Решение № 72 от 27.11.2025, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 223/2025
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. ЛЕВСКИ, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20254410200223 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „***“, с.О. срещу Наказателно постановление №15-2500180/09.09.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Наведени са доводи, че НП е незаконосъобразно и необосновано.
Твърдят се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неустановяване от АНО на важни фактически обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, довело до погрешни фактически и правни изводи. Наведен е довод, че при издаване на обжалваното НП е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, тъй като липсва надлежно описание на законовите разпоредби, които са нарушени. Иска се наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. А. – АКРазград, който поддържа жалбата. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че едноличният търговец извършва работна дейност с личен труд, както и че лицето, посочено в АУАН като упражняващо труд без трудов договор е личен асистент на съпругата на управителя. Твърдят се нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че управителят 1 е със 100% глухота и същият не било разяснено правото на тълковник, твърди се, че не е бил запознат с обстоятелствата около проверката и констатираното нарушение, не е бил запознат с преписката лично срещу подпис. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендирани са разноски на основание чл.38 ЗА.
Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, се представлява от юрисконсулт Здравко Енев, който оспорва същата, като неоснователна. Счита, че описаните в АУАН и НП факти се установяват от събраните по делото доказателства. Твърди да е установено от доказателствата, че санкционираният търговец е чувал и разбирал проверяващите, както е бил в състояние да упражнява търговската си дейност.
Навежда довод, че по отношение на установеното в обекта лице са налице и трите елемента на трудово правоотношение - работно място, работно време, работно заплащане. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на Инспекция по труда Плевен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от легитимирано лице и в срок. Разгледана по същество, същата е основателна.
От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.08.2025г., около 11,35ч. свидетелите Д. И. Й. и А. В. Д. – гл. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, извършили проверка в обект – хранителен магазин, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „***“. По време на проверката в обекта се намирала св.А.А.М., която била личен асистент на съпругата на физическото лице и съпруга на внука на Й..
На св.А.М. било предоставено да попълни декларация, в която било посочено, че работи за едноличния търговец от 7,30 до 10 часа, получава месечно възнаграждение в размер на 600 лв., няма почивни дни, почивки в работните дни от 13,00 до 15,00 ч., като допълнителни сведения било посочено, че е снаха на управителя и помага, отбелязано е, че няма сключен граждански или трудов договор.
След извършената проверка в обекта била извършена и документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен.
За извършената проверка от инспекторите при Инспекция по труда – Плевен бил изготвен Протокол за извършена проверка №ПР2533149 от 2
25.08.2025г., в който били отразени констатирани нарушения на трудовото законодателство. Протоколът бил предявен на лицето, регистрирано като ЕТ *** и подписано от него.
Съставен бил АУАН №15-2500180/25.08.2025г. за това, че А.А.М. престира труд в полза на ЕТ „***“, с.О., изпълнявайки трудови функции на „продавач-консултант“ с определено работно място: хранителен магазин, намиращ се на ул.***, с.О., общ.Левски, с определено работно време от 7,30 ч. до 10,00 ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 600 лв. на месец, декларирани от лицето, без да е сключен трудов договор в писмена форма между работника/служителя и работодателя преди постъпване на работа – нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен лично на 25.08.2025г. на физическото лице, регистрирано като **** А. Й..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ издал обжалваното
Наказателното постановление
№152500180/09.09.2024г., с което на ЕТ „***“, с.О., общ.Левски била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Наказателното постановление било връчено на санкционирания ЕТ по пощата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. В. Д., А.А.М.; писмени доказателства – Протокол за извършена проверка №ПР2533149 от 25.08.2025г., Декларация от А.А.М. от 19.08.2025г., АУАН №15-2500180/25.08.2025г., Наказателното постановление №152500180/09.09.2024г., длъжностна характеристика на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, длъжностна характеристика на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, Заповед №3-0693/15.08.2022г. на Изп. директор на Главна инспекция по труда, Заповед №ЧР-1104/11.09.2025г. на Изп. директор на Главна инспекция по труда, Експертно решение на ТЕЛК, Данъчна декларация по чл.61н от ЗМДТ.
