Определение № 1175 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601602 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба на В. Ц. Ц., подадена чрез адвокат Б.К. - САК, срещу Oпределение № 583 от 05.02.2026 г. по ч. н. д.

№ 17239/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93 състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 07.11.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15165/2025г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 61637/2024г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В жалбата се поддържа, че определението на СРС е незаконосъобразно, неоснователно и постановено в противоречие със закона и събраните доказателства. Излагат се доводи, че по делото са налице данни за самоволно изменение на трайно установено фактическо положение, изразяващо се в разкъсване на ограда, преминаване през имота и извършване на действия по разчистване и рязане на клони. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на прокурора за продължаване на разследването.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в частната жалба, установи, че частната жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което и е процесуално допустима.

По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост .

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното 1 производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена и грешка при фактически извод. Необосноваността на постановлението би могла да е налице и в резултат на непълнота или игнориране на част от доказателствения материал, както и в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, тогава когато не е обсъдена или игнорирана част от доказателствения материал, не са обсъдени противоречията между конкретните доказателства и т.н.

Законосъобразността на постановлението пък означава да е съответно на закона – материален и процесуален. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Съдът не разполага с процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно извършено от него престъпление. Съображения в този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение № 249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на ІІ-по н. о. на ВКС и др.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, че постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство е правилно и законосъобразно. В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които изясняват в пълнота фактическата обстановка, необходима за решаване на въпроса за наказателната отговорност.

За да прекрати наказателното производство прокурорът при СРП е 2 приел, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин осъществяването на състава на престъплението самоуправство по чл. 323, ал.

1 от НК. Държавното обвинение е извело правилен извод, че описаните действия сочат на гражданскоправен спор. Първоинстанционният съд изцяло е споделил тези правни изводи като е извършил задълбочена проверка на събраните материали.

В трайната практика на ВКС се посочва, че изпълнителното деяние на престъплението самоуправство от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от закона ред.

Установената съдебна практика възприема като необходимо условие дадено деяние да е съставомерно по чл. 323, ал. 1 от НК да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на дееца.

Правоотношението, което е било засегнато с осъщественото престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, задължително трябва да е било обект на оспорване. При липсата на такъв правен спор, предхождащ осъществяването на инкриминираното деяние, не може да се носи наказателна отговорност, тъй като подобно действие не би нарушило непосредствения предмет на престъплението - засягането на обществените отношения, свързани с решаването на имуществен спор.

Изпълнителното деяние на престъплението самоуправство от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право което той осъществява самоволно, не по установения от закона ред.

От обективна страна за престъплението самоуправство се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия, какъвто в случая липсва.

Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е умишлено. Умисълът на дееца трябва да обхваща представи както относно нарушаването на установения от закона ред при извършване на промяната на съществуващото фактическо положение, така и относно липсата на съгласие за това от страна на засегнатия.

В конкретния случай липсват достатъчно данни към 27.10.2024г.

Светослав А. да е бил надлежно уведомен за възникнал вече правен спор, отнесен по съдебен ред. Обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 18.04.2024г., само по себе си не е достатъчно, доколкото по делото не се установява тя да е достигнала до знанието му преди 11.11.2024 г. Напротив, доказателствата сочат, че именно на 27.10.2024 г. за първи път между страните е възникнал непосредствен словесен конфликт на място, а за висящото гражданско дело А. е узнал едва при връчването на съдебните книжа. При това положение правилно е прието, че към момента на процесните действия липсва доказано съзнание у соченото лице, че осъществява едно вече оспорено по надлежния ред право.

3

Независимо от горното, правилен е и изводът, че самите действия, извършени на 27.10.2024г. не представляват такава фактическа промяна, която да изпълва обективните признаци на състава по чл. 323, ал. 1 НК. Събраните доказателства сочат на дейности по почистване на имота, подрязване на клони и укрепване на съществуваща ограда, а не на установяване на ново трайно фактическо положение чрез самоволно отстраняване на другиго или чрез едностранно и окончателно налагане на претендираното право.

В хода на разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на страните и да налагат отмяна на актовете. Прокурорът правилно е приложил материалния закон, а първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 583 от 05.02.2026 г. по ч. н. д. № 17239/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93 състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 07.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15165/2025 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 61637/2024 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4