Определение № 34 от 16.01.2026, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Радомир, 16.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100513 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №./20.10.2025 г. по настоящото дело съдът е признал за установено по предявения иск от ищеца К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.“П.“ № ., съдебен адрес: гр.С., бул.“С.Н.“ №., чрез адв.Б. Й. от САК, срещу ответника "К." ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1784, р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ., ет.., че договор за потребителски кредит № . от 18.04.2024 г., сключен от „К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „М.", бул. „Ц. ш.“ № . ет.., представлявано от Н.П.

П. и К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П.“ N ., обл. П. е нищожен, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр, с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2 и с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

На основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът е осъдил К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р. ул.“П.“ № ., съдебен адрес: гр.С., бул.“С. Н.“ № ., чрез адв.Б. Й. от САК, да заплати на "К." ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. . р-н „М.“, бул.

„Ц. ш. № ., ет. ., сумата от 2586.12 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, представляваща част от неизплатеното задължение по главницата по договор за потребителски кредит № 1057107 от 18.04.2024 г., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските съдът е постановил следното:

Осъжда "К." ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.. р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ № . ет. ., да заплати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.“П. № ., съдебен адрес: гр.С., бул.“С.Н.“ № ., чрез адв.Б. Й. от САК, сумата от 1343.36 лв. (хиляда 1 триста четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск – "К." ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв.Х. М. от САК, е направил искане съдът да измени и допълни решението си в частта за разноските, като намали присъденото в полза на представителя на първоначалния ищец адвокатско възнаграждение и осъди първоначалния ищец да заплати на първоначалния ответник – ищец по насрещния иск, направените по делото разноски.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът К. В. К. не е подал отговор.

Районният съд, преценявайки обстоятелствата по делото намира следното:

Искането е подадено в срока по чл.248 ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

В мотивите към решението си, за да присъди направените по делото разноски в полза на ищеца, съдът се е позовал на разпоредбата на чл78, ал.1 ГПК, като е присъдил изцяло претендираните разноски в общ размер на 1343.36 лв., от които 700 лв.- адвокатско възнаграждение и 643.36 лв.- държавна такса. Ответникът е направил възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, като твърди, че същото не е съобразно с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело C‑./22, а именно: Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена на „Наредба № ./2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр.. от 2025 г.), като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир.

Позовава се на Допълнителните разпоредби на „Наредба № ./2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа“ (ДВ, бр. от 2025 г.), в която са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В този смисъл се позовава на Определение № ./16.02.2024 г. по т.д. № ./2022 г. на ТК, I отделение на ВКС.

По отношение на разноските, сторени от ответника – ищец по насрещния иск, твърди, че същите следва да бъдат присъдени. Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. от ГПК, в която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Твърди, че към момента на предявяване на насрещния иск ответникът по него е бил в просрочие за заплащането на цели 12 вноски по кредита, които към тази дата са били падежирали. Т.е. независимо от така направеното признание същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Доколкото ответникът по насрещния иск не е върнал чистата стойност преди образуване на делото, то и с поведението си същият е дал повод за завеждане на същото.

2

По искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Съгласно преобладаващото становище в съдебната практика, размерът на дължимото се възнаграждение не следва да бъде съобразено с минималните адвокатски възнаграждения, съгласно Наредба № . за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. .04.11.2022 г. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023 г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № . от 09.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спорът е разрешен след проведено едно съдебно заседание, в което не се е явявал процесуалния представител на ищеца. Същият е демонстрирал активно процесуално поведение по изготвяне на исковата молба и представяне на писмени бележки по съществото на спора. Приетото до тук, при отчитане на материалния интерес, за който искът е уважен настоящият съдебен състав приема, че възнаграждение в размер на по 480 лв. с включен ДДС, доколкото се отнася до облагаема доставка на услуга, съгласно разясненията дадени с Решение от 23.10.2025 г. по С-./23 на СЕС, би съответствало на извършеното от адв.Й..

Предвид това решението в тази му част следва да бъде изменено в горния смисъл, като бъдат признати на ищеца разноски в размер на 480 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение и 643.36 лв. – внесена държавна такса или общо 1043.36 лв.

По искането за присъждане на разноски на ответника.

Изходът от спора по насрещния иск предоставя право на съдебни разноски само на ищцовата страна (чл. 78, ал. 1 ГПК). Не са изпълнени предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, които да изключат отговорността на ответника в тази насока. Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като преценката за наличието им се прави въз основа на конкретните данни по делото, отнасящи се до извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна (в този см. Определение № ./07.10.2021 г. по ч. гр. д. №.21 г., II г. о. на ВКС). Фактът, че ответникът е участвал в сключването на невалидна договорна клауза с ищеца и е приел парично плащане по нея показва, че поводът последният да заведе искове за обявяването на нищожността й и за връщане на платеното се корени в поведение на първия. Съдебно-деловодните разходи, извършени от ищеца по насрещния иск, включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. По отношение на искането за присъждане на държавна такса не са представени доказателства.

В горния смисъл първоначалният ищец – ответник по насрещния иск, следва да бъде осъден да заплати на ответника – ищец по насрещния иск, направените разноски за 3 адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Предвид това, че ищецът по насрещния иск не е внесъл дължимата се държавна такса в размер на 4% от цената на иска, съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 103.44 лв. (4% върху сумата от 2586.12 лв.). едва след внасянето й ищецът по насрещния иск ще може да направи искане за присъждане на тези разноски по реда на чл.248 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.77 и чл.248, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 223/20.10.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК, "КР." ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ., р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ., ет.., че договор за потребителски кредит № .от 18.04.2024 г., сключен от „К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „М.", бул. „Ц ш“ № , ет., представлявано от Н П П и К. В. К., да заплати по сметка на РС – Р. сумата от 103.44 лв. (сто и три лева и четиридесет и четири стотинки) – държавна такса върху предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р, ул.“П“ № съдебен адрес: гр.С, бул.“С Н“ № чрез адв.Б. Й. от САК, да заплати на "К" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. р-н „М“, бул. „Ц ш“ № ет. , сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) – направени разноски по делото.

ИЗМЕНЯ решение № 223/20.10.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, платими от К." ЕООД на К. В. К., в следния смисъл:

ОСЪЖДА "КРЕДИРЕКТ" ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.

С. п.к. . р-н „М.“, бул. „Ц. ш.“ № ., ет. . да заплати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Р., ул.“П.“ № . съдебен адрес: гр.С., бул.“С.Н.“ № . чрез адв.Б. Й. от САК, сумата от 1043.36 лв. (хиляда и четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неразделна част от решение № 223/20.10.2025 г. по настоящото дело.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4