Решение № 96 от 04.04.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Монтана, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500051 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 159 от 10.11.2023 г. по гр.дело № 79/23 г. Районен съд- Б. е осъдил

Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Г.“ № 2, ет. 4 да ЗАПЛАТИ на И. Е. И. с ЕГН *** от гр. Б., ул. „П.“ № 9, чрез неговата майка и законен представител Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № 9 СУМАТА 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.01.2022 г. до окончателното й изплащане , като е отхвърлил предявения иск в частта за разликата над сумата 15 000, до пълния претендиран размер от 25 000 лева, както и претенцията за законна лихва за извънсъдебно изплатеното обезщетение за периода 15.10.21 г. до 13.01.23 г., като неоснователен и недоказан.Със същото решение съдът е присъдил на адв.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1750 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от Г. в частта ,с която искът е уважен за сумата 15000 лв. Жалбоподателят чрез своя процесуален представител твърди на първо място , че на пострадалото лице са преведени от фонда 25000 лв.,която сума е приета ,поради което и съгласно съдебната практика следва да се приеме,че същото е удовлетворено изцяло е не може да претендира обезщетение над този размер.На второ място поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено с оглед установените болки и страдания на пострадалия.Изложени са и допълнителни съображения досежно неправилността на атакуваното решение . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението ,като постанови ново , с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция . Претендират се и разноски в производството.

Въззиваемата страна И. Е. И. чрез своя представител взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил 1 разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с претърпените болки и страдания ,като в тази насока се излагат подробни съображения .

Излагат се допълнителни доводи относно момента на оределяне размера на дължимото обезщетение .Предвид гореизложеното моли съда да потвърди решението в атакуваната част ,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Третото лице помагач Л. А. З. не взема становище по жалбата и не се явява в съдебно заседание.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за безспорно установени факти по делото, че вследствие на причиненото от Л. А. З. ПТП /без валидно сключена застраховка гражданска отговорност/ на ищеца И. И. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с охлузване, което води до трайно затруднение на движението на долен ляв крайник за срок над 1 месец /около 2 до 4 месеца/, за което ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД му е изплатило обезщетение в размер на 25 000 лева.

Единствено спорно обстоятелство между страните е размера на дължимото обезщетение.

Както пред първата, така и пред настоящата инстанция се прави възражение,че получавайки сумата от 25 000 лв. пострадалият се е съгласил с присъденото обезщетение и се е отказал от последващи претенции.

Настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно константната съдебна практика, цитирана и от РС,плащането и приемането на обезщетение не е равносилно на постигнато споразумение,ако пострадалият не е заявил изрично ,че е съгласен със сумата.В настоящата хипотеза е направено изрично изявление,че тази сума се приема като частично плащане, поради което и не е налице твърдяната пречка за предявяване на настоящия иск.

Районният съд е определил,че ответникът следва да заплати допълнително още 15 000 лв. или общо 40 000 лв. обезщетение.

Настоящата инстанция намира,че така определения размер е определен съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради следните съображения:

От приложените писмени доказателства и извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца И. И. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, голям и малък пищял, с охлузване,които са в пряка и директна причинно- следствена връзка с процесното ПТП .За посочените увреждания детето е пролежало в болница 4 /четири/ дни, поставен е бил на постелен режим, проведено е медикаментозно лечение, като още в деня на постъпване /на 23.09.2021/ е проведено оперативно лечение на счупването на ляв долен крайник с наместване на счупването без оперативно отваряне с последващо обездвижване на ляв долен крайник с гипсова имоболизация, изписан с данни за подобрения и с мнение за носене на гипсовата имобилизация за срок от 45 /четиридесет и пет/ дни. Счупването на двете кости на лява подбедрица само по себе си е причинило трайно затруднение движението на долен ляв 2 крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, последвано от постепенно и поетапно раздвижване на крайника.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.

В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията , както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период -три-четири месеца . Съдът отчете и факта,че към датата на инцидента детето е било на шест години и ограничаване на движението на тази възраст е още по-мъчително ,отколкото за един възрастен човек. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца съдът намира, че определеното от РС обезщетение в размер на общо 40 000 лв. е справедливо .

Предвид така изложените съображения решението в атакуваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски .Тъй като същият е защитаван от адв.Д. на основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да му заплати сумата 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е. И. .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 10.11.2023 г. по гр.дело № 79/23 г. Районен съд- Б. в ЧАСТТА, с която Г., ЕИК *** е осъден да ЗАПЛАТИ на И. Е. И. с ЕГН *** от гр. Б., ул. „П.“ № 9, чрез неговата майка и законен представител Д. К. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П.“ № 9 СУМАТА 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.09.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 15.01.2022 г. до окончателното й 3 изплащане.

ОСЪЖДА Г. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. „Г.“ № 2, ет. 4 да ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „Х.“ 2, четвърти полуетаж, офис 4, СУМАТА 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на И. Е.

И. .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4