Решение № 155 от 13.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Разград, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева при участието на секретаря Дияна Р. Г. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20253300500342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Изи асет мениджмънт“ АД гр. София против Решение № 119/ 24. 02. 2025 г. по гр. д. № 1762/ 24 г. по описа на РС Разград.

Срещу същото решение е постъпила и въззивна жалба от „Файненшъл България“ ЕООД гр. София.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.

Въззиваемата страна К. Б. В. е подала писмен отговор. Оспорва жалбите като неоснователни.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбите депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват неоснователни.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

1

От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че страните по делото К. Б. В., в качеството на заемополучател и „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството на заемодател са сключили Договор за паричен заем № 4667226, по силата на който посоченото дружество е предоставило на ищеца сумата от 3000 лв., срещу поето от последния задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер от 253,10 лв., с падеж на последна вноска 16.06.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент 35,00% и годишен процент на разходите 40, 22%. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума в размер на 3290,30 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори, че с 1899,28 лв. от предоставената в заем сума са погасени задължения на длъжника към заемодателя по Договор №4525728, а остатъка от сумата до 3000 лв. е изплатена на заемателя, което обстоятелство се установява и от обективираната в чл. 3 от същия декларация на страните с характер на разписка.

Безспорно е, че на 13.12.2022 г. ищецът е сключил с „Файненшъл България “ЕООД Договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №4667226, по силата на който ответното дружество се е задължило да сключи с „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с ищеца пред дружеството заемодател за изпълнението на поетите от заемополучателя задължения по процесния Договор за паричен заем №4667226 от 13.12.2022 г., както и за всички последици от неизпълнението по този договор. Съгласно чл. 3, ал. 1 за поетото задължение в полза на ответника е уговорено възнаграждение в размер от 1415,70 лв., платимо от ищеца разсрочено на вноски, всяка в размер от 108,90 лв., дължими на датите, определени за погасителните вноски по договора за заем.

На 25.07.2024г. между К. Б. В. /цедент/ и „Клеймс“ ЕООД /цесионер/ е сключен договор за цесия, при сключването на който цедентът се е легитимирал като кредитор по отношение на парични вземания, представляващи суми, платени от него на „Изи Аест Мениджмънт“АД и на „Файненшъл България “ЕООД без основание поради недействителност на сключения с тях договор, които суми прехвърля срещу покупна цена в полза на цесионера.

При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна.

2

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Въззивниците твърдят, че липсва процесуална легитимация на ищеца, поради това че същият е цедирал вземанията си по Договор за заем №4667226 и Договор за предоставяне на поръчителство №4667226 на трето дружество „Клеймс“ ЕООД. Съдът приема, че изложения довод е неоснователен. Многобройна и последователна е съдебната практика, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, затова съществуването му е условие за действителност на цесионната сделка. В случая Договор за заем №4667226 и Договор за предоставяне на поръчителство №4667226 не съдържат, не удостоверяват наличие на вземане на заемателя – цедент. По тези договори ищецът няма облигационни права, които да са предмет на прехвърляне. Не могат да се прехвърлят неопределяеми и неопределени по размер бъдещи вземания по договори, за чиято дължимост не може да се направи предварителен извод, т.к. възникването им зависи от други обстоятелства и от действията и на трети лица. Ето защо, договорът за цесия не е произвел действие, поради което предявения иск е процуално допустим.

В случая, длъжникът по договора за заем има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. С договора за паричен заем на същият като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла н а § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Договорът за предоставяне на поръчителство е с акцесорен характер по отношение на договора за кредит, тъй като се твърди, че обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се подчинява на същите правила.

Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице - чл. 138 ЗЗД и трябва да отговаря на характеристиките, дадени му от закона.

В случая договора за предоставяне на поръчителство е сключен между поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД и потребителя К. Б. В. и с който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД и да отговаря пред кредитора солидарно за изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит. По делото няма данни да е сключен договор за поръчителство с правните му характеристики, съобразно нормите в ЗЗД, регулиращи института на поръчителството.

Уговорената между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД клауза за заплащане 3 на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на " Файненшъл България" ЕООД да сключи договор за поръчителство със заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България " ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт " ЕАДкредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от сайта на Търговския регистър.

Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на възнаграждение на поръчителя в размер на 108, 90 лева месечно, включено към погасителната вноска на кредита, при уговорен лихвен процент 40, 22 % реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва и увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК . Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за поръчителство. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявения иск е основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на решението. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни 4 правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, законосъобразно, следва да бъде потвърдено. като обосновано и

Предвид изхода от спора, на основание чл. 36, ал. 2 вр. чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Ю. Г., член на САК следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер от 480 лв. с вкл. ДДС, отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/ 24. 02. 2025 г. по гр. д. № 1762/ 24 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" №28, ет. 2, ап. 40-46 и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" №28, ет. 2, ап. 40-46 да заплатят всеки един от тях сумата по 240 лева на на адв. Ю. О. Г. - вписана в САК, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 36, ал. 2 вр. чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.