Решение № 4020 от 15.12.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10406/2020
- Вид
- Решение № 4020
- Подписан
- 15.12.2020
- В сила
- 15.12.2020
- Състав
- Магдалена Давидова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ ***0 гр. В. , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 34 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Магдалена Давидова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Гражданско дело № 20203110110406 по описа за 2020 година
Производството се разглежда по реда на чл. 23* ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Гаранционен фонд, гр. С. срещу К. Н. К. , иск с правно основание чл. 55*, ал. * КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 502.40 лева, представляваща изплатеното обезщетение на увреденото от ответника лице, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Н. К. не депозира отговор на исковата молба.
Първо по делото заседание е проведено на 23.11.2020г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът Гаранционен фонд, гр. С. основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: ищецът на основание чл. 55*, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ е изплатил по щета № 110266/12.03.2016г. обезщетение в размер на 502.40 лева за увредения при ПТП, настъпило на 26.02.2016г., лек автомобил „Форд”, с рег. № В 51** РР. Твърди се, че виновен за произшествието е ответникът К. Н. К., който управлявайки лек автомобил „Рено”, с рег. № В 0**2 КА, в гр. В., по ул. „***“ и удря лек автомобил „Форд”. В нарушение на чл. 461, вр. чл. 4*3 КЗ, за увреждащия автомобил няма застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от фонда, но плащане не е постъпило. Поради това и претендира осъждане на ответника да възстанови на ищеца 1 изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с направените в хода на настоящото производство разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл. **, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
1*2, да заплати на Гаранционен фонд, гр. С., ул. “***”, № 2, ет. 4, сумата от 502.40 лева (петстотин и два лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение на собственика на лек автомобил „Форд”, с рег. № В 51** РР, за причинените на 26.02.2016г. вреди от пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.0*.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55*, ал. * КЗ.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, от гр. В., ж.к. „***”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
1*2, да заплати на Гаранционен фонд, гр. С., ул. “***”, № 2, ет. 4, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща направените в хода на производството разноски, на основание чл. **, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2