Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 420 от 29.04.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 345/2026
Вид
Определение № 420
Подписан
29.04.2026
В сила
29.04.2026
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Перник, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500345 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 244 от същия кодекс.

Постъпила е по делото частна жалба на М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Земен, ул. „Албена“ № 29А, против определение регистрационен номер 840 на РС Радомир от дата 08.12.2025г, постановено по негово гражданско дело № 301 по опис за 2025г, с което съдът е отказал да допусне предварително изпълнение на решението си, с което е присъдено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение по смисъла на чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда .

В жалбата се оспорва извода на районния съд , че вземането по чл.222, ал.3 от КТ не е обезщетение за работа по смисъла на чл.242, ал.1 от ГПК, като се излагат доводи, че практиката на ВКС , на която съдът се е позовал, не е относима към разглеждания случай, тъй като е постановена в производство по чл. 282, ал. 2 - ал. 6 ГПК, а отделно от това – не е и задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 на същия кодекс. Моли се да се отмени обжалваното определение на РС Радомир и да се допусне предварителното изпълнение на решението .

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна.

Установено е следното:

С решение номер 254 от дата 02.12.202г., състав на районния съд в Радомир е осъдил основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Калище, с ЕИК:

000378847 да заплати на М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Земен, ул.

„Албена“ № 29А, на основание чл. 222, ал. 3 КТ неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни заплати в размер на 8160.00 лева (осем хиляди сто и шестдесет 1 лева), мораторна лихва върху неплатената главница от 8160.00 лева за периода от 01.10.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 2621.10 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и десет стотинки), мораторна лихва върху главницата от 3942 лева за периода от 01.10.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1222.94 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2025г. до окончателното ú изплащане; приел с обжалваното определение , че предвид характера на вземането , то не съставлява обезщетение за работа и отхвърил искането на ищеца да се допусне предварително изпълнение на решението в осъдителната му част .

При тези факти , постановеното от РС Радомир определение е валидно, допустимо и правилно. Обезщетението по чл.222 ал. 3 КТ не е за работа по смисъла на чл.242, ал.1 ГПК, като по отношение и на него е приложима аргументацията на ВКС в определението му под номер № 431/11.06.2012 г., постановено по ч. гр. дело №355/2012 г., ІV г. о. Така , съобразно разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Това предварително изпълнение се допуска служебно от съда и без обезпечение. То е изключение, поради което посочените в разпоредбата вземания не следва да се тълкуват разширително. Те са за пари, които са необходими за извършване на всекидневни разходи за водене на нормален живот. Присъденото обезщетение по чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовия договор поради придобито право на пенсия не е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал.1 ГПК, защото няма предназначение да обезпечава средства за ежедневни нужди. То не замества неполучени средства за работна заплата или заместващите ги обезщетения по държавното обществено осигуряване ; в същия контекст , следва да се има предвид също така , че то е поискано близо три години след датата на прекратяване на трудовото правоотношение , и близо пет – след придобиване на правото на пенся за време и стаж, на който сложен състав ищецът базира и исковете си. Обезщетението по чл. 222 ал. 3 от КТ е затова извън обсега на обезщетения, по отношения на които се допуска предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК , преценката на районния съд в същия смисъл е правилна и определението му , с което е отказано допускане на предваритлното изпълнение следва да са потвърди.

Воден от изложеното , ОС Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение регистрационен номер 840 на РС Радомир от дата 08.12.2025г, постановено по негово гражданско дело № 301 по опис за 2025г.

Определението не подлежи на обжлване .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3