Решение № 48 от 26.02.2020, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 916/2019
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 26.02.2020
- В сила
- 06.06.2020
- Състав
- ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ГАЛИНА ДИМИТРОВА ЖЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1и 2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1и 2 · Кодекс на труда
- чл.228 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2,пр.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,2 и3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.347 · Кодекс на труда
- чл.50, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
- чл.19 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№48 гр.Д., 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети февруари през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №916 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№21580/25.10.2019г. на ***гр.Д.със законен представител - директор И.Д., чрез адв.М.Г., и въззивна жалба вх.№24852/04.12.2019г. на Д.Д.В. с ЕГН **********
***, чрез адв А.П.-ВАК, срещу неизгодната за всяка от страните част от решение №1035/10.10.2019г., допълнено с решение №1196/07.11.2019г., по гр.д.№2703/2019г. на Д.ки районен съд, а именно:
***гр.Д.обжалва решението в частта на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и3 от КТ на Д.Д.В. с ЕГН ********** *** за незаконност и отмяна на уволнението и, извършено със заповед №РД-04-258/28.05.2019г.на директора на училището на основание чл.328, ал.1, т.2,пр.2 от КТ, възстановяване на заеманата преди това длъжност „ ***“, осъждане за сумата от 6156.89лева обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, както и в частта на отхвърленото възражение за прихващане на сумата от ***лева.
Изразява несъгласие с извода на съда за липсата на реално съкращаване на щата , като обосновава неговата неправилност с доводи по същество на спора-възстановяване на ищцата на работа с решение по гр.д.№4202/2017г.на ДРС, явяването и в училището за изпълнение на трудовите функции на 28.05.2019г. при липсата на длъжност „***“, на която е била възстановена, поради съкращаването и със заповед от 02.10.2017г. и щатно разписание от 03.10.2017г., след което друго щатно разписание нямало.
Работодателят бил длъжен да допусне възстановения работник на работа, но не бил длъжен да възстанови длъжността му в щата си. Оплаква се и от допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада – непълнота при разпределяне на доказателствена тежест и липса на указания за представяне на щатно разписание към датата на уволнението на ищцата, във връзка с което се въвеждат и оплаквания за необоснованост на решението. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално, при условие, че бъде потвърдено решението-уважаване на възражението му за прихващане.
Д.Д.В. обжалва решението , в частта на отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за разликата над 6156.89лева до 8105.12лева и за времето от 27.09.2019г.до 29.11.2019г., като иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълен размер и за максималния срок по чл.225 от КТ, тъй като и след 27.09.2019г., когато е даден ход по същество на спора, продължавала да е без работа.
Жалбата на ***гр.Д.е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл.315, ал.1 от ГПК с начало 11.10.2019г. и край 25.10.2019г. Жалбата на Д.Д.В. е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 18.11.2019г и край 02.12.2019г. за обжалване на решение №1196/07.11.2019г., постановено в производство по чл.250 от ГПК. И двете жалби са допустими.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по предявени от Д.Д.В. с ЕГН ********** ***, срещу ***гр.Д.със законен представител - директор И.Д., искове по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно: за отмяна като незаконосъобразна на заповед №РД-04-258/28.05.2019г.на директора на училището, с която е освободена от работа на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата ; възстановяване на заеманата преди това длъжност „***“; осъждане за сумата от 8105.12лева /съобразно изменение в о.с.з.на 27.09.2019г./ обезщетение по чл.225, ал.1и 2 от КТ, за времето , през което е останал без работа в резултат на незаконно уволнение, както и за времето, през което е работила на по ниско платена работа, а именно от датата на уволнението 29.05.2019г.до 29.11.2019г.
Няма спор по фактите, установено е и от събраните по делото доказателства, че трудовото правоотношение между страните датира от 29.01.2016г., когато по силата на трудов договор №2 от същата дата ищцата е заела длъжността „***“, с последваща промяна на наименованието на длъжността съгласно допълнително споразумение №25/01.09.2016г. „***“, първоначално за срок до 31.01.2017г., после до 14.09.2017г., впоследствие за неопредлено време съгласно допълнително споразумение №62/21.09.2017г.
Не е спорно и, че със заповед № РД -04-13/2.10.2017 г. на директора на училището трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 и чл.328, ал.1, т.3 от КТ.-съкращаване на щата и намаляване обема на работа. С решение по гр.д.№4202/2017г.на ДРС, влязло в сила на 03.04.2019г., са уважени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, т.е. ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***“.
След влизане в сила на съдебното решение съдът е уведомил възстановената на работа ищца за правото и да се яви на работа в срок до две седмици. Няма спор и по факта, че в указания срок, на 28.05.2019г. ищцата се е явила за заемане на длъжността. На същата дата е издадена заповед №РД-04-256/28.05.2019г.от директора на училището за възстановяване на ищцата на работа, сключено е допълнително споразумение №РД-05-94/28.05.2019г., преуреждащо размера на основното и месечно възнаграждение и съпътстващите го допълнителни възнаграждения за прослужено време и придобита ПКС. На същата дата е връчена и заповед №РД-04-258/28.05.2019г.на директора на училището за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2,пр.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата.
