Присъда № 91 от 23.06.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 91/23.06.2026г. по НОХД № 1568/2026г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по внесен от Бургаска районна прокуратура обвинителен акт по Досъдебно производство № ***/****г. по описа на ОДМВР - Бургас, пор. № ****/****г., вх. № ****/****г. по описа на РП - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Н. К. Д., ЕГН **********, роден на ****************, за това, че в периода от неустановена дата на месец м.****г. до ********г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които пазел – парична сума в големи размери – 36 550 лева, равняващи се на 18 585,46 евро и 30 000 щатски долара, предадени му от К.Г.П., Д. К. Д. и С. С. Д., както следва:

1. На неустановена дата през месец м.****г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които пазел – 19 550 лева, равняващи се на 9 995,76 евро, предадени му от К.Г.П., за да бъдат обменени в тяхната равностойност в евро;

2. На ********г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които пазел – 30 000 щатски долара, предадени му от Д. К. Д., за да бъдат обменени в тяхната равностойност в евро;

3. На ********г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които пазел – 17 000 лева, равняващи се на 8691,96 евро, предадени му от С. С. Д., за да бъдат обменени в тяхната равностойност в евро – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът счита, че направените самопризнания изцяло се подкрепят от доказателствата по делото. Посочва, че за това престъпление законът предвижда от три до десет години „лишаване от свобода“. Намира за отегчаващо вината обстоятелство завишените суми – предмет на престъплението, а като смекчаващо отговорността – връщането на почти цялата сума на едно от пострадалите лица, чистото съдебно минало на подсъдимия, неговото признание и съдействие в хода на разследването, както и дългото време, което е минало от извършване на деянието. Счита, че е целесъобразно на Д. да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно 4 години „лишаване от свобода“. Посочва, че подсъдимият е неосъждан, поради което моли за прилагане на института на условното осъждане. Заявява още, че на досъдебното производство е 1 направено проучване относно притежаваното от подсъдимия имущество, при което е установено, че същият няма такова.

Защитникът на подсъдимия – адв. М. Н. от БАК изтъква, че подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, никога не е искал да избяга от тези свои задължения, затова е подписал и записи на заповеди от ****г., за да даде сигурност на лицата, че ще им бъдат върнати паричните суми. Посочва, че при развилата се ситуация се е стигнало до там обаче, че не е успял да изпълни задълженията си. През дългия период от време след деянието не се укривал, заминал през **** г. за ***, когато все още не е бил привлечен като обвиняем, с идеята да търси препитание, финансова възможност, за да подобри състоянието си и да върне взетите пари.

До връщането му в България през ****г. не знаел, че е издирван, не знаел, че има качеството на обвиняем. По време на престоя си в *** се обадил на своя бивш съдружник и близък – свидетеля Т., молейки го да възстанови за негова сметка парите, които е взел от К.П. преди последният да почине, което и Т. сторил, като предал сумата на съпругата на П.. Относно другите двама пострадали, към момента нямал възможност да се издължи, тъй като след пристигането в България било много трудно да намери работа, предвид възрастта му – той е на 65 години и това, което се предлагало не било по силите му. Посочва, че никога не бил осъждан, нямал криминални прояви, семеен е, трайно установен на адреса си, на който живее в България. В момента бил в процес на търсене на работа, за да осигури доход за препитанието си на първо място. Затова, защитникът на подсъдимия моли съда наказанието на Д. да бъде определено по реда на чл. 55 от НК – при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като му се наложи наказание 6 месеца „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. Счита, че това ще даде възможност на подсъдимия да намери работа и да си осигури доход, за да върне присвоените суми. Твърди, че безспорно подсъдимият е осъзнал извършеното и къде е сбъркал, за което е доказателство възстановената сума на единия пострадал.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли за по-ниско наказание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През ****г. подсъдимият Н. К. Д. работел в обменно бюро „Н.“ в гр.Бургас, ул. ********. То било стопанисвано от ЕТ „Н. - Н. Д.“, гр.Бургас. Д. също така бил съдружник в „Т. 95“ ООД, гр.Бургас. Негов съдружник бил Б.А.

Т.. Дружеството се занимавало с търговия на автомобили. През месец януари ****г. Т. направил ревизия на дружеството, при която установил, че Д. дължал пари на дружеството. За погасяване на тези задължения, на ********г. Д. продал на Т. дяловете си.

К.Г.П. се познавал с подсъдимия Д. от ****г., като в продължение на около 10 години бил работил във фирмата на Д.. П. правел инкасо на 2 обменните бюра и превозвал персонала до различни обекти. В този период П. не бил обменял валута при Д., защото не му се било налагало. П. нямал никакви проблеми с Д. и бил доволен от него като работодател, имал му пълно доверие, тъй като получавал редовно заплатата си.

През месец м.****г. П. решил да обмени сумата от 19 550 лева в евро.

Тази сума била от семейни спестявания при продажба на недвижим имот.

Същият месец П., придружен от дъщеря си Г. К. Т., посетил обменното бюро на Д. в гр. Бургас, ул. ********. П. предварително се бил уговорил с Д. за това.

При срещата им П. предал парите на Д., който ги преброил. След това Д. обяснил на П., че в момента нямал достатъчно евро в наличност и предложил на П. да почака няколко дни, за да събере парите и да ги обмени. Тъй като П. имал пълно доверие на Д., той се съгласил подсъдимият да пази в касата на обменното бюро предадената парична сума, докато стане възможна нейната обмяна.

