Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3518 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15949/2025
Вид
Решение № 3518
Подписан
21.09.2026
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 103 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 4, параграф 2 · Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110215949 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. Я. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332026220/04.11.2024 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба без да се излагат конкретни съображения се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания. В жалбата се претендира, че А. Я. не е управлявал мотоциклета и към датата на подаване на жалбата не е негов собственик.

В съдебните заседания пред настоящия състав жалбоподателят Я. се явява, като се възползва и от правото си да даде обяснения. Пред съда Я. заявява, че процесния ден е бил на басейн и не е управлявал собствения си мотоциклет. Сочи, че моторът е бил паркиран на улицата с ключа на него и той не знае дали някое лице не го е управлявало. Описва как е протекло и посещението му в сградата на полицейския участък в Кремиковци, като настоява, че е бил принуден да подпише АУАН без възражения от полицейските служители, с които бил в лоши отношения. Отрича да е писал обяснения в участъка, но след предявяването им уточнява, че полицаите са го накарали да напие обяснението под диктовка. Допълва, че е продал мотоциклета на баща си скоро след случая.

В последното съдебно заседание се явява и упълномощен процесуален представител на жалбоподателя – адв. М., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Тя изтъква, че собствеността на МПС не предполага задължително неговото управление, като оспорва 1 изводите на актосъставителя, че Я. е управлявал мотоциклета, доколкото полицейските служители са били от другата страна на пътя. Намира за доказано, че той не го е управлявал, тъй като е бил извън гр. Бухово.

Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата.

Намира, че всички нарушения са доказани и те са правилно санкционирани в НП. Намира за недостоверни показанията на свидетелката и дадените от жалбоподателя обяснения. От юрисконсулт М. са постъпили и писмени бележки с молба за потвърждаване на НП. Тя моли и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2024 г. около 13:10 часа в гр. Бухово, Столична община, жалбоподателят А. Я. управлявал собствения си мотоциклет, марка „,,***''“, модел ,,***'', с рег. № ,,***'', по ул.

Никола Бонев, с посока на движение от площад Буховски към ул. Захари Попов.

Жалбоподателят бил сам на мотоциклета и не носел предпазна каска. По същото време в обратна посока се движел патрулен автомобил със св. К. С. – полицай в 05 РУ СДВР, който видял мотоциклетиста без каска и обърнал посоката на движение на полицейския автомобил, последвайки жалбоподателя. След като последвал мотоциклета, полицейският автомобил бил с включени полицейски светлини и водачът му подавал звуков и светлинен сигнал, опитвайки се да спря за проверка жалбоподателя. Но Я. отказал да спре и ускорил, като малко по-късно полицейският автомобил реализирал леко ПТП и прекъснал преследването. Но по време на преследването, автомобилът се доближил до мотоциклетиста, което позволило на св. С. да възприеме регистрационния му номер и да го подаде на дежурната част. Свидетелят успял и да възприеме лицето на мотоциклетиста, докато Я. се обръщал назад, за да провери дали го преследват.

След като изпуснали мотоциклета, полицейските служители направили справка по номера му и установили неговия собственик. По снимката в АИС БДС на собственика му А.

Я., св. С. потвърдил, че това е лицето, което е управлявало автомобила. Затова на 07.07.2024 г. св. С. изготвил докладна записка до началника на 05 РУ СДВР, в която описал поведението на водача и установената му самоличност.

Въз основа на така изготвената докладна записка, св. П. Р. призовал незабавно жалбоподателя да се яви в участъка в кв. Кремиковци, за съставяне на АУАН.

Жалбоподателят се явил в участъка на 08.07.2024 г. и пред св. Р., жалбоподателят признал, че е управлявал мотоциклета, но като видял полицейския патрул се уплашил, защото нямал нужната категория за управление на този мотоциклет, поради което не е спрял на подадените сигнали. Жалбоподателят Я. написал и собственоръчно обяснение /“сведение“/, в което посочил, че е управлявал мотоциклета без каска в гр. Бухово, като в близост до денонощен магазин видял полицейския автомобил, който му подал сигнал за спиране, но той се уплашил, че ще го санкционират заради липсата на каска и не спрял. При посещението си в полицейския участък, жалбоподателят не носил и не представил на св. Р. СРМПС част втора, на мотоциклета.

Видно от представената справка-картон на водача от СДВР ОПП, жалбоподателят Я. имал валидно издадено СУМПС с номер 286351370 от 16.08.2023 г. за категория М, В и А2, валидно до 16.08.2033 г.

Въз основа на така установеното, на 08.07.2024 г. св. П. Р. на длъжност „полицейски инспектор“ в 05 РУ СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя А. Я. за нарушение на чл.

