Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3910 от 05.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21025/2023
Вид
Решение № 3910
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 32 · Закон за собствеността
  • чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 3910 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110121025 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано във връзка с Решение № 3990/23.12.2022 г. по възз.гр.д. № 13330/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I-Г състав, с което е обезсилено Решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/18 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав, в частта, с която Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В.

Д. на основание чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 814, 27 лв., представляваща ½ ид.ч. от общата стойност на извършените строително-ремонтни дейности по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда с адрес в [адрес], с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор *****, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.

Предмет на настоящото иск, предявен от М. В. Д. за осъждането на Т. Е. С. да му заплати сумата от 3 814,27 лв., представляваща съответната част /1/2/ от разходите за извършени ремонтни дейности и закупени материали за общи части на съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV, за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона ***, цялото с площ от 860 кв. м.

Ищецът твърди, че е собственик на първия етаж от вилна сграда, находяща се в [адрес], със застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, както и гараж в сутерена и южното избено помещение, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо по документ за собственост – парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона – ***, Север, ***, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. „60“, И. К., Ц. Д.а, . и .

У., който първи етаж е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.1, на основание договор за доброволна делба с рег. № 8963 на нотариус Ивайло Иванов, вписан в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 73630/23.11.2016 г. Твърди, че ответникът е собственик на втория етаж от описаната вилна сграда, а именно – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, заедно с 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от 1 дворното място, в което е построена сградата на основание нотариален акт № 33, том I, рег.

№ 3948/16.12.2011 г. на нотариус с рег. № 361. Поддържа, че с ответника са съсобственици по смисъла на чл. 30 ЗС, както и че от години съществува проблем с влагата, която се напоява в основите на къщата и ги руши. Твърди, че ответникът не проявява интерес към проблема и с бездействието си показва незаинтересованост към запазването на имота.

Посочва, че на Общо събрание, проведено на 08.03.2017 г., е било взето решение да се извърши ремонт на общите части. Твърди, че решението е обективирано в Протокол от ОС на съсобствениците от 08.03.2017 г., като ремонтът включва: направа на дренаж около основите на къщата и подмяна на съществуващите павета с трайна бетонова или друга водоустойчива настилка, изграждане на ново трасе на водопровод от улицата и подмяна на съществуващата В и К инсталация на територията на имота, извършване на ремонт/профилактика на покрива и трайно извеждане на дъждовните води от покрива, за да не се подкопват основите на къщата, поправка на бетоновите площадки пред къщата, импрегниране на стените на къщата и на гаражите, поправка на терасата на втория етаж, която абсорбира вода и е проводник на течове. Посочва, че е сключил договор за СМР от 11.12.2017 г. с Дж. Б. А. за извършване на част от ремонта, по който е заплатил за изпълнени ремонтни работи сумата в размер на 8000 лв., а със собствени средства е закупил материали на стойност – 2 107,93 лв. Твърди, че на 11.01.2018 г. е поканил писмено ответника да му заплати частта от направените разходи за ремонтни дейности и закупени материали, която съответства на притежаваните от него идеални части от имота, но същият не ги е заплатил.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 053,97 лв., представляваща дължимата от него част от разходите за извършени ремонтни дейности и закупени материали в процесния съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV за имот пл.

№ 295 от кв. 20, вилна зона "***", ***, цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул. „60“, И.

К., Ц. Д.а, . и . У., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Посочва, че живее постоянно във Франция, но това не му пречи да полага необходимите грижи за имота.

Твърди, че по арг. от чл. 3 ЗУЕС в случая не е налице етажна собственост и че ищецът еднолично е взел решение за извършване на СМР в общите части на сградата. Поддържа, че извършените СМР не са необходими по своя характер, че не всички са били предмет на договора за СМР, както и че не всички са били извършени реално. Твърди, че размерът на сумите, претендирани от ищеца, не отговаря на пазарните цени и е силно завишен.

