Решение № 317 от 25.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Благоевград, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500663 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д.Б., действаща като процесуален представител на В. Й. Б., ВЛ. М. Б., АЛ. Й. АН. и Н. К. АН. ищци по гр.д. № 3478/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград, срещу решение № 904115/10.05.2021г., с което е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вещноправен иск срещу Й. В. АН.. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски.

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Претендират съдебни разноски. Не правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, действаща чрез пълномощник, с който се оспорват като несъстоятелни и необосновани твърденията и възраженията, заявени с въззивната жалба.

Въззиваемата страна навежда подробни доводи, с които аргументира становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на обжалваното решение и прави искане за потвърждаването му като такова. Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания. Представя писмена защита.

1

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Съгласно чл.268 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е допустима, а по същество-неоснователна. Съображения:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства - удостоверение за наследници № 3776/08.11.2019г., установяват категорично, че лицето Й.Г. А., ЕГН **********, починал на 28.01.1994г. в ГР.Б., е оставил следните наследници по закон: Д.А. А., ЕГН ********** /съпруга/, починала на 13.04.2015г.; В.Й. А., ЕГН ********** /син/; В. Й. Б., ЕГН ********** /дъщеря/ и АЛ. Й. АН., ЕГН ********** /син/.

Съгласно нотариален акт № 69, том VIII, дело № 1477/1975 г. по описа на РСБлагоевград, Д.А. А. е дарила децата си А.А., В.Б. и В. А. с правото на собственост върху 1/10 /една десета/ идеална част от собствената ½ /една втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ парцел VIII /осми/, пл.238 /двеста тридесет и осми/, кв.75 /седемдесет и пети/ по плана на ГР.Б., с площ от 522 /петстотин двадесет и два/ кв.м. при граници: улица, С.З., Т.П. и Й.Р.. В нотариалния акт е обективирана и сделка, по силата на която Д.А. А. и сестра й Й.А.К. са отстъпили безвъзмездно и безсрочно в полза на А.А., В.Б. и В. А. правото на строеж на жилищна сграда в съсобствения на учредителките недвижим имот /парцел VIII /осми/, пл.238 /двеста тридесет и осми/, кв.75 /седемдесет и пети/ по плана на ГР.Б., с площ от 522 /петстотин двадесет и два/ кв.м. при граници: улица, С.З., Т.П. и Й.Р., като сградата да бъде построена съобразно одобрен архитектурен проект и строителните изисквания в „югозападната“ страна - част на парцела, на „калкан“ със също такава сграда, която да се построи в „североизточната“ страна- част от същия парцел, като отделните помещения етажи, ще принадлежат както следва: първи етаж на АЛ. Й. АН., втори етаж - на В.Й. А., трети етаж на В. А., съответно без таван и мазе.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на 14.10.2005г. от нотариус с рег. № 474 на НК с район на действие Районен съд-Благоевград, вписан в СВ при РС-Благоевград с вх. № 3271/14.10.2005г., акт № 177, дело № 2614/2005г., Д.А. А. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ 9/10 /девет десети/ идеални части от УПИ XXV -2173 /двадесет и пети отреден за имот с планоснимачен номер две хиляди сто седемдесет и трети/ по действащия план на V-ти микрорайон на ГР.Б., одобрен със Заповед № 887/10.11.1997г., с площ от 303 /триста и три/ кв.м., при съседи по скица: УПИ VIII-2172; УПИ XIX -2186; УПИ XVIII- 2185, УПИ IX -2174 и улица, идентичен на част от парцел VIII с пл. № 239, кв.75 по плана на ГР.Б. от 1975г., ведно с построения в парцела приземен етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, гараж и мазе, със застроена площ от 81 кв.м.

2

Съгласно нотариален акт № 128, рег. № 1852, дело № 325 от 19.10.2005г. по описа на нотариус с рег. № 474 на НК с район на действие Районен съдБлагоевград, вписан в СВ при РС-Благоевград с вх. № 3298/19.10.2005г., акт № 8, дело № 2658/2005г., Д.А. А. е продала на Й.В. А. собствения недвижим имот, представляващ 9/10 /девет десети/ идеални части от поземлен имот с пл. № 2173 /две хиляди сто седемдесет и трети/, кв.112 /сто и дванадесети/, с площ от 300 /триста/ кв.м./, за който съгласно ЗРП, одобрен със Заповед № 887/10.11.1997г., е отреден УПИ XXV -2173, кв.112 по действащия план на V-ти микрорайон на ГР.Б., урегулиран с площ от 303 /триста и три/ кв.м., при съседи по скица: имот с пл. № 2172; имот с пл.№ 2186; имот с пл.№ 2185, имот с пл. № 2174 и улица, идентичен на част от парцел VIII с пл. № 239, кв.75 по плана на ГР.Б. от 1975 г., ведно с построения в парцела приземен етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, гараж и мазе, със застроена площ от 81 кв.м.

Съгласно нотариален акт № 176 от 06.08.2010г., рег. № 2544, дело № 169 по описа на нотариус рег. № 493 на НК с район на действие района на РСБлагоевград, вписан в СВ при РС-Благоевград с вх. № 2614/06.08.2010г., акт № 96, дело № 1568/2010г., АЛ. Й. АН., със съгласието на съпругата си Н. К.

