Решение № 308 от 16.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно гражданско дело № 20251100503477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника С. С. Т. срещу Решение № 22909 от 17.12.2024 .г, постановено по гр. д. № 58255/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 118-и състав, с което е признато за установено по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС от А. М. Н. и Л. Г. Т. срещу С. С., че А. М. Н. и Л. Г. Т. са собственици всеки на ¼ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по КК на гр. София, одобрена със Заповед РД-18-53/23.112-11 на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище - апартамент №133 с площ 83,81 кв. м. и прилежащо избено помещение №8 заедно с 0,794 % от общите части на сградата и правото на строеж с адрес: гр. София, ж.к. Фондови жилища, ул. ********, като са отхвърлени установителните претенции на всеки за разликата над 1/4 ид. ч. до претендираната 2/4 ид.ч. (½ ид.ч.) от описания имот, като С. С. Т. е осъден да предаде на А.

М. Н. и Л. Г. Т. владението на целия имот. С решението е отменен на основание чл. 537, ал.

2, изр. последно ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот № 86 от 26.08.2022 г., том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. на нотариус В.В., рег. № НК 268, с който С. С. Т. с ЕГН ********** е признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** като придобит по завещание. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първата инстанция е неправилно и 1 незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: СРС достигнал до извода, че оспореното от ищците завещание, по силата на което ответникът бил признат за собственик на процесния имот за нищожно, поради което и на основание чл. 537, ал.2 ГПК отменил Нотариален акт от 26.08.2022г за собственост на недвижим имот № 86, том IV, рег № 6468, дело 587 от 2022 г., признал за установено, че ищците са собственици на по ¼ идеална част от процесния имот и ответника е осъден да предаде владението върху него. Според въззивника първата инстанция допуснала съществено процесуално нарушение, като не назначила поисканата от ответника тройна съдебно- почеркова експертиза, която според ответника, щяла да установи, че почерка и подписа в завещанието са на Б. Г. Т.. По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли така предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, с която се моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като се излагат следните съображения: въззивната жалба била бланкетна, немотивирана и без конкретни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, които да бъдат предмет на въззивен контрол.

Твърди се, че СРС, въз основа на назначената в първоинстанционното производство съдебно- графологична експертиза, правилно приела, че ръкописният текст и подписът на завещателя в саморъчното завещание не са положени от него, поради което приела процесното завещание за нищожно и уважила предявените от ищците искове.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, като по същество съдът намира следното:

Пред първата инстанция ищците А. М. Н. и Л. Г. Т. са предявили искове с правно основание чл. 108 ЗС срещу С. С. Т. за признаване за установено, че са съсобственици, всеки на по 1/2 идеална част, от самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор *** по КК на гр. София, одобрена със Заповед РД-1853/23.112-11 на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище - апартамент №133 с площ 83,81 кв. м. и прилежащо избено помещение №8 заедно с 0,794 % от общите части на сградата и правото на строеж с адрес: гр. София, ж.к. Фондови жилища, ул.

******** и осъждане на ответника да им предаде имота. Поискали и са основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. по описа на нотариус В.В., рег. № 268 на НК, с район на действие Софийски районен съд. В исковата молба са били изложени твърдения, че ищците са съсобственици при равни квоти в качеството на наследници на Б. Г. Т., починал на 27.12.2021 г. Ответникът от своя страна претендирал да е собственик на процесния имот въз основа на завещание на починалия, обявено на 12.08.2022 г. и вписано на 23.08.2022 г. в Агенция по вписванията, въз основа на който бил издаден процесния констативен нотариален акт. Твъдяло се, че процесното завещание е нищожно, тъй като не е написано и 2 подписано от завещателя, поради което ответника не е станал собственик на процесния имот. Поддържало се и че на 04.11.2022 г. ответника прехвърли на Й.А.Т. процесния недвижим имот с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 19 от 04.11.2022 г., том VII, рег. № 8071, дело № 795 от 2022 г., по описа на нотариус Х.В., рег. № 628 на НК, с район на действие Софийски районен съд.

В отговора на исковата молба са били изложени твърдения, че процесното завещание не е нищожно, тъй като е написано и подписано от Б. Г. Т.. Поддържало се и че ответника не следва да отговаря по предявените искове, тъй като по силата на договор за покупкопродажба от 04.11.2022 г. е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот на трето лице и към момента не осъществява владение върху имота.

С процесното решение СРС е признал за установено, че ищците са съсобственици на по ¼ идеална част от процесния недвижим имот, осъдила е ответника да предаде владението върху имота, отхвърлила е установителните претенции на ищците за разликата над 1/4 ид. ч. до претендираната 2/4 ид.ч. и е отменила констативния нотариален акт издаден в полза на ответника. За да достигне до този краен резултат първата инстанция е приела, че Б. Г. Т. е бил собственик на процесния недвижим имот, а негови законни наследници са А. М. Н., Л.

