Решение № 35 от 23.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Силистра, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. С. при участието на секретаря Ж. Ж. И. като разгледа докладваното от Стоян Ив. С. Гражданско дело № 20243420100857 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба о т „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:....................., в която твърди, че на 16.12.2021 г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 720031208877. Въз основа на него е предоставил сума в размер на 4300.00 лева. Твърди, че общото крайно задължение по Договора възлиза на 8603.84 лв., която сума е разсрочена на 46 погасителни месечни - 45 вноски всяка в размер на 187.05 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 186.59 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 41.12 %. Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Заявява, че ответника е заплатил част от вноските по кредита, но е преустановил плащанията на 15.12.2022 година. Също така твърди, че договора е обявен за предсрочно изискуем. Подал е молба за издаване на Заповед за изпълнение и е получил такава по ч.гр.дело №806/2023 година на СРС. Ответника е подал възражение, като е оспорил част от задълженията, а други е признал. По тази причина на ищеца е било указано да предяви иск за установяване на вземанията. В тази връзка моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи 3835.69 лв. главница, 760.29 лв. договорна лихва за периода от 5.12.2022 г. до 09.05.2023 г. и сумата от 50.78 лв,- обезщетение за забава за периода от о5.12.2022 година до 18.05.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2023 година до окончателното изплащане на задължението.

1

Представя писмени доказателства, моли за прилагането на посоченото ч.гр.дело. Претендира и присъждането на разноски. Представя и банкова сметка № BG 27 TBIB .................... в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по която може да се заплати задължението.

Ответника, Г. Й. М. ЕГН:**********, дава отговор на исковата молба. Не оспорва сключването на договор с ищеца. Счита, че договора е недействителен и следва да върне само получената сума по него, но не и лихви и разноски. Признава, че дължи на ищеца сумата от 2435, 68 лева главница и 98,71 лева разноски в заповедното производство. Моли в останалата част исковете да бъдат отхвърлени.

След като съобрази представените и събрани в производството доказателства, съдът прие за установено следното: хода на

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.3, т.3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

От събраните доказателства и частичното признание на ответника се установява, че твърдения договор за кредит №№ 720031208877 от 16.12.2021 година е бил сключен. Съгласно него, ответника е получил сумата от 4300 лева и същата е била изцяло усвоена. Посочен е и ГПР в размер на 47,75 процента и годишен лихвен процент от 41,12 процента. Договорено е било кредита да бъде върнат на 46 вноски, които включват главница и лихва.

Други разходи освен лихвата не са били посочени. Тези факти се установяват от представените писмени доказателства и не се оспорват от ответника.

Ответника е започнал да изпълнява задълженията си по договора за кредит, но е преустановил плащанията на 05.12.2022 година.

При анализа на договора съдът стигна до извода, че нито в стандартния европейски формуляр, нито в самия договор за кредит, не са посочени компонентите формиращи ГПР. Единствено е посочено че се определят по реда на приложение №1 към Закона за потребителския кредит. В тази обща формулировка не са посочени нито компонетите участващи в определянето на ГПР, нито допусканията с изключение на увеличение на разходите по кредита при евентуално просрочие на задълженията /по чл.15 от Договора за кредит/. При това положение съдат ни потребителя не могат да установят дали посочения ГПР съответства на действително прилагания и лишава потребителя от възможността да направи информиран избор за необходимия му кредит. За установяването на съществените елементи на изпълнението на договора и определяне на действителния ГПР ищеца поиска събиране на доказателства, но в последствие не внесе определения депозит за вещо лице. Така възражението на ответника за неправилно изчислен и неясен ГПР не бе оборено. Такъв договор с не посочен начин на изчисляване на ГПР 2 е обявен за недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от Закон за потребителския кредит и потребителя дължи връщане на чистата стойност на кредита съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Тъй като нито ищеца нито ответника успяха да установят размера на внесените от ответника погасителни вноски, съдът прие за основателен иска до признатия размер от ответника, а именно 2435,68 лева.

Налага се извода, че ищеца доказа частично своите твърдения и предявения иск за главницата в признатия от ответника размер следва да бъде уважен, а исковете за присъждане на договорна и законна лихва да бъдат отхвърлени.

С оглед на изхода от процеса и на основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК, ответника следва да понесе и частично разноските съобразно уважената част от иска, а именно 98,71 лева разноски в заповедното производство и толкова в исковото, или 100 евро.

Поради частичното отхвърляне на исковете, ответника също има право на разноски. Той не е извършил такива, но те се дължат на неговия адвокат, оказващ помощ по реда на чл.38 от ЗА. Хонорарът, който следва да му бъде заплатен от ищеца е в размер на 200 лева или 102 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Г. Й. М. ЕГН

**********, че същата дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:...................., следните суми, за които ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№806/2023 година на Силистренския районен съд:

-2435,68 /Две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева или 1245/Хиляда двеста четиридесет и пет/ евро, в едно със законната лихва върху нея считано от 01.06.2023 година до окончателното и изплащане.

Отхвърля предявения иск за установяване на дължимост на главницата за размера над 2345,68 лева до размера от дължи 3835.69 лева.

Отхвърля предявения иск за установяване на установено между страните, че ответника дължи договорна лихва в размер на 760,29 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 50,78 лева за периода от 05.12.2022 година до 18.05.2023 година.

Осъжда Г. Й. М. ЕГН:**********, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:..................., сумата от 100/Сто/ евро, представляваща извършени разноски в заповедното и в исковото производство.

3

Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:.................., да заплати на адвокат В. В. Ч. №1800733310, сумата от 102/Сто и две/ евро, за оказана правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4