Определение № 14202 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14202 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110141020 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Р. Н. срещу „.....“ ЕАД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е подал писмен отговор.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца.

Съдът, след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.05.2026 г. от 11:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че на 06.10.2023 и на 06.05.2024 г. между него и ответника били сключени договори за паричен заем. На 06.05.2024 г. бил сключен договор за потребителски кредит №2970439, по силата на който ответникът предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 5000 лева при задължение ищецът да върне сумата заедно с лихвен процент от 19,71% и ГПР по договора в размер на 21,59%. Сключен е и договор за предоставяне на поръчителство с „.....“ №2970439, като в тежест на кредитополучателя било възложено възнаграждение по договора за поръчителство. Сключеният на 1

06.10.2023 г. договор за потребителски кредит №2847644/06.10.2023 г. бил за сумата в размер на 3500 лева, които ищецът се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 39,44%, а ГПР по договора за кредит бил в размер на 47,41%. На същия ден бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с „.....“ №2847644, като в тежест на кредитополучателя било възложено възнаграждение по договора за поръчителство. Сочи, че и по двата договора получил обединен погасителен план, от който се виждали вноските и по договорите за заем, и по тези за поръчителство.

Твърди, че ответникът не бил посочил коректно в договорите годишния процент на разходите по кредитите, доколкото при изчисляването на ГПР по кредитите не било включено възнаграждението по договорите за поръчителство, сключени към всеки един от договорите за кредит. Ето защо ищецът моли съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №2970439/06.05.2024 г. и договор за потребителски кредит №2847644/06.10.2023 г., сключени между ищеца и ответника поради противоречието им с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесните договори за кредит. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР по процесните договори за кредит, възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „.....“ ЕООД, не е включено като разход по чл. 19 ЗПК. Излага съображения, че така дължимото възнаграждение на поръчителя не е включвано в ГПР, доколкото не представлява разход по кредита по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПК. Твърди, че разходът за поръчителството не бил известен на кредитодателя към момента на сключване на договора, поради което не можел да бъде включен в ГПР. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск срещу ищеца за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 3682 лева – незаплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит №2970439/06.05.2024 г., сключен между страните. Ищецът по насрещния иск сочи, че кредитополучателят не изпълнил задължението си по посочения договор, като в изпълнение на задълженията си по договора направил плащания в общ размер от 1318 лева. Ето защо ищецът по насрещния иск моли съда, в случай че уважи предявените главни искове за прогласяване на договорите за кредит за нищожни, да осъди ответника Н. Р. Н. да му заплати сумата в размер на 3682 лева, представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит №2970439/06.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по насрещния иск Н. Р. Н., с който се оспорва предявения иск. Твърди, че искът за сумата в размер на 3682 лева – главница би бил основателен, ако договорът съществуваше, какъвто не е настоящият случай. Цитира разпоредби на Закона за задълженията и договорите относно извършването на прихващане без позоваване на конкретни факти от обективната действителност. Сочи, че ищецът по насрещния иск е злоупотребил с правата си, поради което моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

2

Съдът намира, че е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК и евентуален насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесните договори за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорите за кредит са нищожни поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл.

23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че по договор за потребителски кредит №2970439/06.05.2024 г. е предоставил на ответника Н. Н. сумата в размер на 5000 лева, като УКАЗВА на ищеца по насрещния, че за посоченото обстоятелство не сочи доказателства.

В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже наличието на основание да задържи сумата.

Съдът ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че при изчисляване на ГПР по процесните договори за кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „.....“ ЕООД, не е включено като разход по чл. 19 ЗПК.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3