Решение № 6430 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6430 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20251100511027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, „Топлофикация София“ ЕАД, срещу постановление от 12.09.2025 г. по изп. дело № 610/2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че дължимото за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер 200 лв., тъй като единствените извършени действия се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, а дълга е заплатен в срока за доброволно изпълнение, поради което няма да се извършват последващи действия за удовлетворяване на вземането. При тези твърдения иска да се намали адвокатското възнаграждение до сумата 200 лв. и пропорционалната такса до размерите, посочени в т.26.

Взискателят счита жалбата за неоснователна с твърдения, че адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, но в настоящия случай освен това са предприети и изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки, за които се дължи допълнително възнаграждение.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е 1 процесуално допустима, но неоснователна без да се излагат конкретни съображения, обосноваващи извода..

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т.2, Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Ю.А.М. за сумата 400 лв., по молба, подадена от упълномощен адвокат на 27.08.2025 г.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 28.08.2025 г. и запорно съобщение от същата дата. Други изпълнителни действия не са извършвани. В постановление от 27.08.2025 г.са посочени такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер 108 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. Към 02.09.2025 г. е заплатена сума в размер 1272 лв., достатъчна за погасяване на дълга.

С процесното постановление е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От изложеното по – горе може да се направи извод, че единствените действия, които са извършени от процесуалния представител на взискателя, са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с овластяване на съдебния изпълнител да избере способа за изпълнение, което като задължително изискване за редовност на молбата не представлява отделно действие по защита. В резултат от прилагане на избрания способ за изпълнение вземането е събрано в срока за доброволно изпълнение, чрез превод на сума, достатъчна да покрие дълга, по сметка на съдебния изпълнител, поради което няма да възникне необходимост от извършване на други действия по удовлетворяване на вземането, по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. Следователно, адвокатското възнаграждение следва да се определи при условията на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200 лв., а не съобразно материалния интерес.

Като последица от намаляване на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. При изчисляване на същата, съгласно заб. 4 към т. 26 от Тарифата, не се включват единствено авансовите такси. Адвокатското възнаграждение е вземане на взискателя, което макар и възникнало в хода на изпълнението, подлежи на събиране от съдебния изпълнител, поради което е част от интереса, върху който следва да бъде изчислена пропорционалната такса. Така, изчислена, съгласно т.26, б.“б“ от ТТРЗЧСИ, върху интерес в размер 400 лв. и адвокатско възнаграждение, в размер 200 лв., пропорционалната такса по т.26 е в размер 72 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена.

Предвид изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено, в частта над сумата 200 лв. адвокатско възнаграждение и над сумата 72 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

2

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 12.09.2025 г. по изп. д. № 610/20253 г., с което е оставено без уважение възражението на „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за сумата над 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и за сумата над 72 лв. - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и вместо него постановява:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата 200 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата 72 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3