Решение № 232 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001001001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Графена груп“ ЕООД, ЕИК 203785177, чрез адв. Л. срещу решение № 660 от 23.05.2023г., постановено по т.д. № 20221100900889 по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VІ-10 състав, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска““ ЕАД, ЕИК 831605795, сумата от 580 387,10 лева – заплатен аванс по прекратен договор Д-ОП-81/21.08.2020г. за извършване на СМР по сградния фонд на ищеца по обособена позиция № 3 – СМР в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ по фактура 113/01.09.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 17.05.2022 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 43 855,01 лева разноски по делото за исковото и обезпечителното производство.

Въззивникът/ответникът - „Графена груп“ ЕООД счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно, като постановено в нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. На първо място твърди, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че с оглед отпадане възможността да се получи финансиране, възложителят правомерно е упражнил правото си едностранно да прекрати договора сключен по реда на ЗОП, на основание чл. 87, т. 6 от него и съгласно чл.

268 ЗЗД. Според ответника, СГС е нарушил императивната разпоредба на чл. 12 ЗЗД, налагащ принципа за добросъвестност в договорните отношения. С писмо изх. № 02- 1

1831/26.10.2021г. възложителят се отказал от процесния договор и извънсъдебно признал факта, че е неизправна страна по него, тъй като СМР не са започнали поради липса на разрешение за строеж и други строителни книжа за издаването, на които предходното ръководство на лечебното заведение не е предприело действия. Тази недобросъвестност на ищеца се признавала и в писмо изх. № 02-2062 от 08.12.2021г., отправено от ищеца до министъра на здравеопазването: „Предходното ръководство на лечебното заведение в резултат от проведени обществени поръчки е сключило договори по ЗОП, като наред с тяхното подписване са преведени суми в размер на 20% от стойността на всеки един договор. Обществените поръчки обаче са проведени без лечебното заведение да се снабди с всички строителни книжа и разрешения, поради което изпълнението на договорите не е започнало“. В случая, възложителят бил неизправна страна и не е възникнало потестативното му право да развали или да се откаже от договора. В този смисъл била правната доктрина и съдебната практика. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разрешението дадено с цитираното решение № 84 от 19.07.2011г., по т.д. № 494/2010г. по описа на ВКС, ІІ т.о. Според това решение, материалноправната предпоставка за отказ от договора за изработка е основателната причина по чл. 268 ЗЗД, това са обстоятелства извън правоотношението между възложителя и изпълнителя, но които са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивирали възложителя да преустанови договорната връзка. Според ответника, отпадането на възможността за финансиране с оглед изтичане на срока по договор РД-12313/19.12.2019г. между ищеца и Министерство на здравеопазването било ирелевантно за надлежното упражняване на правото за отказ от процесния договор за строителство. Ищецът е търговско дружество, което е генерирало приходи за 2021г. в размер на 102 601 000 лева.

Неправилен бил и аргументът на СГС, че е отпаднала изцяло възможността за финансиране от ищеца. С това се нарушавала разпоредбата на чл. 114 ЗОП, която предвиждала, че когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, това обстоятелство трябвало да се посочи в обявлението от възложителя. След като липсата на финансиране не е посочено в обявлението за процесната поръчка, възложителят нямал право да прекрати едностранно договора на това основание. Освен това, липсата на парични средства не освобождавала възложителя от задължението по договора, на основание чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Нещо повече, от сключения между ищеца и Министерство на здравеопазването договор РД-12313/19.12.2019г. за предоставяне на целева субсидия за капиталови разходи на лечебното заведение, се установявало, че ищецът е получил авансово финансиране от 2 000 000 лева, но поради неизпълнение на процесния договор за строителство тази сума не била усвоена и след неговото изтичане се породило задължението за връщане на субсидията. Също така, ищецът е можел да задържи субсидията или да я върне, но да продължи изпълнението на договора със свои средства. В обобщение ответникът твърди, че СГС е допуснал следните нарушения на материалния закон – чл.чл. 12, 81, ал. 2 и чл. 268 от ЗЗД, както и на чл. 114 и чл. 120 ЗОП. На следващо място твърди, че СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразявало в некредитирането на показанията на свидетеля Б., поради евентуалната му заинтересованост от изхода на делото. Според 2 ответника, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявените в условията на евентуалност възражения за прихващане, като е нарушил императивната разпоредба на чл.

