Разпореждане № 34702 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34702 гр. София, 18.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20221110117547 по описа за 2022 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата 116.70 лева за допълнителни услуги, сумата 13.56 лева лихва върху нея.Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем е предоставена главница от 400 лева.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги.

Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, 1 кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението на кредита.

Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи за услуги по усвояването и по управлението на кредита, поради което и за тях кредиторът няма право да начислява такса. Едновременно с това, такса не се дължи и тъй като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската/, а дори да се приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание, за посочената част. Тъй като вземането за лихва за забава е обусловено от главницата, заявлението следва да се отхвърли и за него.

С оглед изложеното, заявлението следва да се отхвърли за сумата претенции. за двете

Ето защо, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, . в частта му за заплащане на сумата допълнителни услуги, сумата 13.56 лева лихва върху нея.

116.70 лева за

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2