Даде се вяра на показанията на свидетеля А. В. Д., като последователни, безпротиворечиви, депозирани от незаинтересовано лице, което дава показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните му задължения, както и неопровергани от останалия доказателствен материал и в съответствие с приетите по делото официални 3 свидетелстващи документи. Даде се вяра на показанията на св.А.А.М., като подробни и последователни, без вътрешни противоречия, неопровергани от другите гласни доказателства или приобщените официални документи, поради което съдът намери, че са добросъвестно дадени въпреки възможната заинтересованост на свидетелката, като близка на санкционираното лице.
Даде се вяра на приетите писмени доказателства, които са официални документи, издадени от комепетентни длъжностни лица, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и на частните документи по отношение на авторството.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същото е издадено, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на обжалваното НП. Актът е съставен от компетентни лица, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Не е налице неяснота при фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.
Неоснователен е наведеният довод, че са били нарушени правата на санкционираното лице, като не му било разяснено правото на тълковник и същият не е бил в състояние да се запознае и да разбере констатациите на проверяващите. Действително се установява от представеното експертно решение на ТЕЛК, че С. А. Й. е със загуба на слуха. От показанията на св.А. Д. се установява обаче, че по време на проверката и при връчване на АУАН същият е разбирал проверяващите, бил е със слухов апарат и със съдействието на своя внук. Същите факти се потвърждават и от показанията на свидетеля А.М., която потвърждава, че *** носи слухов апарат, благодарение на който комуникира нормално, включително в търговската му дейност при обслужване на клиентите.
Съдът намира, че в процесния случай вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява от събраните по делото доказателства.
Безспорно се установява, че към датата на извършената проверка лицето А.А.М. не е имало сключен трудов договор със санкционирания ЕТ „***“.
Неустановено по делото е обаче лицата да са били в трудово правоотношение, което да не е било уредено като такова по предвидените в 4 закона форма и ред. Не се установява съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови.
Установява се от отразеното в Констативния протокол и АУАН, че нарушението е квалифицирано като такава на основание декларирани данни в попълнената декларация от установеното в обекта лице А.А.М..
Контролният орган е приел, че се касае за трудово правоотношение позовавайки се единствено и само въз основа на декларацията-образец. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение.
От показанията на св.А. Д. се установява единствено, че лицето се е намирало в обекта по време на проверката, поради което му било предоставено да попълни декларация. Не се установява проверяващите да са възприели факти относно извършване на определена, конкретна работа в обекта, която да представлява престиране на работна сила и да е основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Не се установява от показанията на св.Д. обслужване на клиенти или друга дейност, която да се свърже с посоченото в НП трудово правоотношение на длъжност „продавач-консултант“.
Установява се, че към момента на проверката св.А.М. работи по трудово правоотношение към Община Левски като личен асистент на съпругата на физическото лице търговец. Установява се, че същата е и съпруга на внука на С. А. Й.. Неопровергани са показанията на свидетелката А.М., че на процесната дата отишла в обекта, за да вземе продукти, където вече се намирали множество лица, представители на различни институции, които извършвали паралелни проверки. Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Д.. Изяснява се, че св.М. разяснила родствената си връзка с Й. на проверяващите и останала, за да помогне в представянето на документи предвид множеството проверяващи и затруднение от страна на собственика на обекта. На същата било разяснено, че след като се намира в обекта следва да попълни декларация.
В показанията си св.М. отрича данните попълнени в декларацията, разяснява задълженията си като изпълняваща длъжността личен асистент на съпругата на търговеца, отрича да получава трудово възнаграждение във връзка с работа в търговски обект. Както вече беше посочено установено 5 полагане на труд и извършване на конкретна дейност в търговския обект не се установява и от показанията на проверяващата А. Д.. Освен, че данните в попълнената декларация не се потвърждават от разпита на свидетелите А. Д. и А.М., се установява и че същите сами по себе си са противоречиви. Същата е декларирала работно време от 7,30 до 10,00ч., а същевременно почивка от 13,00 до 15,00 ч., декларирала е липса на почивни дни. Въпреки декларираните данни за престиране на труд, М. е посочила в декларацията, че е снаха на управителя и помага, което изяснява и в показанията си пред съда.
Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ab20cdb-c55d-406e-a2a9-a59cba961d76