През следващите няколко дни Д. не се обадил на П., поради което той започнал да го търси. Г. К. Т. също търсела Д. за предаване на парите. Всеки път Д. отговарял, че щял да върне парите, но в момента бил в затруднено финансово положение. Т. и Д. се уговорили да бъде подписан запис на заповед за сумата от 10 000 евро. Това било направено на ********г., като посочената в документа дата на падежа била ********г. Подсъдимият решил да не обмени парите, съгласно уговореното, но също така решил да не ги върне обратно на П. и ги присвоил за себе си. Когато датата на падежа минала и парите все още не били предадени на П., той отново потърсил Д., който обаче вече не си вдигал телефона.

Предвид това П. завел гражданско дело в Районен съд - Бургас и му бил издаден изпълнителен лист за вземането. Въз основа на него било образувано и изпълнително дело при ЧСИ Т.К., гр. Бургас. В хода на изпълнителното производство не била събрана никаква част от дължимата сума. От ЧСИ П. разбрал, че Д. бил изчистил банковите си сметки, разпродал имотите си и дяловете си в дружества.

През ****г. Д. се установил да живее в **********, тъй като бил в невъзможност да изплати задълженията си. Докато бил в ***, Д. се свързал по телефона с Б.А. Т. и поискал от него да върне парите, които той дължи на П., тъй като П. бил роднина на Т. /съпругата на П. – П. Б. П. била леля на Т./.

Подсъдимият и Т. се уговорили Т. да върне парите на П. с лични фирмени парични средства, а когато Д. се прибере в България двамата да се оправят помежду си. Т. на няколко пъти, в периода от ****г. до ****г. предал на П. Б.

П. различни суми пари в евро. Общата предадена сума била 7 000 евро, тъй като Т. мислел, че това бил размерът на задължението на Д.. При предаването на сумите Т. казал на П., че това са парите, които Д. дължал на съпруга й. За всяко предаване били съставяни разписки.

На ********г. К.Г.П. починал. Негови наследници били съпругата му П.

Б. П. и дъщеря му Г. К. Т..

Д. К. Д. се познавал от **** година с подсъдимия Д.. Двамата живеели в един и същи блок и били близки приятели. Д. планирал да обмени голяма сума пари – 30 000 щатски долара в евро и решил да направи това в 3 обменното бюро на своя приятел Д.. Двамата предварително се уговорили за това и съгласно уговореното се срещнали на ********г. в автосалон „Т.“ в гр.

Бургас, бул. *********, местността ***********. При срещата им Д. предал на подсъдимия уговорената сума от 30 00 щатски долара, която следвало да бъде обменена от Д. в евро. Предварително между двамата било уговорено Д. да подпише запис на заповед за получената сума. Това било направено, защото подсъдимият предварително бил казал на Д., че нямал в наличност такава голяма сума пари и ще му е нужно известно време, за да я събере. Тъй като Д. също имал пълно доверие на Д., той се съгласил подсъдимият да пази в касата на обменното бюро предадената парична сума, докато стане възможна нейната обмяна. Подсъдимият обяснил, че първо трябвало да продаде доларите срещу левовата им равностойност, след което с тези пари да закупи евро. При срещата между двамата на ********г. Д. носел в себе си предварително подготвения запис на заповед. Той бил за сумата от 30 000 щатски долара и падеж на изпълнение – ********г. На ********г. записът на заповед бил нотариално заверен при нотариус А.Н., гр. Бургас. В следващите месеци до края на ****г. Д. многократно търсел Д. за получаване на уговорената сума. Всеки път Д. го уверявал, че щял да му върне парите, но молел Д. да почака, тъй като в момента нямал в наличност необходимата сума.

Подсъдимият всъщност решил да не обмени парите, съгласно уговореното, но също така решил да не ги върне обратно на Д. и ги присвоил за себе си.

След изтичане на падежа на записа на заповед, Д. завел гражданско дело в Районен съд – Бургас и му бил издаден изпълнителен лист № ***********г., въз основа на записа на заповед. Д. завел изпълнително дело № ***/****г. при ЧСИ Г.М., в хода на което не били събрани никакви суми от длъжника. От ЧСИ Д. разбрал, че срещу подсъдимия се водели още две изпълнителни производства. Никаква част от предадената сума не била върната на Д..

През месец май ****г. Д. К. Д. трябвало да помогне парично на сина си, който учел магистратура в Г.. За тази цел Д. К. Д. помолил майка си С. С. Д. да му помогне финансово. Д. се съгласила да помогне със сумата от 17 000 лева, която й била останала от продажба на имот в кв. *******. Д. К. Д. предварително се уговорил с подсъдимия, че двамата с майка му ще посетят обменното бюро, за да обменят сумата от 17 000 лева в евро. Подсъдимият Д. се съгласил, като предварително казал, че нямало проблем това да се направи.

На ********г., около 10.30 часа, С. С. Д. и синът й Д. К. Д. посетили обменно бюро „Н.“ в гр. Бургас, ул. ********. По това време там бил подсъдимият Д..

Д. предала сумата от 17 000 лева на подсъдимия Д., а той ги преброил. След това Д. прибрал парите и казал на Д., че в момента нямал в наличност необходимата сума в евро и се налагало Д. да почака. Подсъдимият обещал, че в рамките на един - два месеца ще даде дължимата сума на Д.. Тя се доверила на подсъдимия, тъй като двамата се познавали от **** година. Д. се съгласила подсъдимият да пази в касата на обменното бюро предадената парична сума, докато стане възможна нейната обмяна. Освен това подсъдимият Д. предложил да подишат документ за предадената сума. На ********г. от подсъдимия бил подписан запис на заповед за сумата от 17 000 лева, с падеж 01.10.****г., който документ бил заверен нотариално също на ********г.