв.

27 по плана на [населено място]/, ведно с построената в него сграда. През м. декември 2022г. ищците установили, че ответницата е поставила ограда между двата имота, каквато до този момент не съществувала, като по този начин отнела спорната част от техния имот.

Ответницата оспорва иска. Не оспорва, че оградата е поставена от нея, но твърди, че тя е на точната граница между двата имота, съответстваща на промените в регулацията, извършени със заповед на кмета на Община Несебър от 13.10.2004г. и отговаря на притежаваното от нея право на собственост по нотариален акт №69/18.06.2018г. върху 914 кв.м. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска по чл. 108 ЗС досежно спорната реална част от 50 кв.м., въззивният съд е приел, че наследниците на Г. Ч., бивш жител на [населено място], собственик, на дворно място от 2 216 кв.м., находящо се в [населено място] съгласно нотариален акт №123/1945г., с нотариално заверен и вписан на 25.10.2000г. в Службата по вписванията при НСР договор за доброволна делба, си 2 разпределили обособените съгласно Заповед № 99/09.12.1998г. на Кмета на Община Несебър три парцела, както следва: 1. Дворно място, представляващо парцел *** в кв.27 по плана на [населено място], урегулиран от 1090 кв.м., при граници – посочени по договора, е поставен в дял на Т. Г. Ч.;

2. Дворно място, представляващо парцел *** в кв.27 по плана на [населено място], урегулиран от 1050 кв.м., при граници – посочени по договора, е поставен в дял на Д. Г. Ч.;

3. Дворно място, представляващо парцел *** в кв. 27 по плана на [населено място], урегулиран от 1015 кв.м., от които 990 кв.м. – собствени и 25кв.м. – придаваеми по регулация с неуредени регулационни сметки, при граници – посочени по договора, е поставен в дял на М. Г. А..

През 2000г. за два от имотите, описани в договора за доброволна делба по молби на М. А. и Т. Ч. са съставени констативни нотариални актове за собственост.

Въззивният съд е посочил, че по делото липсват доказателства за предходния статут на включената допълнителна площ от над 900 кв.м. към трите парцела при урегулирането на имота на общия наследодател, но доколкото този въпрос не е бил поставян от страните, то същият не следва да бъде подробно обсъждан. Посочено е също, че към издаване на заповедта на 09.12.1998г., урегулирането на имотите се е извършвало при действието на ЗТСУ поради което ДРП е имал отчуждително действие. Отбелязал е, че при липсата на спор, че образуваните парцели са били заети, то следва, че регулацията е била приложена.

Установено е, че със Заповед №756/13.10.2004г. на Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП – плана за регулация на УПИ *** в кв.27 и УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място], касаещо придаване на 120 кв.м. от УПИ *** към УПИ *** в кв.27 по плана на селото, като съгласно приложената скица площта на новообразуваните УПИ се променя, както следва: УПИ *** става 1374 кв.м., а УПИ *** става 909 кв.м. Въззивният съд е посочил, че така извършеното изменение на ПУП е в съответствие в чл. 15, ал.

3 ЗУТ, а според чл. 15, ал. 6 ЗУТ актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването му.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №133, т.ХVІ, рег.

№10 489, дело №2842/2006г., на 22.12.2006г. Т. Г. Ч. е продал на Г. Т. Ч. собствените си 1090/1374 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], целият с площ от 1362 кв.м. по скица №15649/11.12.2006г. на АК-СК-Бургас, а според нотариален акт №98, том I, дело №534/2000г. с площ от 1090 кв.м.; имотът е със стар идентификатор УПИ *** в кв. 27 по плана на [населено място] и площ 1374 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134, т.ХVІ, рег.

№10 490, дело №2843/2006г., на 22.12.2006г. М. Г. А. е продала на съсобственика си Г. Т. Ч. собствените си 120/1374 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на [населено място], целият с площ от 1362 3 кв.м. по скица №15649/11.12.2006г. на АК-СК-Б.; имотът е със стар идентификатор УПИ *** в кв. 27 по плана на [населено място] и площ 1374 кв.м., които идеални части, след изменението на ПУП-ПР, вече били включени в УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място] и границите на новообразуваните УПИ не се променят.

