Решение № 839 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20211100902654 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.79,ал.1 ЗЗД.

Ищецът К. – ХС“ ЕООД, ЕИК ******* твърди, че на 16.12.2018 г. между възложителя „Б.“ ЕАД, чийто правоприемник е „Б.“ ЕООД, и консултант-изпълнителя Х.Ц.С. е бил подписан консултантски договор, с предмет консултации относно употребата на информационната система за събиране на средства и данни (по-известна като „билинг“ система), методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмни продукти, внедрени в системата на „Б.“ ЕАД.

Сочи, че съгласно чл.3 от Договора, възложителят се задължава да заплаща на консултантизпълнителя ежемесечно възнаграждение от 3000 лева, което следва да бъде изплащано до последния ден на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Съгласно чл.6 от Договора, консултант-изпълнителят извършва консултациите си по телефон, имейл, предоставен му от компанията, или лично на място. Договорът е без уговорен срок на действие. Съгласно чл.9 от Договора, всяка от страните има право да прекрати действието му с 6-месечно писмено предизвестие до другата страна. В Договора не се съдържа условие (клауза) евентуалните му изменения и допълнения да бъдат извършвани задължително в писмена форма за валидност.

Ищецът излага, че на 30.01.2019 г. между страните по Договора е бил подписан анекс, с който те са се съгласили да увеличат размера на дължимото нетно месечно възнаграждение за консултант-изпълителя, както следва: от 01.02.2019 г. - на 5500 лева, а от 01.07.2019г. - на 6475 лв. без ДДС (Доказателство № 2).

На същата дата (30.01.2019 г.), между страните по Договора и третото лице К. – ХС“ЕООД (в процес на учредяване), действащо чрез учредителя си Х.Ц.С., ебило сключено тристранно 1 споразумение, съгласно което същите са се съгласили, че след вписването на учредяването на К. – ХС“ ЕООД в търговския регистър, то ще замести консултант-изпълнителя като страна по Договора, на основание чл.102 от ЗЗД, считано от 01.07.2019 г.

Съгласно исковата молба, на 28.10.2021 г. ответното дружество е връчило на К.- ХС“ ЕООД нотариална покана, съдържаща уведомление за едностранно и незабавно прекратяване на взаимоотношенията с него, свързани с поддръжка на „билинг“ системата на „Б.“. Съгласно уведомлението, прекратяването на взаимоотношенията е в сила, считано от датата на получаването му.

Ищецът намира, че от начина, по който е формулирано уведомлението от 28.10.2021 г., можело да се заключи, че ответното дружество напълно игнорира съществуването на Договора, по който е страна, опитвайки се да внуши, че отношенията му с К.- ХС“ ЕООД са неформални и произтичащи единствено от издаваните от ищеца месечни фактури, във връзка с осъществяваната от него поддръжка на „билинг“ системата на „Б.“.

Сочи, че преди връчването на това уведомление, ищецът не е получавал друго изявление от ответното дружество, свързано с прекратяването или развалянето на Договора, поради което намира, че това е единственият действащ, формално сключен договор между страните, уреждащ отношенията им по повод поддръжката на информационната система („билинг“ системата).

Излага, че в отговор на полученото от ищеца уведомление от 28.10.2021 г., той връчил на свой ред на ответното дружество на 10.11.2021 г. покана за плащане на следните дължими от него суми, произтичащи от Договора и неговото едностранно, нерегламентирано прекратяване:

- 99 120 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение на Договора, въз основа на който ищецът е осъществявал поддръжката на „билинг“ системата на Б., дължимо с оглед неговото нерегламентирано прекратяване;

- 18 502,73 лева с вкл. ДДС, съставляваща размера на неплатеното възнаграждение за поддръжка на „билинг“ системата за м.10.2021 г. (за 28 дни), съгласно 2 бр. фактури.

Ищецът твърди, че претендираното обезщетение обхваща срока на неспазения от ответното дружество 6-месечен срок за писмено предизвестяване за прекратяване на Договора, уговорено в чл.9. Със заплащането му се компенсира пропуснатата от ищеца полза от изпълнението на Договора. Размерът на същото е определен на база последно уговореното и заплатено от възложителя (ответника) месечно възнаграждение за м.09.2021г. за поддръжка на „билинг“ системата (16 520 лв. без ДДС), който се установява от издадената и заплатена фактура.

Излага, че търпи загуби, изразяващи се в пропуснати от него ползи от неизпълнението на Договора, които са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на ответното дружество на задължението му по чл.9 да извести консултант-изпълнителя за прекратяването на действието на Договора с 6-месечно писмено предизвестие. Намира, че в резултат на неизпълнението на това договорно задължение ищецът е бил лишен 2 неправомерно от правото да получи съответното възнаграждение за работата си по поддръжката на „билинг“ системата на ответното дружество, дължимо до изтичането на регламентирания в Договора срок на предизвестието за прекратяване на действието му.

Счита, че в случая са налице пропуснати ползи, изразяващи се в осуетената сигурна възможност за него да увеличи имуществото си, като получи за точното изпълнение на своята работа по поддръжка на информационната система („билинг“ системата) на ответника съответните месечни възнаграждения, дължими до изтичането на уговорения 6месечен срок на предизвестието за прекратяването на Договора.

Заявява, че съгласно представените фактури (29 бр.), месечното възнаграждение за поддръжка на „билинг“ системата е било променяно от страните неколкократно. В периода м.07.2019г. - м.04.2020 г. неговият размер е 6475 лева без ДДС, респ. 7770 лева с ДДС, а считано от м.05.2020 г. до прекратяването на Договора (на 28.10.2021г.), неговия размер е увеличен на 16 520 лева без ДДС, респ. 19 824 лв. с ДДС. Изключение е възнаграждението за м.07.2021 г., когато поради допълнителен обем от предоставени услуги, възнаграждението било 24 520 лева без вкл. ДДС.

