Решение № 397 от 16.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Плевен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20264430201357 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 882566-F867704/01.04.2026 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***” ЕООД - гр.

Оряхово с ЕИК ***, представлявано от А. Ц. М. е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро на осн. чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,не се представлява.

Ответната страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ се представлява в съдебно заседание от юрк. М. Ж., която взема становище, че жалбата е неоснователна.

Счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно 1

Наказателно постановление № 882566-F867704/01.04.2026 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2025 година, актосъставителят К. К. С., инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка заедно със свидетелката М. П.

Т. на търговски обект– компютърен клуб, находящ се в гр. Плевен, ул. „*** III“ ***, *** в търговски център „***“, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***. В хода на проверката проверяващите констатирали, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министерство на финансите е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. Установили, че задълженото лице не е изпълнило задължението си, да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от Български институт по метрология сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип фискално устройство. Към 18.11.2025 г. (датата на проверката) за фискалното устройство - модел „***" с идентификационен номер на фискално устройство *** и идентификационен номер на фискална памет №***, чрез което се регистрират и отчитат продажбите, не е представен сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, поради факта че същият е изтекъл на 24.10.2024 година. Установените факти и обстоятелства при проверката били отразени в протокол за извършена проверка № 0219892/18.11.2025 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и протокол Кд73 №2054085 /12.12.2025 г. и Кд73 №2176013/16.12.2025 година.

С оглед констатираното нарушение на 21.01.2026 година, актосъставителят К. Сиеонова в приссътвието на свидетелката М. Т. съставила АУАН № F867704 против „***” ЕООД - гр. Оряхово в отсъствие на представителен орган при спазване на условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. В същия е изложена описаната по-горе фактическа обстановка. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което описана в акта фактическа обстановка е възпроизведена изцяло и с което „***” ЕООД - гр. Оряхово с ЕИК ***, 2 представлявано от А. Ц. М. е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро на осн. чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ за извършено административно нарушение по чл.16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.40, ал.2, чл. 42 и чл.

43 от ЗАНН, не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, което същият е упражнил (по арг. на приложеното по делото Възражение с вх. №55-15-646/20.02.2026г.-стр. 9 в делото). Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя К. К. С. и на свидетелката М. П. Т., чиито показания съдът приема с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двете възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.

От показанията им се установява по несъмнен и категоричен начин описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, както и обстоятелствата във връзка със същата.

Така обсъдените гласни доказателства изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление №882566-F867704/01.04.2026г., Акт за установяване на административно нарушение № F867704/21.01.2026г., възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, Протокол за извършена проверка в обект, Опис на паричните средства към момента на започване на проверката, Декларация от лице, работещо по трудов или гражданско правоотношение, Протокол №2054085/12.12.2025г., копие от Свидетелство за регистрация на фискално устройство/19.10.2020г., Уведомление за извършване на сервизно обслужване вх.

№06000253118152/20.112025г., Уведомление за извършване на сервизно обслужване вх.№06000253118856/02.12.2025г., копие от данни от документи за продажби, свидетелство за регистрация на фискално устройство №000001848/24.11.2025г., Паспорт в едно с гаранционна карта, сведения за продажбата и сервизно обслужване, Договор за абонаментно сервизно обслужване на електронни касови апарати №000003840, копие на съкратен отчет на фискална памет, 12 броя копия на касова бележка, Протокол №2176013/16.12.2025г., Заповед №З-ЦУ-30-875/23.06.2025 година.

3

При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, жалбоподателят е осъществел състава на нарушението по чл. 16, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, която гласи: „При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД“.

Доколкото в случая не е ангажирана отговорността на физическо лице, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, според което са наложени две административни наказания на дружеството – жалбоподател, произтичащи от еднородна фактическа обстановка, тъй като освен с настоящото наказателно постановление, административнонаказателната му отговорност била ангажирана и за нефункциониране а фискалното устройство с НП № 882568-F868312/01.04.2026г., т.е. така наложените сънкции се явявали несъразмерни. Това е така, защото жалбоподателят като търговец и задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е длъжен да знае задълженията си, както по чл. чл. 7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., така и по чл. 16, ал.1 от цитираната наредба и да съобрази поведението си с тях.

Правилно е издирена и приложена съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ, която предвижда имуществена санкция в размер от 1000,00 до 4000,00 лв. за юридическите лица и едноличните търговци. В случая на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от законодателя размер, а именно 550,00 (петстотин и петдесет евро) и същата не би могла да бъде редуцирана.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обуславят отмяната на атакуваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени от компетнетните за това лица с оглед приобщената към доказателствената съвкупност по делото Заповед № ЗЦУ –30-875/23.06.2025 година.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното нарушение засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Проверката за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е проверка по законосъобразността на 4 наказателното постановление, подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007 на ВКС. При тази проверка, съдът не установи, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, при които нарушението да се квалифицира като "маловажен случай. В настоящата хипотеза са от значение обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и документираните средства от търговеца.

Предвид изложеното съдът счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим.

По отношение на разноските, с оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на ТД на НАП-Велико Търново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия, намира за справедливо да присъди претендирания размер от 100,00 (сто) евро. С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвръдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

КАТО

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Наказателно постановление 882566-F867704/01.04.2026 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***” ЕООД - гр. Оряхово с ЕИК ***, представлявано от А. Ц. М. е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро на осн. чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал. 1 във вр. с чл. 118, ал.

4 от ЗДДС във вр. с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, ***” ЕООД - гр. Оряхово с ЕИК ***, представлявано от А.