АН., ЕГН **********, е дарил дъщеря си М.А. А. с правото на собственост върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с административен адрес ГР.Б., ГР.Б... /първи жилищен етаж/, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот № ***, предназначение –жилище/апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 86 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма; под обекта – ***; над обекта -***, съгласно схема

№ 11846/20.07.2010 г. на СГКК-ГР.Б. и 1/30 /една тридесета/ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес ГР.Б., Б.С.****, целият с площ от 279 кв.м., трайно предназначениеурбанизирана, начин на трайно ползване-средно застрояване /от 10 до 15 м/, стар идентификатор № 2173, кв.112, парцел 25, при съседи: ***;

***;***; ***;***, съгласно скица №

11845/20.07.2010 г. на СГКК-ГР.Б..

С нотариален акт, издаден при условията на чл.587, ал.2 от ГПК, с № 169 от 11.09.2017г., рег. №2631, дело № 162 от 11.09.2017г. по описа на нотариус рег. № 493 на НК с район на действие района на РС-Благоевград, вписан в СВ при РС-Благоевград с вх. № 4183/11.09.2017г., акт № 48, дело № 2288/2017г., В. Й. Б., ЕГН ********** е призната за собственик, на основание давностно владение, на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на ГР.Б., одобрени със Заповед № РД18.32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес на сградата ГР.Б., Б.С.****, разположена в поземлен имот № ***, с площ от 19 кв.м., с предназначение – хангар, депо, гараж, брой етажи – 1, при граници и съседи: ***; *** и

***.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира с доверие като компетентна, обоснована, 3 неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства по делото.

Съгласно експертното становище недвижим имот- сграда с идентификатор № *** по КККР на ГР.Б. е изградена през 1975г.-1976г. на основание договор за суперфиция № 69/17.09.1975г. От север на жилищната сграда е изграден, долепен до сградата, масивен гараж с идентификатор *** по КККР, като строежът е реализиран в периода 1981 г.1997г. До този гараж има изграден още един масивен гараж с идентификатор *** по КККР, строежът на който е реализиран в периода 1981г.1997г. Съгласно експертното заключение свободното дворно място, показано тонирано в зелено на скицата от огледа на място /Приложение № 8 към експертизата/ представлява зеленчукова градина с млади овощни дървета, разделена с пътека, застлана с плочки, на две части, под червен № 8.0 с площ от 21.05 кв.м. и под червен № 9.0 с площ от 14.29 кв.м. или обща площ 35.34 кв.м.

По делото са разпитани свидетели – М.К., И.С., П.И. и К.З., от чиито показания се установява по категоричен начин, че до смъртта си Д. А. е живяла в приземния етаж на триетажната жилищна сграда в процесния парцел и не е имала спор с децата си относно собствеността върху парцела.

Свидетелите сочат по несъмнен начин, че В.Б., В.Б., А.А. и Н.А. не живеят в процесния недвижим имот повече от десет години, както и че по отношение на свободното дворно място /тонирано в зелено на скицата от огледа на място, извършен от вещото лице/, представляващо зеленчукова градина, реални грижи се полагат от ответника В.Й. А. и неговия баща В. А.. В гласните доказателства се сочи по непротиворечив начин, че в процесния недвижим имот има подпорна стена, която е изградена от всички живущи в триетажната жилищна сграда.

С атакуваното решение районната инстанция е отхвърлила предявения иск, основан на твърдения за изтекла придобивна давност, считано от 17.09.1975г. до датата на предявяване на иска /19.12.2019 г./ чрез упражнявано от ищците владение на процесните идеални части от поземления имот, подробно описан в исковата молба. Районната инстанция е приела за безспорно доказано релевираното от ответника възражение, че е собственик на процесните идеални части от недвижимия имот, на основание договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 128, том 2, рег. № 1852, дело № 325 от 19.10.2005г. по описа на нотариус рег. № 474 на НК с район на действие района на РС-Благоевград и владение на същия, считано от датата на продажбата /19.10.2005г./ до датата на предявяване на иска. Като недоказани е преценила ищцовите твърдения за осъществявано явно, трайно, непрекъснато и спокойно давностно владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС по отношение на процесните идеални части от поземления имот, което да е довело до придобиване по давност /чл.68, ал.1 ЗС/.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна настоящият въззивен съдебен състав намира от правна страна следното:

Решението е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт 4 на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Обжалваното решение е допустимо.

Относно правилността на обжалваното решение:

Настоящият съдебен състав намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди изцяло. Изчерпателни, ясни, съответни на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон са изложените от районния съд в решението мотиви, с които въззивният съд се солидаризира и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

По оплакванията във въззивната жалба:

Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено с намерение вещта да се държи като своя.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот или на идеални части от него от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. В тази връзка упражняването на фактическата власт, установена от съсобственика към момента на възникване на съсобствеността, продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Когато се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната в основанието, на което се упражнява фактическата власт, т.е. своенето трябва да се манифестира пред тях /другите съсобственици/ и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.