Решение № 418 от 02.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Ямбол, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20262330100520 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от Й. С. С. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, представлявано от управителя Н. П., в която се твърди, между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 02.08.2024 г. Кредиторът е предоставил кредит в размер на 1400 лв., който заемателят се е задължил да погаси. Уговорен е годишен лихвен процент 50 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 63,01 %. Общото задължение по кредита обаче включва и неустойка в размер на 1465,56 лева. Твърди се, ищецът не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Поддържа се, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, като договорната лихва противоречи на добрите нрави поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, както и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като ГПР е неточен и подвеждаш, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи, кои компоненти формират размера на ГПР. На собствено основание е нищожна и неуточнената клауза, която предвижда силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението й, което създало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка“. Поддържа се, че тази неустойка не притежава обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. В случая договорената възнаградителна лихва надвишава трикратиня размер на законната лихва и е нищожна като прекомерна. Размерът на договорната лихва е подвеждащ, тъй като към нея би следвало да се добави уговорената неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явява скрита лихва. На следващо място се твърди, че уговорената 1 възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, като се излагат и подробни съображения и в тази насока. Освен това в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, водещо до нищожност на договора като цяло.

„СИТИ КЕШ“ ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка".

Заблуждението на потребителя прави клаузата неравноправна и нищожна поради заобикаляне на изискванията на чл.21 от ЗПК с последиците по чл.22. В нарушение на императивните правила ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл.10 ал. 1 от ЗПК. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Касае се за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП. Ищецът е платил по нищожния договор сума в размер на 2972,58 лева, от която ответникът дължи връщане на сумата от 1572.58 лева или сумата 804.05 евро, представляваща недължимо платено.. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит е нищожен, както и да бъде осъден да върне на ищеца сумата 804.05 евро като платена без основание. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Исковeтe се поддържат от процесуалния представител с писмена молба.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.. Възраженията си основава на фактите, че клаузите за възнаградителна лихва и неустойка, както и целият договор са действителни. Не се касае до неравноправни клаузи по ЗЗП. Счита, че не е неясно, как е изчислен ГПР и кои са взетите предвид допускания. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката е следвало да бъде включена в размера на ГПР, тъй като не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че не надвишава законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Според ответника неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като настоящият случай е такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Ответникът признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложени съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че е сключен Договор за потребителски кредит №******* от 02.08.2024 г. между ответника като заемодател и ищеца като длъжник, копие от който е представено с исковата молба, за сумата от 1400 лева, която е реално предоставена от дружеството съобразно договорките.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент - 50 % и обща сума за погасяване 1844,44 лв.. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 63,01 %. Съгласно чл.5 от договора за кредит, същият ще бъде обезпечен по описания в исковата молба начин- с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от кредитора; не са кредитополучатели по договори за заем, сключени с кредитора, по които има неизпъленние; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстен, документ за размера на получавания от тях доход в срок, като според ал.2 обезпечението ще се предостави до 3 дни от сключване на договора.

Според чл. 11 от договора в случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл. 5 от договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1465,56 лева, платима разсрочено съгласно Приложение №1, съдържащо погасителния план. Според последния на ищеца е начислена неустойка в размер на 1465,56 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция. Разпределена е на вноски с падеж на погасителните вноски за главница и лихва. Първата погасителна вноска е с падеж на 02.09.2024 г., а последната -на 02.06.2025 г.

Странит не спорят, че в ГПР не са включени разходите за неустойка.

Не е спорно че ищецът е платил по договора 2972,58 лева. Ищецът е представил 9 бр.

Разписки от м. май, юни, юли 2024 г., август и септември 2025 г. на „Изипей“ АД за платени вноски на различни кредитори, от които в полза на ответника са само 5 вноски.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен e установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК и чл.146 вр. чл. 143 ал.2 т.5 от ЗЗП, както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

3

Съдът намира същите за допустими.

По основателността на исковете, съдът приемаследното:

Разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10.

Съгласно чл. 11, ал. 1, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.9. - лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;, т.10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Договорът в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, неустойката, броят и периодичността на вноските, падежа им, годишния процент на разходите.

В процесния договор е посочен ГПР, който формално съответства на законовия максимум. Страните не спорят, че в ГПР не са включени разходите за неустойка.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д.

№ 1027/2022 г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48 в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и на цитираната в решението предходна практика на СЕС, въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Даденото от СЕС разрешение е, че чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на 4 закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.