Решение № 72 от 08.05.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

72, 08.05.2019г., Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав

Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова

Надежда

Дзивкова секретар : Анна

Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 142 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивни жалба на О.С. против Решение № 373/12.10.2018, пост. по гр.д.№ 13/2018, СмОС, в частта, О.С. е осъдена да заплати на А.А.Р. обезщетение за претърпян инцидент на 31.01.2017г. при падане на заледен и непочистен тротоар в гр. С., както следва : - 15 000лв. за неимуществени вреди , претърпени болки и страдания при счупването на дясна бедрена кост и други усложнения;

- 3200лв. за имуществени вреди от увреждането – разходи за лекарства, санитарни материали, рехалбилитация ; - 9280,17лв., имуществени вреди, съставляващи пропуснат доход от неполучено възнаграждение от медицинска дейност на Р., за периода 01.02.2017-08.11.2017г., ведно със законната лихва върху всички присъдени суми от 31.01.2017г., както и с разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника К. ООД.

Жалбоподателят

*** поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, т.к. няма виновно противоправно действие от нейна страна.

Имотът, в който е настъпило увреждането не е част от уличната мрежа на общ. С.

, а е проход към паркинг и търговски обекти. Твърди се, че кметът е издал Заповед №****, с която е задължил всички държавни, обществени ведомства, фирми, собственици на търговски обекти да предприемат необходимите действия за организиране почистването от сняг на прилежащите тротоари, подходи към сградите и пешеходни зони, стълбища и площадки, както и да събарят по безопасен начин надвисналия сняг и ледени висулки. Освен това поддържа и че тротоарът, на който е станал инцидента е бил годен за нормално придвижване, като не е бил заледен и неопесъчен. Сочи, че за 31.01.2017г. не са постъпвали жалби в общината за този участък. Поддържа, че подобно падане би могло да се случи и при спъване или залитане, причинени от други фактори. Счита, че по делото не е установен механизма на увреждането. Поддържат и че пострадалата може сама да е причинила падането, като е проявила самонадеяност, стъпвайки по ръба на тротоара, въпреки тежките зимни условия. По отношение размера на имуществените вреди, жалбоподателят поддържа, че същият не е установен, а е дадена вяра само на експертизата на в.л. Ф., който е и колега на пострадалата, без съдът да се обоснове защо я кредитира. Счита, че по делото не се доказват нито разходите за лекарства, консумативи, нито за нает персонал, нито разходите за рехабилитация, като не се установява необходимостта от същите, реалното им извършване, както и стойността им ако са извършени. Поддържа, че съдът е следвало да кредитира заключението на в.л. И., което е изработено на база амбулаторните листове.

Неправилно съдът е кредитирал представена извън преклузивния срок справка , която дори не е приобщена към доказателствения материал по делото. По отношение претенцията за неимуществени вреди, жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил принципа на справедливостта, не е съобразил реално настъпилите вреди, както и не е съобразил съдебната практика в подобни случаи. Счита, че присъденото обезщетение е силно завишено и не кореспондира с установената фактическа обстановка, свързана с вида и степента на търпените болки и страдания, срока на възстановяване, който е сравнително кратък, пълното възстановяване. На следващо място поддържа и че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, като не е взела предвид тежката зимна обстановка и самонадеяно е ходела по ръба на тротоара, като е причинила падането си. Твърди, че има причинна връзка между поведението й и настъпилото увреждане, поради което и следва да се отчете процент съпричиняване. По отношение претенцията за пропуснати ползи. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените искове, а при условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъдените обезщетения на имуществени и неимуществени вреди.

Въззиваемата страна А.А.Р. не е взела становище.

Третото лице-помагач на страната на жалбоподателя К. ООД не е взело становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от осъдителната част на обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове, които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното копие на фиш за спешна медицинска помощ, че на 31.01.2017г. в 17,01ч. е получен сигнал за произшествие с А.Р., като пристигналите на място медици са установили, че се е подхлъзнала на леда и е получила наранявания / останалото не се чете/. От свидетелските показания на Е.Н.и В.Р., сестра на ищцата, се установява че те са отишли непосредствено след падането на А. Р. на мястото на инцидента и са я заварили на земята, като краката й са били на уличното платно , а торсът на тротоара. По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. инж.М., която не е оспорена от страните и която се възприема от съда като обективна незаинтересована, като същата установява категорично, че описаното място на падане – тротоар зад бившата „Е.б.“ и до обозначеното със синьо паркомясто, е част от тротоар, който попада в границите на ПИ с идентификатор *************/публична общинска собственост, урбанизирана територия- за второстепенна улица/. Експертизата категорично установява, че този имот е публична общинска собственост и е част от уличната мрежа на гр.С. Тази улица е без име и не е упомената в списъка-приложение към договора за почистване между О.С. и почистващата фирма „К.“ ООД. От изложеното се доказва , че на тротоар, който е общинска собственост, е станал инцидент с ищцата Р., като последната е паднала. Представени по делото са договор за възлагане на обществена поръчка за зимно снегопочистване и Заповед №*************г. на

Кмета на общ. С . От първия документ се установява, че общината е възложила обществена поръчка за извършване на зимно снегопочистване на „К.“ ООД.

Видно от представената от Н***-филиал

П. справка за обстановката в гр. I= на 31.01.2017г. температурите са били в диапазона „-8,6“ *С до „+1,5“ *С и снежна покривка 24см. Конкретно в 17,00ч. температурата е била „-3,00“ *С и е имало условия за замръзване на разтопен сняг.

