Решение № 4703 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4703 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330105000 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на С. М. Б., ЕГН ********** срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 за осъждането му да върне на ищеца сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № *****г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че между С. Б. и ответниковото дружество бил подписан договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ищецт е получил в заем 700 лева, които следвало да върне с договорна лихва от 134,50 лева при ГПР 48,19%. Сочи се, че в договора била начислена неустойка от 615,50 лева за това, че в тридневен срок от подписване на договора, заемателят не бил учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две физически лица.

Описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 10 месечни вноски. Твърди се, че като също така се ищецът е изплатил изцяло задължението. Релевира се възражение за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и се търси връщане на недължимо платеното по договора.

От ответника „Креди Йес“ ООД, е постъпил отговор на исковата молба, с който се заявява неоснователност и недоказаност на иска. Сочи се, че при изчисляване на ГПР не била включена неустойката по чл. 8 от договора за заем, доколкото същата представлявала разход, който потребителят е следвало да заплати, поради неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение по договора. На следващо място се отбелязва това, че заемателят е имал право да се откаже от сключения договор, както на предсрочното му 1 прекратяване, който не е сторено. Счита, че процесният договор не страда от изложените в исковата молба пороци и че същият е действителен и е породил правните си последици. Прави се възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

М ежду страните не е налице спор за сключването на договор за потребителски кредит №*****г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 700 лева и е била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 615,50 лева, като ГПР посочен в договора е определен на 48,19 лева. Не се спори също така, че при изчисляване на ГПР не е включена неустойката от 615,50 лева.

Процесният договор е потребителски и за него се прилагат нормите на член ЗПК. В нарушение на член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота по какъв начин е формиран, рсп. общо дължимата сума по него. Предвидената договорна неустойка оскъпява кредита и ако е била включена при изчисляване на ГПР, каквото не се установява в настоящия случай, ГПР ще надскочи 50%. С това се допуска нарушение на член 19, ал. 4 от ЗПК и клаузата за ГПР се явява нищожна, а това влече и нищожност на целия потребителски договор оттук на осн. член 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Според изслушаното заключение по ССче се установява плащане на сумата 861,45 лева, а главницата по заема е 700 лева, следователно всичко платено над заемната сума подлежи на възстановяване съгласно член 23 от ЗПК.

Ето защо налага се извода, че искът е основателен, като неоснователно платената сума е в размер на 161,54 лева, която подлежи на връщане от ответника като платена без основание.

По разноските: На ищеца ще се присъдят направените съдебно-деловодни разноски от 292,50 лева.

За осъщественото проц. представителство от адв. Д. Б. ще му се присъди адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 400 лева.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление ***********, да заплати на С. М. Б., ЕГН ********** сумата от 161,45 лв. (приета след допуснато с Определение от 25.04.2024 г. изменение на иска на основание чл.

214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ******* г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на С. М. Б., ЕГН **********, сумата от 292,50 лв. – съдебноделоводни разноски в производството по гр.д. № 5000/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на основание 2 чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д.Б. от АК Пловдив, сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 5000/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 3