Решение № 3319 от 15.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3319 гр. Пловдив, 15.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330100097 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против А. М. Ч., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като ползвател на топлоснабден имот, находящ се в ....., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такава бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 170,26 лева през периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г, която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 21,40 лева - лихва за периода 05.01.2021 г. – 07.06.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4280/09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8451/22 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, 1 ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно връчени лично.

Същият е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 3200/15.03.2023 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.

238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.

Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. М. Ч., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, следните суми: 170,26 лева - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. за обект на потребление, находящ се в ......; 21,40 лева - обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. – 07.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 08.06.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4280/09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 8451/22 г. на ПРС.

ОСЪЖДА А. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8451/22 г. на ПРС и общо 175 лева /сто седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3