По делото е приложена изобилна медицинска документация – фиш за спешна медицинска помощ, Епикриза №** от отделението по „Ортопедия и травматология“ М*** „*********“, от което се установява, че е постъпила с травма на дясна тазобедрената става и е извършена метална остеосинтеза , Епикриза от „Вътрешно отделение“ М***„**********“ от 22.08.2017г. с диагноза „други неуточнени неинфекциозни колити“, Епикриза от „Гастроентерологично отделение“ болница М., копия от ренгенови снимки на увредения крайник, ендоскопски изследвания, петнадесет броя амбулаторни листа /л.24-38/ за извършени прегледи и назначени физиотерапия и лечение. Приложени са и рецепти за изписани лекарства и касови бонове за извършени покупки на лекарства.

Приета е ССЕ с в.л. В. И., която установява, че изписаните лекарства извън представените касови бележки и рецепти , а именно посочените в амбулаторните листове и епикризи са следните, при цена в аптечната мрежа : „зибор“-7,50лв. на ампула, „аспирин протект“-5,60лв. за 60 таблетки, „дексофен“ – 8,90лв. за опаковка от 5 ампули, „бизогама“-2,80лв.; по рецептата на д-р К. – „ентерол“-16,00лв., „креон“- 8,75лв., „еманера40“-7,50лв.; по рецепта на д-р П.– „салофакс“- за сто таблетки - 46,50лв., „ентерофловос“, 2 оп.-22лв. за оп. или общо 44лв.

Експертизата установява, че е представена касова бележка за закупуване на „салофакс“ на стойност 139,50лв. . Не може да посочи дали са закупувани антибиотици, какви и при какъв прием, както и какви и колко превързочни материали. Назначената физиотерапия е поета и заплатена по З. к. на Д**-С. В допълнителното заключение на тази експертиза е установено, че средномесечния доход на д-р Р. от медицинската й практика за периода 01.01.2014-30.01.2017г. е 1010,87лв. на база счетоводния приход за съответния месец. Изготвен е и втори вариант, на база реалното разплащане със Р***, при който се получава разлика от около 7лв., но съдът намира за реален първия, счетоводен вариант, т.к. разплащането с касата става със закъснение и не отразява реално помесечно прихода от дейността. Така за срока, в който е преустановила практиката си – 01.02.2017-07.11.2017г. тя е пропуснала среден доход от 9280,17лв. Експертизата установява, че ищцата не е получавала никакво обезщетение за този период.

Приложено е удостоверение от

Н** за това, че д-р Р. не е осъществявала дейност в кабинета си за периода 01.02.2017-07.11.2017г., за което е подала своевременно съответните уведомления. За периода 08.11.2017-31.12.2017г. е работила Приетата СМЕ с в.л. д-р Ф.установява механизма на получената травма, а именно – при падане и усукване на долен крайник при фиксирано ходило се получава счупване на бедрото в горния му край. Процесното счупване може да стане по начин и време описани от ищцата. Получената травма представлява

„пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост“, което налага оперативно лечение. От момента на счупването и до няколко дни след операцията се търпят много силни болки свързани с транспортиране, поставяне на директна екстензия и след оперативния период.

Експертът установява, че пострадалата е получила усложнения при операцията – рана от изгаряне на лява подбедрица, която е изисквала продължително лечение. Установява и че в резултат на продължителния прием на медикаменти е развила неинфекциозен колит, за който е провеждано лечение в гр. С. и в гр. С. което също е било свързано с болки и страдания.

Периодът на оздравителния процес при подобни счупвания е 12-14 месеца. В случая счита, че оздравителния процес не е приключил и препоръчва продължаваща рехабилитация при санаториални условия. Определя стойността на медикаментозното лечение на 3227лв. по приложената справка от ищцата. В съдебно заседание, при приемане на експертизата вещото лице уточнява , че приложената справка от ищцата Р. за закупените медикаменти и превързочни материали е адекватна на необходимото лечение, като всички описани лекарства са били необходими за провеждането му.

Според експерта е била необходима рехабилитация още след изписване от болницата и правилно е провеждано подобно лечение в домашни условия до момента, в който пациента е могъл да посещава рехабилитационни процедури извън дома си. Тази рехабилитация не се покрива от З. к. и пациента си я заплаща сам, като стойността на посещение от по 10 лв. за всяко такова е дори занижена.

По делото са събирани и гласни доказателства , разпитвани са свидетелите Е.Н.,

Свидетелката Н. твърди, че се познава с д-р Р. от повече от 40 години, била съсед и неин колега. Заявява, че в процесния ден се прибирала от работа с В.Р., която е сестра на А. Р.. Последната позвънила на сестра си, да са я каже че е паднал лошо и не може да стане. Свидетелката и спътничката й отишли на място и видели А. Р. паднала на земята, като краката й били на пътното платно, а седалището на тротоара. Описва, че това е тротоара зад „Е.“. Твърди, че времето било студено и било заледено, тротоарът не бил почистен. А. Р. била подходящо облечена и с ботуши, като не може да опише същите, но доколкото я познава като много стриктен и прецизен човек, знае, че тя винаги много внимателно подбира и облеклото и обувките си, ходи спокойно и винаги с равни и подходящи обувки. Според свидетелката била повикана линейка, която откарала пострадалата А. Р. в болница, където била приета и било предприето оперативно лечение. След изписването й от болница, свидетелката често я посещавала, включително и да й поставя инжекции със „Зибор“. Виждала е, че в дома на

Разпечатката съдържа 40 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ab5e0e9-2e73-494e-b163-004d70d6e06e