103 от ЗДвП /неподчинение на ясно подаден сигнал за спиране със стоп-палка/; нарушение 2 на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП /непредставяне на СРМПС, част 2 на автомобила/ и за нарушение по чл. 150а от ЗДвП /за управление на МПС, за което няма нужната категория/.

Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на един свидетел на съставянето на акта, видно от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той не изложил възражения срещу него, а написал, че няма възражения.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 04.11.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му на жалбоподателя 24.10.2025 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същата дата.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

П. Р. и К. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /докладна записка, сведение от жалбоподателя, справка-картон на водача, справки за собствеността на мотоциклета, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От друга страна, съдът не се довери на дадените от жалбоподателя обяснения и показанията на доведения от него свидетел Т. А., тъй като същите са нелогични и противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на св. Р. и С., които са подробни, логични и непротиворечиви. Св. С. лично е възприел управлението на мотоциклета от жалбоподателя, като подробно разяснява как патрулният автомобил се е доближил до мотоциклета и той е видял както регистрационния му номер, така и лицето на водача му по време на преследването. Именно от показанията на този свидетел се установява и самоличността на водача на мотоциклета, като той потвърждава, че го е разпознал на снимката от АИС БДС на собственика на мотоциклета. Св. С. уточнява още, че водачът е бил без каска и няколко пъти се е обърнал назад, за да види дали полицейския патрул го следва, което е позволило на свидетеля да възприеме лицето му. От показанията на св. С. се установява и неуспешния опит за спиране за проверка на жалбоподателя, като полицейският служител уточнява, че те са последвали мотоциклета с патрулния автомобил и чрез звукова и светлинна сигнализация са му подали знак за спиране, с които водачът не се е съобразил. Но св. С. не сочи да е правен опит за спиране на мотоциклетиста със стоп-палка, което е било и невъзможно с оглед данните за преследване. Показанията на св. С. изцяло се потвърждават от описаното в докладната му записка, както и от саморъчно попълненото сведение от жалбоподателя.

Съдът се довери и на показанията на св. Р., който е съставил АУАН въз основа на докладната записка на св. С.. Но св. Р. лично е възприел даденото от жалбоподателя признание, че той е управлявал мотоциклета и се е опитал да избяга, защото е бил неправоспособен за нужната категория. Същото признание е отразено и в сведението на жалбоподателя Я.. Освен това, св. Р. потвърждава и че водачът не е представил пред него СРМПС за собствения му мотоциклет, както и че от неговото СУМПС е установил, че е неправоспособен за категорията на управлявания от него мотоциклет, но без да сочи коя е тя. Този свидетел не споделя за оказан натиск върху жалбоподателя, като такъв не се установява и от някое от другите събрани по делото доказателства, с изключение на обясненията на жалбоподателя.

От друга страна, съдът намира, че следва да дискредитира дадените от жалбоподателя 3

Я. обяснения пред съдебния състав, които изцяло противоречат на съдържанието на първоначалните му писмени сведения от деня на съставянето на АУАН. По делото не са събрани доказателства, които да подкрепят изложените от Я. обстоятелства за оказан му натиск от полицейските служители в участък Кремиковци. В разпита си пред съда, Я. дори не си спомня за писаното от него сведение, като едва след предявяването на документа, заявява, че е бил принуден да го напише под диктовка.

Прави впечатление и наличието на разминаване в обясненията му, касаещо прехвърлянето на собствеността на мотоциклета още преди съставянето на АУАН, като от справката от АИС КАТ се установява, че прехвърлянето е осъществено дни след съставяне на АУАН, за да се избегне отнемането на СРМПС на МПС и спирането му от движение.

Освен това звучи изцяло нелогично изявлението на жалбоподателя, че е оставил ключовете на мотоциклета, който е бил паркиран на улицата и всеки би могъл да го отнеме и ползва.

Но и самият жалбоподател признава, че не знае дали това се е случило и потвърждава, че е намерил мотоциклета на същото място, където е бил паркиран.

Съобразявайки посоченото по-горе, съдът прие за опровергана и версията на жалбоподателя, подкрепена и от св. А., че в процесния ден двамата са били на басейн. На първо място, прави впечатление, че подобно обстоятелство не е отразено в подадената от Я. жалба, нито в АУАН и в собственоръчно попълненото от него сведение в деня след инкриминираната дата. Освен това, съдът отчете, че в дадените от него обяснения в първото съдебно заседание, жалбоподателят не сочи с кого е бил на басейн, а едва в следващото заседание е поискал разпита на свидетел при довеждане за установяване на този факт.

Затова и съдът намира, че показанията на св. А. единствено целят да подкрепят версията на жалбоподателя и не са достоверно доказателствено средство.

Съдът се довери и на приложените по делото писмени доказателства, които установяват компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и правоспособността на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.