Ищцата оспорва законсъобразността на уволнителната заповед с доводи за липса на приложеното основание – липсва реално съкращаване на щата, тъй като трудовите функции на длъжността „***“реално се изпълняват от служителя Д. М.; щатното разписание счита за утвърдено в нарушение на Наредба №8 от 11 август 2016г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. По силата на заповед №РД-04-256/28.05.2019г.на директора за възстановяването и на работа се възстановявала и длъжността и, което изисквало да бъде вписана чрез корекция в Списък-образец №1 и след последващо утвърждаване от РУО Д.да бъде съкратена, което не било изпълнено. Съкращаването на щатната бройка на длъжността „***“ счита за извършено с цел осуетяване връщането и на работа, в нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8 от КТ, проява на дискриминационно отношение спрямо нея по признак „лично положение“, обосновано с приключилия между страните предишен трудово-правен спор. Ищцата твърди, че към 28.05.2019г. е член на СБУ към КНСБ и се ползва от закрилата на чл.333, ал.4 от КТ, но при уволнението и работодателя не е изискал предварителното съгласие на синдикалната организация, каквото изискване било предвидено в чл.10, т.3 от Колективния трудов договор за системата на народната просвета от 11.06.2018г.
Ответникът оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е налице реално съкращаване на щата- длъжността „***“реално била премахната преди уволнението на ищцата.
Уволнението според ответника е извършено съответно на процедурата, предвидена в КТ и колективните трудови договори, при липсата на задължение за подбор. Д. М. била назначена на длъжността *** и не изпълнявала трудови задължения сходни с тези от длъжностната характеристика на ищцата. Признава, че работодателят не е отправил запитване до синдикален орган, тъй като ищцата не го уведомила за членството си в СБУ при КНСБ, същото не било сторено и от председателя на СО в училище, едва два дни след уволнението и бил представен документ за членството и, което оспорва. Оспорва осъществяването на дискриминационни действия. При евентуално уважаване на исковете, в частност на иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е предявил възражение за прихващане на сумата от ***лева платено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
С атакуваното решение предявените искове са уважени, като уволнителната заповед е отменена по причина на липса на осъществено основание за уволнение съкращаване на щата към 28.05.2019г., а искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е уважен за сумата от 6156.89лева обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в периода 29.05.2019г.-01.08.2019г. и 03.09.2019г.-27.09.2019г. За разликата до 8105.12лева и за времето от 27.09.2019г.до 29.11.2019г. е отхвърлен, отхвърлено е и възражението за прихващане на сумата от ***лева.
При твърдения за допуснати процесуални нарушения, каквито са твърденията за упражнено право на уволнение в нарушение на разпоредбите на чл.333, ал.4 от КТ, подлежи на изследване на първо място въпроса предвидена ли е такава закрила и попадали ищцата в кръга на лицата, по отношение на които се прилага, спазена ли е от страна на работодателя процедурата по прилагане на предварителната закрила.
Не е спорно между страните, признава се и от ответника-работодател, че преди уволнението на ищцата не е искано съгласие от синдикалния орган в училището. Членството си в синдикалната организация на СБУ към КНСБ ищцата е удостоверила с представянето на членска карта, с отразяване на плащане на членски внос за месеците април, май, юни, юли, август на 2019г. Не са ангажирани от ответника, оспорващ синдикалните права на ищцата , доказателства, че членството на ищца в СБУ към КНСБ не е надлежно възникнало или, че е прекратено, не са и въведени доводи в този смисъл.
Съгласно чл. 333, ал. 4 КТ, когато това е предвидено в
КТД, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ е предвидена в сключения на 11.06.2018 г. за системата на народната просвета КТД/чл.10, ал.3/ със срок на действие две години, както и в сключеният на 19.04.2019г. КТД/чл.10, ал.1/, страни по който са работодателя и двете синдикални организации в училището- на КТ „ Подкрепа” и на СБУ към КНСБ, и двата действащи към датата на уволнението на ищцата. Субекти на синдикална закрила според чл.10, ал.1 от КТД в училището са членове на синдикална организация, страна по договора, на които остават по-малко от три години до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, имат не по-малко от 10 години стаж и възраст, имат не по-малко от 10 години стаж в учебното заведение. Субекти на синдикална закрила по чл.10, ал.3 от браншовия КТД, действащ към датата на уволнението,с който работодателя е обвързан, са членовете на синдикалните организации, без да са договорени допълнителни изисквания към същите. С оглед установения в чл.50, ал.2 от КТ принцип, ограничаващ договорната свобода при сключване на КТД в училището, отношенията във връзка с индивидуалното трудово правоотношение следва да се уреждат от по-благоприятните за служителя разпоредби, каквато се явява разпоредбата на чл.10, ал.3 от браншовия КТД. В случая обаче и с оглед правилото на чл.10, ал.1 от КТД в училището, ищцата попада в обхвата на синдикалната закрила като член на синдикалната организация, страна по КТД, на който остават по-малко от три години до придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Данните по делото за възрастта и прослуженото време сочат да са изпълнени условията за придобиване от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО. С представеното във въззивното производство заявление вх.№2113-24-1370/08.10.2019г. до НОИ-ТП гр.Д.е удостоверно и ,че ищцата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция е обусловена от приложимостта на императивни правни норми каквито са всички разпоредби относно уволнението и закрилата по чл. 333 КТ.
Разпечатката съдържа 29 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ab73cb3-71e4-4862-a777-cd6440ed9728