Решение № 663 от 05.08.2022, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 663/5.8.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДИЯНА

ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА при участието на секретаря

Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1195 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 57а от ЗУТ и чл. 225а от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Р.И. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.С. ***, против

Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж изграден в ПИ с идентификатор 000775, нов идентификатор ***, намиращ се в землището на гр. Сърница с ЕКАТТЕ 70648, с инвеститор и собственик Н.Р.И. и привеждане в съответствие с издадено Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г. на обекти поставени с ПИ с идентификатор ***.

Заповедта е оспорена в цялост, като незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила. По същество се твърди, че оспорената заповед стартира въз основа на Констативен акт от 10.09.2021 г., издаден на основание чл. 223 от ЗУТ. Съгласно този констативен акт, служителите констатирали обекти с различен правен статут, като от една страна описвали обектите като „строежи“ по смисъла на ДР на ЗУТ, а от друга констатирали обекти, които според тях са „преместваеми“. Твърди се, че в случая е налице смесването на две административни производства, което е съществено процесуално нарушение и представлява достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт.

Твърди се, че в конкретния случай обектите, предмет на обжалваната заповед, за които е разпоредено премахването нямат характеристиките на такива по чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. Същите представлявали част от ландшафтното оформяне на терена и били обекти, за които не се изисква издаването на разрешение за строежи, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 12 от ЗУТ и доколкото процесните обекти не попадали в кръга на преместваемите обекти, очертан в чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, същите не подлежали на премахване по начина, регламентиран в чл. 57а от ЗУТ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и излага становище по съществото на спора. Такова е представено и с писмена защита вх. № 6297/21.07.2022 г. Претендира разноски, за което представя списък с доказателства за извършването им.

Ответникът – Кметът на община Сърница, чрез процесуален представител юрисконсулт А.Т. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с писмен отговор вх. № 9946/01.12.2021 г. По същество се твърди, че производството по издаването на Заповед № 3-308/08.10.2021 г. на Кмета на Община Сърница представлява административно производство по установяване на незаконно строителство по реда на чл. 225а от ЗУТ и административно производство по установяване на незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, съобразно чл. 57а от ЗУТ. Посочва се, че при издаването на заповедта са цитирани както разпоредби за незаконно строителство, така и за незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, защото при проверката на служителите по контрол на строителството при Общинска администрация – Сърница в имот с идентификатор *** (стар номер ПИ 000775) са установени и двата вида нарушения – извършване на незаконно строителство, съобразно разпоредбите на чл. 225а, ал. 1, във връзка c чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, съобразно разпоредбите на чл.

57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. С отговора на ответника се твърди, че административният орган в производството е преценил, че е по-целесъобразно и логически обосновано да проведе двете процедури заедно, тъй като проверяваният обект е един и същ, а в него били осъществени и двете нарушения съобразно ЗУТ. Излагат се съображения, че както в мотивите на обжалваната заповед, така и в разпоредителната част на същата ясно било посочено в т. 1 кое административният орган е класифицирал като незаконно строителство, съобразно разпоредбите на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ и в т. 2 кое е класифицирал като незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, съобразно разпоредите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Твърди се, че въпреки определеният начин на трайно ползване /НТП/ на имота, в който е изграден процесният обект – залесени територии и забраната за промяната на предназначението му, в същия е изграден строеж, който е трайно прикрепен към земята и по своята същност представлявал масивно строителство – изградената масивна площадка от 90 кв.м. и пътека за преминаване от 10 кв.м. Налице било строителство в разрез с установените нормативи за устройство на съответния вид територия.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата и поддържа представения отговор. Излага становище по съществото на спора. Такова е представено и с писмена защита вх. № 6156/15.07.2022 г. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за замяна на недвижим имот № 344 от 09.07.2007 г., вписан в Агенция по вписванията, Имотен регистър с вх. № 1180/10.07.2007 г., Акт № 25, том V, дело № 943/2007, партидна книга стр. 3348, 6036, дв. вх. № ВБ/10.07.2007, Национално управление по горите прехвърля на Р. Р.И. правото на собственост върху площ от 24,035 дка гори и земи от държавния горски фонд, представляващи имот с номер 000171 в землището на гр. Сърница с ЕКАТТЕ 70648, Община Велинград, в местността „Орлино“. Съгласно чл. 10 от договор, страните са предвидили, че начинът на трайно ползване на имота не се променя с договора и собственикът не може да променя предназначението му, освен в случаите и по реда на чл. 14, ал. 1, т. 4 от Закона за горите /ЗГ/. По делото е представена цялата административна преписка по сключване на договора за замяна на недвижим имот.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства № 65, том I, рег. № 960, дело № 62 от 28.02.2018 г. на нотариус М.

Р., рег. № 650, район на действие РС Велинград, който нотариален акт е вписан в Агенция по впиванията, Имотен регистър с вх. № 403 от 28.02.2018 г., дв. вх. № 401 от 28.02.2018 г., Акт № 38, том II, дело № 183 от 28.02.2018 г., е признато правото на собственост на Н.Р.И. върху поземлен имот ПИ 000775, находящ се в землището на гр. Сърница, с ЕКАТТЕ 70648, Община Велинград, местността „Орлино“, целият с площ от 12,018 дка, с начин на трайно ползване „залесена територия“, който е образуван от имот с № 000171, с обща площ от 24,035 дка. От събраните по делото доказателства се установява, че имот с № 000171 е разделен на два имота – с номера 000774 и 000775, всеки с размер от 12,018 дка.