Смята, че след като всички фактури, за периода от сключването на Договора - до м.09.2021 г. вкл., са били заплатени от ответното дружество, което обстоятелство се признава и от самия него в уведомлението му от 28.10.2021 г., то това означава, че извършената от него работа по поддръжка на „билинг“ системата е била приета без възражения.

Съгласно съдържанието на издадените от ищеца месечни фактури за предоставяните от него услуги на ответното дружество, считано от м.05.2020 г. е бил увеличен не само размерът на месечното възнаграждение (от 7770 лева с ДДС на 18 654 лева с ДДС), но е променено и основанието за издаване на фактурите, като вместо „поддръжка на информационна с-ма по договор“, по настояване на новоназначения изпълнителен директор на ответното дружество (вписан в ТРРЮЛНЦ на 02.04.2020 г.), ищецът започва да фактурира услугите си с основание „поддръжка на билинг система“.

Моли да бъде осъден „Б.“ ЕООД, с ЕИК: ******* да заплати на ищеца К. – ХС“ ЕООД, с ЕИК: *******, следните суми:

А/ на основание чл.79, ал.1, предл. 2, вр. с чл.82 от ЗЗД – 99 120 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл. 9 от сключен договор от 16.12.2018 г.;

Б/ на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – 18 502,73 лева с ДДС, съставляваща незаплатено възнаграждение по договор от 16.12.2018 г., дължимо за периода 01.10.2021г. - 28.10.2021 г., вкл.

Ответникът „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията, че между него и Х.Ц.С. е бил сключен Консултантски договор на 16.12.2018 г. и анекс към същия договор от 30.01.2019 г. Твърди, че консултантският договор и анексът са антидатирани и сключени след като П.Г. е бил заличен като изпълнителен директор на дружеството в Търговски регистър (13.02.2019 г.), 3 съответно той не е имал представителна власт по отношение на „Б.“ЕООД.

Оспорва, че между страните по Консултантския договор и К. - ХС“ ЕООД, дружество в процес на учредяване, е било сключено тристранно споразумение на 30.01.2019 г., съгласно което същите са се съгласили, че след вписването на учредяването на К. - ХС“ ЕООД в търговския регистър, дружеството ще замести Х.Ц.С. като изпълнител по консултантския договор. Твърди, че тристранното споразумение е било антидатирано и сключено след като П.Г. е бил заличен като представител на дружеството в Търговски регистър.

Твърди, че между страните са били налице множество еднородни и повтарящи се периодични търговски сделки, като всяка фактура за доставка обективира самостоятелен договор с отделен предмет и цена.

При условията на евентуалност, твърди, че след сключването на консултантския договор и на анекса към него е била налице обективна новация, при която са променени съществени елементи в правоотношението и това е довело до погасяване на старото правоотношение по договора и той е заменен с ново, различно правоотношение.

Сочи, че процесните споразумения не са били известни на ответника и за пръв път научава за съществуването им от исковата молба.

Поддържа, че ищецът е издал 29 бр. фактури за периода от 07.2019 г. до 10.2021 г., на които основава исковата си претенция (приложения 6, 7, 8 и 9 към исковата молба), като основанието, описано в различните фактурите, не е едно и също. Някои от фактурите били издадени с основание „поддръжка на билинг система“, една от фактурите (фактура № 31/02.08.2021 г.) била с основание „поддръжка на билингсистема; Фаза 1 за сключване на договор; Фаза 2 за сключване на договор“, а фактура № 34/01.11.2021 г. била с основание „консултантска услуга по договор“.

Излага, че възнаграждението в различните фактури не е едно и също, както и възнаграждението по фактури с едно и също основание е различно за всеки месец, катов поголямата част от фактурите е различно по размер от възнаграждението, уговорено в Консултантския договор, изменен с анекса от 31.01.2019 г. Основанието на нито една фактура, с изключение до известна степен на фактура № 34/01.11.2021 г., не съвпадало с предмета на Консултантския договор.

Намира, че в периода от 07.2019 г. до 10.2021 г. между ищеца и ответника не е бил налице сключен договор за изработка, а са били налице множество периодични търговски сделки, от различен вид, свързани с предоставяните от ищеца услуги, които са се договаряли всеки месец.

Обобщава, че отношенията между страните не се уреждат въз основа на Консултантския договор и между страните не е налице правоотношение, на което ищецът да основава претенцията си за пропуснати ползи от прекратените търговски правоотношения, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като липсва основание, въз основа на което да се дължат от „Б.“ ЕООД.

Счита, че между консултантски услуги и поддръжка на система има съществена разлика 4 поддръжка на системата включва извършване от изпълнителя на активни действия по осигуряване работоспособността на системата и нейната сигурност, а консултантските услуги включват даване на указания и консултации от изпълнителя относно употребата на системата, като самите действия по осигуряване работоспособността на системата в този случай не се извършват от изпълнителя, а обичайно от служител на възложителя.

При условията на евентуалност, в случай че консултантския договор, анекса към него и тристранното споразумение бъда счетени за валидни, поддържа наличие на воля на страните за погасяване на породените задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание / предмет, цена и страни. Счита, че е налице обективна и субективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, което е основание за отпадане на поетите по Консултантския договор задължения и за двете страни. Субективната новация била възникналата със сключване на тристранното споразумение от 30.01.2019 г., а обективната с пълната промяна на предмета на договора, което било видно от издадените фактури.