Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 19.02.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 4/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
19.02.2021
В сила
19.02.2021
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова, Мария Анастасова Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2,т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 3, пр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 218б · Наказателен кодекс
  • чл. 218б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.281б, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 301,ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.305,ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С. , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500004 по описа за 2021 година

Произвоството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 469/19.11.2020г., постановено по гр.д.№ 508/2020г. по описа на С.ският районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ № 24 сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на водено срещу него наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в частта му за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 лева до претендирания размер от 2000 лева, както ив частта за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1000 леза до претендирания размер от 1300 лева.Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на М. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“К. Ш.“ № 24 разноски по водене на делото в размер на 182,00 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№ 2030/27.10.2020г. от Прокуратурата на Република България чрез Районна прокуратура –С., представлявана от районният прокурор Д. С. с оплаквания за неправилност и незаконосъбразност.

Излагат се доводи, че твърдените претърпени от ищеца негативни емоции, стрес, напрежение и здравословни проблеми не са с характера да причинят неимуществени вреди, явяващи се 1 предпоставка за ангажиране на деликтна отговорност. Съдебната теория и практика приема, че не всяко негативно преживяване, засягащо емоционално-психологическата сфера, представлява неимуществена вреда. Необходимо е душевния мир на увреденото лице да е „дълбоко потресен“.

Единствено негативни преживявания от такова естество представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, които подлежат на обезщетяване.Твърди се, че посочените от ищеца негативни преживявания не представляват претърпени от него неимуществени вреди, причинени от повдигнатото от Прокуратурата обвинение и воденото срещу него наказателно производство.

От събраните по делото доказателства не се установява на ищеца да са били причинени описаните в исковата молба вреди, които да са резултат от повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство. Сочи се че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите В. В.а, И.И. и Д. П.-съответно съпруга и приятели на ищеца , без да прецени тяхната пристрастност и заинтересованост, както и наличие на противоречия. От една страна съпругата твърди, че преди случая ищецът не е бил в болница, докато св.И. сочи, че в деня на случилото се ищецът е излизал от болница и се е прибирал с него за гр.С..В жалбата се твърди още, че свидетелите не посочват конкретно какви са били притесненията на ищеца и как са се отразили на поведението му. Не сочат на отрицателно отношение на околните вследствие на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. В случая съдът е посочил в мотивите си категоричния извод относно вината на ищеца в извършване на престъплението и независимо, че е остановена оправдателна присъда, ищецът е извършил престъплението, за което е обвинен,поради което обвинението не е незаконно. Затова предявената от ищеца претенция за неимуществени вреди е неоснователна, а постановеното отрайонния съд решение в осъдителната му част е неправилно, тъй като не се установява наличие на причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и воденото наказателно производство.Предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Алтернативно поддържа, че са налице предпоставките на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, тъй като въпросното увреждане е причинено поради изключителна вина на пострадалия, в която хипотеза обезщетение не се дължи.

Ищецът В. сам, с поведението си е станал причина срещу него да бъде образувано и водено наказателно производство за извършено от него престъпление по чл. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което каквото и увреждане да му е било причинено, то се дължи на изключителна негова вина и не следва да бъде обезщетявано.

Моли, ако не се приеме горното становище да бъде намален размера на обезщетение за претърпени от М. В. неимуществени вреди, тъй като същият е прекомерно завишен и несъобразен с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. По отношение на ищецът М. Н. В. е водено наказателно производство и същия е бил привлечен като обвиняем по едно обвинение - за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба. Престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК.