Поддържа, че по договора за СМР от 11.12.2017 г. не е било извършено плащане в полза на лицето, посочено като изпълнител, а дори и да е било извършено, то не е било в претендирания от ищеца размер. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4144/2018 г. по описа на СРС, 29 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3814,27 лв., представляваща 1/2 ид. ч. от общата стойност на извършените строително – ремонтни работи по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на процесната сграда с идентификатор *****, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2018 г. до окончателното плащане, като искът за разликата над 3814,27 лв. до предявения размер от 5053,97 лв. е отхвърлен като неоснователен. В частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 3814,27 лв. до пълния предявен размер от 5053,97 лв., решението е влязло в сила като необжалвано. Поради това предмет на настоящото производство се явява единствено претенцията на ищеца за осъждането на ответника да му заплати сумата от 3814,27 лв., представляваща съответната част /1/2/ от разходите за извършени ремонтни дейности и 2 закупени материали за общи части на съсобствен недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV, за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона ***, цялото с площ от 860 кв. м.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая се касае за двуетажна къща, с два обекта на собственост с различни собственици, и същият попада в приложното поле на чл. 3 ЗУЕС - изключение, което разпорежда, че за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 6/1974 г., съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останалите съсобственици, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС. Неговите отношения с останалите съсобственици се уреждат за добивите от правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите разноски за запазване на имота и подобренията - от правилото н а чл. 30, ал. 3 ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие. От дадените задължителни указания за тълкуване на закона следва, че когато собственикът е направил необходими разноски за запазване на имота, отношенията му с останалите собственици се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС.

В случая ищецът М. В. Д. претендира заплащането на сумата от 5 053, 97 лв., представляваща дължима от другия съсобственик Т. Е. С. част от разходите за извършени ремонтни дейности и закупени материали за общи части на съсобствен недвижим имот, а именно процесната двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона – ***- Север, цялото с площ от 860 кв.м., представляваща необходими разноски, свързани с поддържането на вещта в състояние, годно да бъде използвано предназначение, поради което и според настоящият състав искът намира правното си основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, в който смисъл са и дадените указания с Решение № 3990/23.12.2022 г. по възз.гр.д. № 13330/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I-Г с-в, с което е обезсилено Решение № 20004872/07.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4144/2018 г. по описа на СРС, 29 с-в в частта, с която Т. Е. С. е осъден да заплати на М. В. Д. на основание чл. 61, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 814, 27 лв., представляваща ½ ид.ч. от общата стойност на извършените строително-ремонтни дейности по договор от 11.12.2017 г. за ремонт на сграда с адрес в [адрес], с идентификатор *****, построена в поземлен имот с идентификатор *****, ведно със законната лихва от 18.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС се предпоставя от успешно проведеното в хода на съдебното производство пълно и главно доказване от страна на ищеца по отношение на обстоятелствата, че заедно с ответника са съсобственици на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ, представляващ парцел IV, за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона ***, цялото с площ от 860 кв. м. при заявените квоти, какво е било състоянието на имота преди извършване на разноските, необходими за неговото запазване, реалното извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ, както и техния размер.

Не е предмет на спор между страните, а и от представения по делото договор за доброволна делба от 23.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8963, том 6, № 182 по описа на нотариус Ивайло Иванов с рег. № 384 на НК, се установява, че ищецът М.

В. Д. е получил в дял и е изключителен собственик на следния недвижим имот, а именно първи етаж от вилна сграда, находяща се в [адрес], със застроена площ от 60 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, както и гараж в сутерена и южното 3 избено помещение, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо по документ за собственост – парцел IV за имот пл. № 295 от кв. 20, вилна зона – "***", цялото с площ от 860 кв. м., при съседи: ул.

„60“, И. К., Ц. Д.а, . и . У., който първи етаж е нанесен в кадастъра като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.1 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД–18– 3/11.01.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, а дворното място, в което е построена сградата, е нанесено в кадастъра като позмелен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.

София, одобрени със заповед № РД–18–3/11.01.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Не се спори, а и видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 33, том I, рег. № 3948, дело № 27/11 г. по описа на нотариус с рег. № 361 на НК, издаден при условията на чл. 587, ал. 1 ГПК, ответникът е признат за собственик въз основа на дарение, осъществено надстрояване и пристрояване и делба на следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, съгласно кадастрална схема № 39609/07.12.2011 г., издадена от СГКК – гр. София, с идентификатор *****, на едно ниво, с посочена застроена площ по документ за собственост от 60 кв. м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, заедно с 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****, с площ от 879 кв. м., а по документ за собственост – 860 кв. м., заедно с избеното помещение в лицевата част на сутерена на вилата, с площ от 8,00 кв. м., посочена в удостоверението за данъчна оценка, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел № IV – 295, в кв. № 20, вилна зона *** - север по плана на гр. София, с площ от 860 кв. м и административен адрес [адрес].