Решение № 102 от 14.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Враца, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М.Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20241420102957 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявен на 17.09.2024 г. от ”ТоплофикацияВраца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник Вася Драгиева Неофитоваюрисконсулт, против Т. К. И. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл.. иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 31.08.2021 г.-30.09.2023 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 1 569.60 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението,ведно с 617.75 лв.-обезщетение за забавено плащане.Доколкото по образуваното ч.гр. дело №1741/2024 г. ответникът не бил открит и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи/сумите по заповедта/ : 1 569.60 лв.главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на 1 адреса за периода 31.08.2021 г.-30.09.2023 г.;617.75 лв.-лихва от 30.09.2021 г. до 27.05.2024 г.;законната лихва върху главницата,считано от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е дал отговор,призован чрез особен представител адв.В. Х. от АК В..В с.з.,особеният представител е оспорил твърденията и исканията на ищеца,освен правилното установяване на консумацията и изчисляването на задълженията.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2024 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 1 569.60 лв.главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.08.2021 г.-30.09.2023 г.;617.75 лв.-лихва от 30.09.2021 г. до 27.05.2024 г.;законната лихва върху главницата,считано от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането;разноските по делото-43.75 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.Исканата заповед/№1065/ е била издадена на 04.06.2024 г..Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 04.09.2024 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №1741/ 2024 г. по описа на ВРС.

Ответникът е собственик на имота.

Горното е видно от представения нот. акт №.том .ег. №. дело №./2006 г. на нотариус с район на действие ВРС С. Б..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

2

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже,че ответникът е бил собственик на посочения в заповедта за изпълнение имот в процесния период и че консумацията е била установена и остойностена правилно.Съдът приема,че ищецът е провел доказването.За първия факт,ищецът е ангажирал годно доказателство. Вторият факт не е спорен между страните.

Съдът приема за установено вкл.,че имотът се намира в сграда,включена към централизирано топлоснабдяване /отопление и битово горещо водоснабдяване/ към топлопреносната мрежа на ищеца.Собственикът е потребител на топлинна енергия,съответно отговаря за потреблението.

Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия/ОУ/,предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР.Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия,които,приети от предприятието,се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

В чл.142 ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2/а именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части/ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

При така установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите,следва да се приеме,че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да заплаща на ищеца количества топлинна енергия.

Съгласно чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР,купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят.В текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената сума за топлинна енергия,урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията за плащане 3

- обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането.

При липсата на доказателства за направени от възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен начин,че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия,налага се изводът,че ответникът дължи начислените суми,ведно с обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение/с оглед на наличие на установени срокове за заплащане на консумацията/.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство-43.75 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение/общо 93.75 лв./ и в настоящето производство-69.03 лв. държавна такса,100 лв. юк. възнаграждение и 518.74 лв. възнаграждение на особен представител/общо 687.77 лв./.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. И. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д. бл..,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор

Радослав

Иванов

Михайлов,сумите по издадената по ч.гр. дело №1741/2024 г. на ВРС заповед за изпълнение №1065/ 04.06.2024 г.,а именно : 1 569.60 лв.- главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.08.2021 г.-30.09.2023 г.;617.75 лв.-лихва от 30.09.2021 г. до 27.05.2024 г.;законната лихва върху главницата,считано от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т. К. И. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” бл.. да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на 4 управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, 93.75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №1741/2024 г. на ВРС,както и 687.77 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5