Със Заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти вх. № ТСУ-030 от 01.06.2018 г. до Кмета на Община Сърница, Н.Р.И. моли да му бъде разрешено поставянето на търговски обект при условията на чл. 56 от ЗУТ в парцел с № 000775 по плана на гр. Сърница, местността „Орлино“. Към заявлението е приложена Скица № Ф02553/24.01.2018 г., която е за имот ПИ № 000775, както и проект за поставяне на търговски обект – павилион за приготвяне и продажба на печени и пакетирани стоки по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ в ПИ № 000775, местност „Орлино“ в землището на гр. Сърница. Административната процедура по издаване на разрешението за поставяне на преместваем обект е приключила с издаването на Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г., съобразно което на Н.Р.И. е разрешено да постави преместваеми търговски обекти, съгласно издадена виза за проучване и проектиране, както и подробна схема за поставяне, ведно с проекти части архитектурна, конструкции и електро, както следва: павилион за приготвяне и поставяне на печени и пакетирани хранителни стоки със ЗП 36 кв.м., открита веранда 56 кв.м. (изцяло дървена конструкция) и два броя маси за търговия за продажба на плодове и зеленчуци, всяка на площ от 10 кв.м. (изцяло дървена конструкция). Разрешението за поставяне е издадено със срок от три години, т.е. до 01.06.2021 г.

С Писмо изх. № РДГ

09-2368/07.03.2020 г. на Регионална дирекция по горите - Пазарджик (РДГ – Пазарджик) и вх. № СР-1074 от 19.03.2020 г. на Община Сърница, Кметът на общината е уведомен от страна на РДГ – Пазарджик, че във връзка със сигнал от лицето Иван Иванов, получен в Министерски съвет на Република България, препратен по компетентност на РДГ – Пазарджик е извършена проверка на място и по документи, касаещ имот с номер ПИ № 000171, при която е констатирано, че в ПИ с идентификатор ***, съответстващ на ПИ 000775 е констатирано наличие на сграда с дървена конструкция, върху бетонови стъпки, с отлети бетонови пояси, върху която има редена каменна настилка с плочи. С писмото се моли да бъде назначена проверка за установяване на обстоятелствата съответстващи на компетентността на Кмета на Община Сърница. Към писмото е приложен и сигналът станал повод за иницииране на проверката. От съдържанието му е видно, че той е адресиран и до Прокуратурата на Република България.

Във връзка с полученото писмо, в Община Сърница е инициирана проверка, като в резултат от нея до РДГ – Пазарджик е изпратено писмо с изх. № СР – 1818/17.06.2020 г., с което се посочва, че ПИ с идентификатор *** е собственост на Н.Р.И., съгласно НА № 65 от 28.02.2018 г., като за същия имот е издадено Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г. на основание чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, а с Решение № 27 от 27.02.2019 г. на Общински съвет – Сърница е одобрен ПУП – парцеларен план за трасе на нова подземна кабелна линия, ниско напрежение за захранване на същия ПИ, който минава по границата на имота. Със същото писмо е представено извлечение от ДВ бр. 58 от 29.07.2011 г., в който е публикуван списък на всички имоти от държавен горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат от завършени замени по реда на чл. 15б от ЗГ за периода 2003 – 2009 г. В списъка под номер 252 е посочен и имот ПИ 000171 в землището на гр.

Сърница, от който е образуван и ПИ 000775 с идентификатор ***.

В Община Сърница е получено и Постановление по чл. 159, ал. 1 от НПК от 27.08.2021 г. на Началник сектор „Разследване“ към РУ – Велинград, съгласно което е постановено да бъде изискана информация от главния архитект на Община Сърница, относно извършен контрол по поставяне на обект в имот № 000775 в землището на гр. Сърница и при условие, че такъв не е извършван, да бъде осъществен, като е цитирано разрешение за поставяне на преместваем обект 30/01.06.2018 г.

С оглед полученото

Постановление по чл. 159, ал. 1 от НПК от 27.08.2021 г., е назначена и извършена проверка на място и по документи за процесния обект, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт /КА/ от 10.09.2021 г., издаден от служители по контрол на строителството, съобразно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от общинска администрация Сърница.

От съдържанието на КА от

10.09.2021 г. става ясно, че проверяващите са установили отклонения от разрешението за поставяне, както следва: „Поставен е дървен павилион за търговска дейност, който е със застроена площ от 43 кв.м., а не както е предвидено в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г. - 36.00 кв.м.; Изградена е открита тераса-веранда, изпълнена от дървена конструкция и е със застроена площ от 8 кв.м., а не както е предвидено в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г. – 56.00 кв.м.; В имота има изградена открита площадка, трайно свързана с терена, облицована с каменни плочи с площ от 90 кв.м., която не е предвидена в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018г.; В имота има изградена площадка за преминаване (пътека), трайно свързана с терена облицована с каменни плочи с площ от 10 кв.м., която не е предвидена в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г.; Изградено е масивно барбекю, облицовано с каменни плочи и височина на комина от 3 метра, което е трайно прикрепено към земята и не е предвидено в Разрешение за поставяне № 03/01.06.2018 г.“.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ab4a473-47f2-4497-8ae4-22baf71f7b04