Определение № 31428 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31428 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110115720 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителите ********** чрез ********* срещу ********., ЕГН **********, с адрес ********* обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК /след отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК с разпореждане № ********, постановено по ч.гр.д. № ***********/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 152,68 евро, представляваща непогасен остатък от главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен между ********* и ответника, вземанията по който са цедирани в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г. и сумата от 5,60 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.07.2021 г. до 12.05.2026 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора. По отношение на представения с исковата молба документ – Приложение № 1 към договора за цесия, съдът констатира, че същият не е представен в цялост, поради което на ищеца следва да се дадат съответни указания в тази насока.

Следва да се приложи ч.гр.д. № ***********.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в срок до датата на първото по делото заседание да 1 представи по делото Приложение № 1 към договора за цесия в цялост, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията приложения към исковата молба документ няма да бъде приет като доказателство по делото.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № ***********.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между *********, в качеството му на кредитодател, и ответника ********., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ********* при спазване на изискванията на ********** Излага, че съгласно сключения договор, ответникът е получил сумата от 1200 лв., която се задължил да върне на 15 бр. вноски, всяка в размер на 102,96 евро в срок до 20.07.2021 г. Твърди, че уговореният ГЛП е бил в размер на 40 %, а ГПР – 48,21 %. Поддържа, че съгласно раздел Х, чл. 2 от ОУ към договора за кредит, при забавена погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Сочи, че при кандидатстването за кредита ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит чрез поръчителството на *********** като за целта на 14.04.2020 г. бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство също по реда на ЗЕДЕУУ. Съгласно сключения договор, дружеството *********** се задължило да сключи с ********* договор за поръчителство и да отговаря солидарно с ********. за всички задължения по договора за кредит. На 14.04.2020 г. между ********* и *********** бил сключен договор за поръчителство. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на ответника, кредиторът ********* поканил *********** да заплати всички изискуеми задължения.

На 21.02.2022 г. дружеството ********* уведомило длъжника /настоящ ответник/ за предстоящо плащане, а на 23.02.2022 г. посоченото дружество погасило дължимите суми, както следва: 467,06 лв. главница по договора за кредит, 47,74 лв. договорна лихва, 34,28 лв. обезщетение за забава. Излага се, че с извършеното плащане, ********* се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. Твърди се, че на 23.02.2022 г. ********* е уведомило длъжника за извършеното плащане, както и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 328,61 евро, ведно с 22,18 евро, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г. ********* и ********* са прехвърлили вземанията произтичащи от процесните договори, в полза на ищцовото дружество. Ищецът прави изявление за съобщаване на извършеното прехвърляне на вземания с исковата молба, в качеството си на пълномощник на цедента. На последно място посочва, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

2

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК /след отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК с разпореждане № ********, постановено по ч.гр.д. № ***********/ обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1/ че между ответника и ********* е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* от разстояние – по реда на ЗПФУР, който отговаря на императивните изисквания на ЗПК и по силата на който на ответника е предоставена претендираната главница, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове; както и настъпване изискуемост на вземанията за главница; 2/ че между ********* и ищеца е сключен договор за цесия, въз основа на който е прехвърлено процесното вземане, както и уведомяване на ответника за цесията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава за претендирания период.

В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към 3 делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4