Въззивният съд е посочил, че предвид начина на придобиване – чрез покупкопродажба на идеалните части от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на [населено място] /със стар идентификатор УПИ *** в кв. 27 по плана на [населено място]/ по двата цитирани нотариални акта от 22.12.2006г., то същите са придобити от Г. Т. Ч. в бездялова съсобственост със съпругата си Р.

П. Ч. в режима на съпружеската имуществена общност.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №102, т. ІХ, рег.

№5220, дело №1609/2004г., на 14.10.2004г. М. А. e продала на Е. З.-Г. собственото си дворно място, с площ от 909 кв.м., образуващо УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място], О. Н., при описани в нотариалния акт граници.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 29.12.2004г., надлежно вписан в Службата по вписванията при Несебърския районен съд, Община Несебър е продала на Е. В. З. 25 кв.м. ид. ч. от общинско място от УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място], целият урегулиран от 909 кв.м., от които собствени на купувача 884кв.м. и останалите 25 кв.м. – придадени по регулация от общински имот и така са уредени регулационните сметки.

Въззивният съд е приел, че по делото липсват данни към покупко-продажбата на УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място] и уреждането на регулационните сметки през 2004г. за населеното място да е била изготвена кадастрална карта. Видно от кореспонденцията между СГКК- [населено място] и страните по делото, КККР за [населено място] са одобрени със заповед на изпълнителния директор на АК-София № РД-18-47/03.10.2005г.

Съдът е установил, че на 04.09.2007г. от правоспособно лице е изготвен протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот *** по кадастралната карта на [населено място], общ. Н., одобрена със заповед на изпълнителния директор на АК-София № РД-1847/03.10.2005г., според който трасирането е извършено в резултат от прилагане на ПУП – ПР за УПИ *** в кв.27 и въз основа на комбинирана скица с ПУП.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, т.ІV, рег.№ 3756, д.№ 488/2018г., на 18.06.2018г. Е. В. З.-Г. и С. К. Г. са продали на дъщеря си Л. С. Р. еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с разгърната застроена площ от 137 кв.м., ведно с мястото, в което сградата изградена представляващо поземлен имот с идентификатор ***, целият на площ от 914 кв.м., със стар идентификатор УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място].

Въззивният съд е отбелязал, че според писмо на СГКК- [населено място], УПИ ***, кв.27 по плана на [населено място] с площ от 1374 кв.м., скица 4

№158/19.07.2019г. на [община] не съответства по конфигурация и площ на поземлен имот с идентификатор ***, който е с площ по КККР от 1329 кв.м. В писмото е посочено още, че УПИ *** в кв.27 по плана на [населено място], съгласно скица №10/17.01.2023г. на О. Н., представляващ поземлен имот с идентификатор *** е вписан с площ от 914 кв.м., а по одобрен със Заповед № 756/13.10.2004г. на

[община] ПУП-ПР, площта е 909 кв.м. Според изслушаната СТЕ, от цифровия модел на ПУП-ПР за двата парцела се установява, че границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** съвпада с линията по т. 8 – т. 11 по комбинирана скица, приложена към допълнителното заключение. Този извод експертът е направил и след измерване на място. Регулационният план, който е приложен по делото е наложен от вещото лице по тази граница. Полученият от Община Несебър цифров модел на плана за регулация, съпоставен с действащата кадастрална карта на [населено място], показва съвпадение.

Нанесеният в КККР поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 1329 кв.м., а имот с идентификатор *** е с площ 914 кв.м.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗУТ, според която "при създаване на цифров вид на подробен устройствен план, одобрен в графичен вид, в който поземлените имоти са урегулирани по имотни граници в графичния план, местоположението на регулационната линия в цифров вид съвпада с местоположението на имотната граница, установена при преобразуването в цифров вид на кадастралния план, послужил като основа за изработването и одобряването на подробния устройствен план", въззивният съд е приел, че според нея определящи за границите на имотите са цифровите данни и едва при установяване на грешка в цифровия модел, следва изменение на КККР.