Решение № 1155 от 03.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1155/3.8.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1349 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.П.Н., подадена чрез адв. А.Д. ***, срещу Наказателно постановление № 19-0819-006345 от 19.11.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 14.07.2020 г. открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.

А.Д. ***, който излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 14.07.2020 г. открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител, представя писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю.к. К.Л. - А.отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 09.07.2019 г. в 22,38 часа в гр. Варна, по бул.

„Република“, в посока бул. „Владислав Варненчик“, жалбоподателят Н.П.Н. управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № В 7756 ВХ.

По същото време и на същото място св. Я.Х.М. (мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) спрял за проверка водача. В изпълнение на служебните си задължения в 22,30 часа св. М. извършил проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер

7510“ № ARBB0096, като същото отчело 0,53 на хиляда алкохол в кръвта на водача.

Приемайки, че с това свое поведение водачът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, св. Я.Х.М. съставил акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан от Н.П.Н. без възражения.

В 23,05 часа на водача бил връчен талон за медицинско изследване, с който бил уведомен, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна“ за медицинско и химическо изследване до 45 минути.

Водачът забравил личната си карта в полицейските служители, поради което служителите в МБАЛ „Св. Анна“ го помолили да представи документ с негова снимка. Жалбоподателят и съпругата му, която била с него през цялото време, се върнали до дома им, откъдето взели паспорт, след се което върнали в МБАЛ „Св.

Анна“. В 00,02 часа от водача Н. била взета кръвна проба.

След проведеното изследване на кръвта, М.И.Н.(химик в Специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД) съставила протокол за химическа експертиза, в който посочила, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Н.П.Н., се доказва етилов алкохол в количество:

0,41 промила в кръвта.

Поради констатирана грешка бил издаден нов протокол със същото съдържание, но с коригиран час на издаване на талона за медицинско изследване.

По случая била образувана преписка № 14433/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, по която наблюдаващият прокурор постановил отказ за образуване на досъдебно производство и прекратил преписката.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било депозирано писмено възражение срещу съставения на водача АУАН.

На 19.11.2019 г. Д.Г.Г.- началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление. Поради това, че водачът се е явил в МБАЛ „Св. Анна“ след определения му срок от 45 минути, наказващият орган приел в наказателното постановление, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е била 0,53 на хиляда (съгласно резултатите от техническото средство), а не 0,41 на хиляда (съгласно резултатите от медицинското изследване).

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Я.Х.М. и св. М.Ш.Н.и писмени доказателства и доказателствено средство: заповед на министъра на вътрешните работи; постановление на РП – Варна; АУАН; талон за изследване; 2 броя протоколи за химическа експертиза; справка за нарушител/водач; протокол за извършена последваща проверка на технически средства за измерване на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер 7510“ и извадка от инструкция за употреба на „Алкотест Дрегер 7510“.

Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява изцяло от показанията на св. Я.Х.М. и св. М.Ш.Н., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това съответстват и на представените по делото писмени доказателства, както и на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение. От показанията на двамата свидетели се установява, че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство, след което му е издаден талон за явяване в лечебно заведение за медицинско изследване. Св. М.Ш.посочва, че личната карта на съпругът й е била забравена в полицейските служители и това е причината за забавянето им при явяването в лечебното заведение за вземане на кръвната проба, но това обстоятелство не се отрича и от св. М..

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. М. и св. Ш.подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи, включително за установеното количество алкохол в кръвта на водача след извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер

7510“ с № ARBB0096.

Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.

По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съдът намира, че въззивникът Н.П.Н. е извършил от обективна страна нарушение на посочената разпоредба, тъй като от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на 09.07.2019 г. в 22,38 часа в гр.

Варна, по бул. „Република“, в посока бул. „Владислав Варненчик“, е управлявал товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег.

№ В 7756 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 0,53 на хиляда.

От субективна страна предвид формалния характер на престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът Н. е управлявал моторното превозно средство с ясното съзнание, че преди това е употребил алкохол.

По възраженията на въззивната страна:

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т., стр. 386).

Неоснователно е възражението, че срокът за явяване в лечебното заведение, регламентиран в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (за краткост в изложението - наредбата), е инструктивен. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на посоченото място. На следващо място в чл. 15, ал. 6 от наредбата е посочено, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта. Следователно при закъснение на лицето цитираните разпоредби задължават наказващия орган да приеме за достоверни единствено показанията на техническото средство. В подкрепа на този извод е разпоредбата чл. 15, ал. 5 от наредбата, която задължава медицинските специалисти да вземат кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол в кръвта в срока за явяване, определен в талона за изследване. Изр. 2 от същата разпоредба допуска вземане на кръв за изследване извън посочения в талона срок, но само когато е налице обективна невъзможност, каквато в случая не е била налице. Закъснението на жалбоподателя се дължи изцяло на субективни причини – забравянето на документите му за самоличност в полицейските служители.

Обективни причини биха могли да бъдат такива, които са свързани с невъзможност от страна на лечебното заведение да вземе пробата (липса на консумативи, ангажираност на медицинския специалист в момента на явяване на изследваното лице, физиологична невъзможност да бъде взета кръв от изследваното лице и т.н.). Действително срокът за явяване в лечебното заведение съгласно предшестващата Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.) е бил инструктивен, доколкото посочената наредба не е регламентирала последиците от закъснението на водача. В действащата нормативна уредба обаче изрично е предвидено, че при неявяване на водача в срок се вземат предвид резултатите от проверката с техническо средство.

Позоваването на посоченото в инструкцията за употреба на техническото средство отклонение от чувствителността в размер на 0,6 % не променя изводите на съда относно съставомерността на извършеното нарушение, доколкото от представения по делото протокол за извършена последваща проверка на технически средства за измерване на алкохол в кръвта „Алкотест Дрегер 7510“ се установява липсата на отклонение при измерването. Съдът намира, че законодателят не е предвидил задължение правоприлагащите органи да приспадат допустимото отклонение. За да се избегнат всякакви съмнения относно годността на техническите средства, на основание чл. 43, ал. 4 вр. чл. 10в, ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията със заповед на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е определена шестмесечна периодичност на последващите проверки на анализаторите за алкохол в дъха.