268, ал. 1 ЗЗД за пълна икономическа компенсация за изпълнителя. От събраните по делото писмени доказателства – договори за доставка на материали, договори за наем, заключения на СТЕ, фактури и платежни нареждания, се установявало, че ответното дружество е направило разходи, извършило е СМР и би реализирало печалба в общ размер на 960 621,89 лева. Счита за неправилен извода на СГС, че закупените строителни материали по договори с „Чолаков“ ЕООД и „Би ел 777“ ЕООД се намирали на склад, но не можело да се определи точното им количество, а от друга страна се касаело за материали които можели да се ползват за различни строителни обекти. В чл. 26 и чл. 27 от договора било уговорено предварително писмено съгласуване преди влагането им в обектите. Освен това, в чл. 2, подточки 2, 7 и 11 от договора било договорено, доставка, инсталиране и поддръжка на всички необходими съоръжения, изграждане на строителни огради и осветление и доставка на всички строителни материали, системи и съоръжения, необходими за изпълнение на обекта. Тези изброени СМР не били обвързани от издаване на възлагателно писмо и откриване на строителна площадка. Още повече, че строителният процес не започвал с откриване на строителна площадка, а още със сключването на договора и СМР били извършени със знанието и без противопоставянето на ищеца. Счита за релевантно обстоятелството, че ищецът не е уведомил ответника че не разполага с разрешение за строеж и това обстоятелство не било отразено в документацията по провеждане на процедурата за процесната обществена поръчка. На следващо място твърди, че СГС неправилно е приложил чл. 88 от процесния договор, който противоречал на императивната разпоредба на чл. 268, ал. 1 ЗЗД – предвиждаща пълна икономическа компенсация. Разпоредбата на чл. 88 от договора предвиждала, че при едностранното му прекратяване от възложителя, да се заплащат извършените до момента СМР и доставки. Поради липса на достатъчно място за съхранение на обекта, доставените строителни материали се съхранявали в собствени и наети складове от дружеството и на специално отделено място в складове на доставчици.

Твърди, че голяма част от материалите, макар и в някаква степен универсални такива, не биха могли да се вложат в друг строителен обект – договор от 28.09.2020г. със СД „Медикогаз-Х. и Х.“ за доставка на инсталация за медицински газове, на обща стойност 200 037,60 лева. Твърди, че изцяло следвало да се уважи възражението за прихващане със средната норма на печалба, която ответникът би реализирал от изпълнението на процесния договор, която възлизала на 372 888 лева. Нито в мотивите си, нито в диспозитива на решението на СГС било обсъдено направеното насрещно възражение за прихващане, че заложената печалба е 10 %, тъй като в договора нямало такава клауза. Изцяло основателно било и възражението за прихващане с направените разходи за почистване и подготвяне на строителната площадка, както и направените разходи за сключване на застраховка от ответника, която била задължително условие за сключване на договора по ЗОП.

Основателно било и възражението за прихващане със заплатените от ответника суми за наемане на складови помещения, в които се съхранявали закупените от него материали.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, 3 с което да отхвърли изцяло уважения иск. Претендира направените разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска““ ЕАД е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез юр. А.. Счита за правилен извода на СГС, че причините поради които е станало невъзможно изпълнението на договора са ирелевантни за спора по делото. Ищецът с писмо изх. № 021831/26.10.2021г., законосъобразно е прекратил едностранно процесния договор съгласно чл. 87, т. 6, поради изтичане на срока на договор № РД-12-313/19.12.2019г. за целево финансиране и необходимостта от възстановяване на МЗ на целево отпуснатите средства и липсата на средства за реализиране на процесния договор за строителство. Счита, че е неотносима цитираната от ответника съдебна практика, която касаела разваляне на договора по реда на чл. 87 и сл. от ЗЗД. На трето място твърди, че не била нарушена диспозитивната разпоредба на чл. 268 ЗЗД, тъй като процесният договор е сключен при наличие на изрична уговорка за неговото прекратяване от страна на възложителя. В чл. 88 от договора, страните са уговорили последиците от прекратяването му, че изпълнителят ще получи възнаграждение само за извършените до момента на прекратяването доставки и надлежно доказани СМР, доколкото същите вече са намерили приложение в обекта. Следвало да се има предвид, че наличието на „важна причина“ за отказ от договора се изисквало само в случай на започнало изпълнение по него. Счита за неоснователни предявените евентуални възражения за прихващане, поради липса на възлагане на изпълнението на СМР по реда на чл. 43, ал. 1 от договора. За ответника не е започнал да тече срока за изпълнение на дейностите по договора, тъй като не е получил възлагателно писмо и нямало протокол за откриване на строителна площадка. Изпълнителят не е изпълнил изискването на чл. 27 и чл.

33 от договора – да представи на възложителя мостри на строителни материали и да получи предварително писмено съгласие за закупуването им. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба на ответника и да потвърди решението в обжалваната от него част.

Претендира направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ищеца – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска““ ЕАД, чрез юр. А. срещу решение № 660 от 23.05.2023г., постановено по т.д. № 20221100900889 по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VІ10 състав, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу „Графена груп“ ЕООД, за сумата над 580 387,10 лева до пълния предявен размер от 596 620,94 лева, представляваща заплатен аванс по прекратен договор Д-ОП-81/21.08.2020г. за извършване на СМР по сградния фонд на ищеца по обособена позиция № 3 – СМР в сграда „Клиника по пропедевтика на вътрешните болести“ по фактура 113/01.09.2020г., като погасена поради прихващане с вземане на ответника в размер на 16 233,84 лева, от които: 4 158 лева - разходи за подготовка на строителна площадка с комбиниран багер, 1 779,84 лева – за 82,4 куб.м. трошен камък за строителна площадка и 10 926 лева – за доставка и полагане на трошенкаменна настилка, включително подравняване с комбиниран багер и сумата от 45 лева разноски по делото за исковото производство.