Обстоятелството, че срещу ищецът е водено наказателно производство и същият е бил привлечен като обвиняем не е станало достояние на трудовия колектив, в който той работи и не е настъпила промяна в обичайния му начин на живот, поради воденото срещу него наказателно производство. Не са създадени негативни настроения срещу ищеца от страна на 2 околните, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали, защото е обвиняем и подсъдим. Наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза е приключило в съвсем разумен срок. По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение от предвидените в НПК - подписка, като в този период по отношение на същия не са прилагани каквито и да е други ограничения и посочена МНО по никакъв начин не довела до ограничаване на правата му, поради което моли да бъде намален размера на присъдените неимуществени вреди. В жалбата се твърди още, че решението е неправилно и в частта му относно уважения иск за имуществени вреди. В приложените по делото - досъдебно производство и НОХД, ведно с ВНОХД се съдържат два договора за правна защита и съдействие: - по досъдебното производство - договор за правна защита и съдействие за адв. Т. с отразено в него договорено възнаграждение от 300.00 лв. и – по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив - договор за правна защита и съдействие с адв. Т. с отразено договорено възнаграждение от 100 лева. По първия договор /за сумата от 300 лв./ не е отразено, че възнаграждението е заплатено от ищеца на защитника адв. Т.. За останалите претендирани суми са представени договори за правна защита и съдействие от 05.06.2019 г. с адв. Т. за изготвяне на въззивна жалба срещу решение по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив за 400 лв. платени в брой; от 04.06.2019 г. с адв. Т. за 100 лв. за запознаване и проучване на материалите по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив, платени в брой; от 18.03.2019 г. с адв. Т. за защита по НОХД № 1282/2019 г. по описа на PC - Пловдив за 400 лв. платени в брой. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че тези претендираните от него суми са реално заплатени, във връзка с воденото срещу него досъдебно и съдебно производство. В материалите по досъдебното производство и НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив и приложеното към него ВНОХД № 1392/2019 г. липсват горепосочените договори за правна защита и съдействие от 05.06.2019г. и от 18.03.2019г., независимо че същите според посочените в тях дати са били съставени преди приключване на воденото срещу ищецът досъдебно и съдебно производство и същия е разполагал с тях. Отделно от това, представения с исковата молба оригинал на договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019 г. за 100 лв. с адв. Т. е идентичен с приложеното копие на договора за правна защита и съдействие по НОХД № 1289/2019 г. на PC Пловдив, а съда е присъдил сумата от 100 лв. два пъти независимо, че се касае за един и същ договор за правна помощ. С оглед изложеното, считам, че се установява реално заплащане от страна на ищецът само на сумата от 100 лева по НОХД № 1289/2019 г. на PC - Пловдив по договор за правна защита и съдействие за адв. Т. от 04.06.2019 г., но не и на сумите над този размер присъдени с решението.Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба М. Н. В., чрез пълномощника му адв.В. Т., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, доводи, че оплакванията в жалбата са несъстоятелни и правилно районният съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по предявения иск. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия М. Н.

В. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като е приел, че РС-Пловдив неправилно е приложил материалния закон в частта за вида и размера на наложеното наказание.

3

Сочи се, че се касае за хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал. 1 от НК и чл. 218б, ал. 1 от НК, като в случая чл. 218б от НК се явява специален по отношение на чл. 78а от НК. В случая е следвало Началника на 03 РУ на МВР - Пловдив, където е било проведено досъдебното производство, да наложи административното наказание. Това обстоятелство води до извода, че неправилно е приложен материалния закон и съответно действията по повдигане на обвинение, привличане в качеството на обвиняем, вземане на МНО, внасяне на обвинителен акт, поддържане на обвинението пред съда и налагане на наказание са незаконосъобразни.В нормата на чл.2,ал.1, т.

4 от ЗОДОВ изрично е посочено, че Държавата в лицето на своите органи отговаря в случаите при налагане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. Не съществува никаква презумпция за законосъобразност на извършените от органите на наказателното производство действия, след като то е приключило с оправдателна присъда. Правилно районният съд е преценил, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни действия на правозащитните органи в лицето на Районна прокуратура гр. Пловдив, наблюдаваща досъдебно производство № 263/2018 г. на 03 РУ на МВР - Пловдив, и внесла и поддържала обвинение пред Районен съд гр.

Пловдив.Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира за разноски по делото.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявени искове от М. Н. В. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2,т.3,предл.І във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на водено срещу него наказателно преследване, по което е постановена оправдателна присъда по ВНОХД № 1289/2019г. по описа на Окръжен съд–Пловдив, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 1300 лева, представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения в досъдебното и в съдебните производства, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.