Решение № 48 от 18.02.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500672 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори С.К.П. и С.А.Б., действащо чрез юрк. Е. А. срещу Решение № 100/07.06.2024г., постановено по гр. д. № 134/2024г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е признал за установено на основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, по предявения иск от ищцата Й. С. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес: ***, срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, район „Възраждане“, бул. “Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО”, ет.6, ЕИК: 200644029, представлявано от представителите С.К.П. и С.А.Б., че е погасено по давност вземането на ответника спрямо ищцата по дължими суми по вноски по Договор за стоков кредит № *** от *** година, сключен между майката на ищцата - Ц.Н.Г. и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, със законен представител тогава А.В.Г., представлявано от ю.к. М.М.Ц., в общ размер на 3722.11 лв. (три хиляди седемстотин двадесет и два лева и единадесет стотинки), от които главница в размер на 994.00 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2015 година, която към момента възлиза на 842.48 лв.

(осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), неолихвяема сума 1 за договорна възнаградителна лихва в размер на 214.70 лв. (двеста и четиринадесет лева и седемдесет стотинки), неолихвяема сума за лихва за забава в размер на 427.42 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 332.72 лв. )триста тридесет и д в а лева и седемдесет и две стотинки), неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. (двеста лева), неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 337.70 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 60.00 лв. (шестдесет лева), както и дължима сума по т.26 в размер на 313.09 лв. (триста и тринадесет лева и девет стотинки).

С решението, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение в едната му част и за неправилност и незаконосъобразност – в останалата му част.

Заявява се, че решението в частта, в която съдът се е произнесъл относно дължимостта на вземанията, представляващи разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение и такси и разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ е недопустимо, доколкото същите не попадат в обхвата на иска по чл. 439 ГПК, поради това, че от една страна същите не са предмет на издадения изпълнителен лист, а от друга – подлежат на обжалване по друг процесуален ред – чл. 435 ал. 2 т. 7 ГПК. Досежно останалата част от обжалваното решение, във въззивната жалба се развиват подробни доводи за неправилността и незаконосъобразността му, като се сочи и относима съдебна практика. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител адв. Б. Б., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователността й. Сочи се, че наведените в жалбата доводи не намират опора в събрания по делото многоброен доказателствен материал.

Оспорват се и твърденията за частична недопустимост на обжалвания съдебен акт.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Районен съд - Радомир, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящата инстанция намира, че съдебното решение е частично недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено в тази му част, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е 2 недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право длъжникът като ищец и взискателят като ответник (в т. см. Определение № 57 от 03.02.2020г. на ВКС, ТК).

В настоящия случай, предмет на процесния изпълнителен лист са вземане в размер на 994,00 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № *** от ***г., сумата от 214,70 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.10.2010. до 15.03.2012г. и сумата от 427,42 лева, представляваща лихва за забава от 16.10.2010г. до 30.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.10.2015г. до окончателното плащане на сумите.

Поради това, исковото производство е допустимо единствено за тези суми, доколкото същите са предмет на издадения в хода на заповедното производство изпълнителен лист. Действително, в последния са обективирани и вземания за сумата от 32,72 лева – държавна такса и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, но доколкото същите са вземания за разноски и дължимостта им е законова последица от уважаването или отхвърлянето на вземанията в изпълнителния титул, то ищецът няма правен интерес от предявяването на иск за тези вземания и съдебното решение в тази му част следва да бъде обезсилено.

Съдебното решение следва да бъде обезсилено и за сумите в размер на 200,00 лева – неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение, 337,70 – неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ, сумата в размер на 60,00 лева – нелихвяема сума за ТТРЗЧСИ и сума по т. 26 в размер на 313,09 лева, доколкото искът за тях се явява недопустим.

Както е правилно е посочил и жалбоподателя, същите не могат да бъдат предмет на иска по чл. 439 ГПК, а при несъгласие със същите, за длъжника е предвиден изричен ред за обжалването им, регламентиран в чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Искът за сумата от 842.48 лв. (осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) – законна лихва за периода от 12.10.2015г. до 08.02.2024г. също е недопустим, доколкото претендираната законна лихва е акцесорна претенция, следваща главното вземане и същата не би могла да бъде предмет на иска по чл. 439 ГПК, а евентуалното й недължимост е обвързана от недължимостта на главния иск.

По отношение правилността на останалата част от обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция намира от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029 е бил издаден Изпълнителен лист № 949/18.11.2015г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 699/12.10.2015г., издадена по ч. гр. д. № 855/2015г. по описа на РС – Радомир.

Не е спорно, че въз основа на така издадения изпълнителен лист и подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД молба, на 26.05.2016г. е било образувано изпълнително дело № 1225/2016г. по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие СГС. В молбата е посочен и изпълнителен способ – налагане на запор на банковите сметки на 3 длъжника в „ОББ“ АД.

От доказателствената съвкупност, събрана по делото, се установява, че след образуване на изпълнителното дело, по същото са извършени действия от ЧСИ, целящи установяване имущественото състояние на длъжника, като на 09.06.2016г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

На 19.09.2017г. отново е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, предвид, че със съобщение на ЧСИ от 17.06.2016г. наложения порано запор е бил вдигнат.

На 27.07.2019г. по изпълнителното дело е била депозирана молба от взискателя, с която е поискано извършването на действия, установяващи имущественото състояние на длъжника, както и извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 17.08.2020г. отново е била депозирана молба от взискателя, с искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника, както и извършването на опис върху имущество на последния.

На 04.08.2022г. е депозирана нова молба от взискателя, с която е поискано извършването на справки, установяващи имущественото състояние на длъжника и налагането на запор върху банковите сметки на последния. От страна на ЧСИ са били извършени редица действия за установяване наличното имущество на длъжника, респ. наличността по банковите му сметки.

На 20.12.2023г., предвид направеното с молбата за образуване на изпълнително дело овластяване по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител е уведомил Й. С.

Б., конституирана като наследник на длъжника Ц.Н.Г. за наложен запор върху трудовото й възнаграждение/пенсия. Видно от материалите по делото, запорното съобщение, изпратено до *** е изпратено на 05.01.2024г.

На 05.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ – Перник, с което е наложен запор върху пенсията на ищцата.

На 26.01.2024г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Изипей“ АД, като трето задължено лице. Видно от писмо с изх. № 230ОПЗ/240009518/01.02.2024г. от „ОББ“ АД, последното е признало запора.

При така установените факти, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 год., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор.

С депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят по последното е прекъснал течението на давността, предвид обстоятелството, че освен искането за образуване на изпълнително дело, е посочил, респ. изискал извършването 4 на конкретен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на. Извършените след това действия от страна на съдебния изпълнител, насочени към проучване на имущественото и финансово състояние на длъжника, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратените до длъжника покани за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение. Такова действие, обаче, в случая е наложения на 09.06.2016г. запор върху банковите сметки на длъжника и предвид разпоредбата на чл. 116 б. „в” ЗЗД, считано от тази дата давността е прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок. Исканията за извършване на изпълнителни действия – налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, обективирани в молбите от 27.09.2019г., 17.08.2020г., 04.08.2022г., 20.12.2023г., както и налагането на запори на 04.09.2017г.,16.02.2023г. и 26.01.2024г. са все действия, годни да прекъснат течението на давността, съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълк. д. № 2/2023г. на ВКС, ОСГТК. Поради това, в настоящия случай не се констатира бездействие от страна на взискателя, продължило повече от 5 години и към 08.02.2024г. – датата, на която е предявен настоящия иск, предвидената в закона 5годишна погасителна давност не е изтекла. Приемайки обратното, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а предявения иск - отхвърлен.