Г. Т., П.С. Г.И.К. С.Д. / всичките първи братовчеди на наследодателя/. Въз основа на назначената по делото съдебно- графологична експертиза, която е установила че ръкописният текст и подписът на завещателя в саморъчното завещание не са положени от него, първата инстанция е приела, че процесното завещание е нищожно и ответника не е станал собственик на процесния недвижим имот. По отношение на възражението на ответника, че не следва да отговаря по предявения иск, тъй като е прехвърлил собствеността върху имота и вече не го владее, първата инстанция е приела, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота към датата на подаване на исковата молба – 27. 10.2022 г., като е ирелевантно за основателност на иска, че в хода на процеса ответникът е престанал да владее имота, тъй като процесуалният закон допускал принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило владението върху имота след предявяване на иска по чл. 108 ЗС.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

По така предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС в тежест на ищците е било да установят, придобивното основание, от което извеждат правото си на собственост върху имота, както и обстоятелството че ответника е във владение на имота. В тежест на ответника е било да установи основанието на което упражнява фактическа власт върху имота.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот №152, дело 10969/94 г. от 12.05.1994 г. на I-ви нотариус при СРС, се установява, че Г.М. Т. и М. Т.а Г.а са дарили на сина си Б. Г. Т. придобития по време на брака им недвижим имот – апартамент №133, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******** Не се установява приживе Б. Г. да е извършвал разпоредителни сделки с имота.

3

Ответника е представил саморъчно завещание, вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № 62721/23.08.2022 г. , Акт № 280, том XI, дело № 47659/2022 г., имотна партида 801562.

В завещанието е посочено, че е съставено на 12.04.2021 г. от Б. Г. Т. и с него завещателят оставя след смъртта си наследствения му апартамент в град София, квартал Фондови жилища , ул. ******** на ответника С. С. Т.. С нотариален акт от 26.08.2022 г. за собственост на недвижим имот № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г ответникът е признат за собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** като придобит по завещание. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19 от 04.11.2022 г., том VII, рег. № 8071, дело № 795/2022 г. ответника е прехвърлил на Й.А.Т. собствеността върху процесния недвижим имот. От изслушаните показания на св. Р.А.М., живущ в съседство на процесния апартамент, се установява че 1-2 месеца след смъртта на Б. Т. ответникът е установил владението върху процесния недвижим имот, като с протоколно определение от 17.05.2024 г., с оглед изявленията на ответника, първата инстанция е отделила за безспорно по делото обстоятелството, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота до началото на ноември 2022 г.

По делото пред първата инстанция е била изслушана съдебно- графологична експертиза, която е установила, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Б. Г. Т. не е положен от Б. Г. Т. и подписът за „завещател“ не е положен от него. До същият извод е достигнала и назначената по делото пред въззивната инстанция съдебно- почеркова експертиза, която е установила, че ръкописнте текстове в саморъчно завещание от името на Б. Г. Т. с дата 12.04.2021 г. не са написани, а подписът за Завещател" не е положен от Б. Г. Т. с ЕГН: ********. Експертизата назначена пред въззивната инстанция е установила още, че подписът за „Завещател" е положен с влагане на старание за имитация/ възпроизвеждане на действително съществуващ подпис. Съдът намира, че изслушаните пред първата и въззивната инстанция експертизи, които достигат до едни и същи резултати, са обективни, всестранни и компетентно изготвени, поради което същите следва да бъдат кредитирани. По силата на чл. 42, б. "б" ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с някое от тези три задължителни изисквания, е нищожно / в този смисъл са Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г., I с-в, Решение № 493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 106/2002 г., I г. о и множество други/. От събраните по делото доказателства се установи, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Б. Г.

Т. не е положен от Б. Г. Т. и подписът за „завещател“ не е положен от него. Следователно процесното завещание е съставено в нарушение на разпоредбата на чл.25,ал. 1 от ЗН и е нищожно на основание чл. 42, б. "б" ЗН. Нищожното завещание не поражда правни последици, респ. със същото не е породило вещно- прехвърлителен ефект по отношение на 4 процесния недвижим имот и ответника С. С. Т. не е станал собственик на апартамента. От изложеното следва, че собственици на процесния недвижим имот са наследниците по закон на Б. Г. Т., а не ответника.

От удостоверение за наследници, изх. № 2659/221.09.2022 г. на СО, р-н Сердика, се установява, че Б. Г. Т. е починал на 27.12.2021 г., като не е оставил възходящи от втора и погорна степен, братя и сестри или техни низходящи. Първата инстанция е приела, че негови наследници по закон са А. М. Н., Л. Г. Т. , П.С. Г.И.К. С.Д. /. Независимо от изложеното във въззивната жалба и във връзка с дадените указания с т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, че съдът следи служебно за правилното приложение на императивна материално правна норма, по отношение на правото на собственост върху процесния недвижим имот, съдът намира следното: от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че законните наследници на Б. Г. Т. са петима, а не четирима- А. М. Н. / дъщеря на сестра на майката на наследодателя/, Л. Г. Т. / син на брата на майката на наследодателя/, П.С. Г.И.К.

Разпечатката съдържа 31 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8abfb3e0-9b73-4db3-973b-0514e11fc568