Решение № 1741 от 14.07.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1741

Добрич, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20267100700152 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И. М. И., [ЕГН], адрес: гр. Добрич, ул. „Бяла река“ №5, подадена чрез адв. [населено място] - АК Добрич, против Заповед на прилагане на ПАМ №26-0240-000006- /19.02.2026 издадена от полицай към ОДМВР-Добрич, РУ- Балчик, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - по чл. 171, т.4 ЗДвП „ отнемане на СУ МПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП“.

Жалбоподателят счита приложената принудителна мярка за незаконосъобразна, постановена при липсата на фактически и правни основания, което довело до нарушаване правото му на защита. Възразява, че в заповедта липсват каквито и да е фактически констатации относно това дали и кога жалбоподателят е бил надлежно уведомен за заповедите, с които му се отнемат съответните контролни точки, и кога е възникнало за него задължението да предаде документа. Релевира се липса на изчерпателно посочване в заповедта на конкретните наказателни постановления, с които са отнети точките. Липсвало уведомление до водача за това, че се изчерпвали точките му. Оспорва влизането в сила на наказателните постановления, на които се позовава административният орган, като твърди, че адм.орган е основал извода си на справка - картон на водача, която не е годно доказателствено средство за установяване на отнетия брой точки. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – полицай към ОДМВР-Добрич, РУ- Балчик не се явява и не се представлява. В писмения си отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0240-000006/19.02.2026 г., издадена от полицай към ОДМВР-Добрич, РУ- Балчик, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя И. М. И.. В мотивите към заповедта е посочено, че мярката се прилага, тъй като гр. Балчик ул Х. Б. до магазин Бурлекс в посока към магазин Аквилон управлява л а. Д. Л. с рег. номер [рег. номер] собственост на ИНДУСТРИАЛНО ПРАНЕ ЕООД с. Кранево обл. Добрич като управлява с изтекъл брой контролни точки, с което е нарушил чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Отбелязано е, че с отнемането на контролни точки, водачът е загубил придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за управление на МПС.

Заповедта е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, на която се е позовал органът, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Съгласно тази норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

За периода, в който против водача са били издадени наказателни постановления, въз основа на които са били отнемани контролни точки, е действаща Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ. бр.1 от 4 януари 2013г., изм. ДВ. бр.44 от 16 юни 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 4 април 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 23 март 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 24 март 2023г., попр. ДВ. бр.56 от 30 юни 2023г., изм. ДВ. бр.108 от 27 декември 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 февруари 2026г., попр. ДВ. бр.24 от 6 март 2026г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 29 май 2026г.), съгласно която, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В случая, обжалваната заповед е мотивирана с управление на МПС от жалбоподателя в нарушение на чл. 157 ал 4 ЗДвП след отнемането на всички контролни точки. Съгласно в справката картон на водача, с наказателни постановления и фиш издадени в периода от 07.04.2025 г. до 12.12.2025 г., а именно: НП № 25-1717-000939/07.08.2025 г, връчено на 12.12.2025г. и влязло в сила на 30.12.2025г, с което са отнети 10 контролни точки; НП № 25-1717-000941/07.08.2025 г. връчено на 12.12.2025г. и влязло в сила на 30.12.2025 г, с което са отнети 8 контролни точки; НП № 25-1717-000942/07.08.2025 г връчено на 12.12.2025г. и влязло в сила на 30.12.2025, с което са отнети 10 контролни точки; НП № 25-0240-000253/21.07.2025 г връчено на 12.11.2025г. и влязло в сила на 27.11.2025 г, с което са отнети 10 контролни точки; НП № 25-0819-001279/07.04.2025 г връчено на 27.08.2025г. и влязло в сила на 11.09.2025г, с което са отнети 10 контролни точки; Фиш GT № 18622151/12.12.2025 г. връчен на 12.12.2025г. и влязъл в сила на 20.12.2025, с който са отнети 10 контролни точки. Общо отнетите на водача контролни точки са 58.

Жалбоподателят не оспорва връчването на наказателните постановления, но оспорва влизането им законна сила. Видно от отбелязванията върху тях, всички са му били връчени лично срещу подпис, като по отношение на тези възражения следва да се има предвид, че за целите на настоящия процес съдът следва да зачете отразеното в НП и фиша относно тяхното връчване и датата им на влизане в сила. Видно е също, че всички разписки и на визираните наказателни постановления и фиш са били оформени идентично и на всички тях собственоръчно е изписано името на жалбоподателя, което недвусмислено доказва връчването. От друга страна, по делото няма данни и твърдения от страната, че са били предприети действия по обжалването на тези наказателни постановления и последващата им отмяна, поради което, към настоящия момент те следва да се считат за влезли в сила.

С оглед изложеното следва да се приеме, че всички посочени от административния орган наказателни постановления са влезли в сила към момента на издаване на процесната заповед, а отнетите с тях 58 контролни точки изчерпват напълно нормативният брой от 39 контролни точки (в периода от 11.09.2025 г., когато е влязло в сила първото НП до 30.12.2025 г., когато са влезли в сила три от гореизброените НП), поради което за водача е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне СУМПС, което, като не е било изпълнено, обуславя фактическите основания за издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по изземване на свидетелството за правоуправление. Отнемането на СУМПС на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързано с неизпълнение на задължението му да върне свидетелството, което се следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, поради което материалният закон е правилно приложен на сочените от административния орган фактически основания.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че самото наказателно постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления и фиш са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти. Предвид това ирелевантно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че справката - картон на водача не се ползва с материална доказателствена сила относно наличието на влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети контролните точки на водача.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не бил уведомен за намаляване броя на контролните точки. Уведомяването на водача по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за отнемане на повече от 2/3 от предоставените му контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Същото има за цел да предупреди водача за намаления брой контролни точки, с цел предприемане действия по тяхното възстановяване.

Пак в тази връзка неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че т.к. не е бил уведомен и не е знаел за отнетите точки последният не е върнал своето СУМПС, съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДВП. Задължение на водача е да следи за наличните контролни точки и да предприема съответните действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС, обективирано в нормата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. При изгубена правоспособност да се управлява моторно превозно средство след отнемане на всички контролни точки законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, че лицето, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. В настоящият случай не са ангажирани доказателства в тази насока, а и не се твърди от страните Д. да се явявал на изпит за придобиване на правоспособност.

Съобразно горните съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Добричкият административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. И., [ЕГН], адрес: гр. Добрич, ул. „Бяла река“ №5, подадена чрез адв. [населено място] - АК Добрич, против Заповед на прилагане на ПАМ №26-0240-000006- /19.02.2026 издадена от полицай към ОДМВР-Добрич, РУ- Балчик, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ - по чл. 171, т. 4 ЗДвП „ отнемане на СУ МПС на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП“.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: