Определение № 16899 от 12.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16899 гр. София, 12.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В. Б. Г. срещу отказ на ЧСИ да вдигне наложен запор върху несеквестируеми доходи на длъжника по изп. дело № 763/2024 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, както и срещу отказ на ЧСИ да намали размера на приетите такси и разноски по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е наложил запор върху сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД, тъй като по същата постъпвали само доходи от пенсия за инвалидност и социални помощи, а същите били несеквестируеми. Твърди се още, че приетите такси и разноски по изпълнителното дело били прекомерни и затова следвало да се намалят. Предвид изложеното се иска отмяна на наложения запор и намаляване на таксите и разноските.

С жалбата е направено искане са освобождаване от такси и разноски в производството.

В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от взискателя „Йеттел България“ ЕАД, с което жалбата се оспорва като неоснователна.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, в които се поддържа, че жалбата е недопустима по отношение на наложения запор. Развиват се съображения, че по същество жалбата е неоснователна. В тази връзка се посочва, че адвокатският хонорар е действително платен от взискателя и не е прекомерен, предвид извършените от процесуалния му представител процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, като същият съответствал и на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробно аргументира, че всяка такса по делото е начислена в съответствие с 1 нормативната уредба за конкретно извършено действие по изпълнителното дело. С оглед на изложеното се посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 763/2024 г. по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба на взискателя „Йеттел България“ ЕАД, чрез адвокат В.Г., въз основа на изп. лист от 28.04.2023 г., издаден по гр. дело № 3109/2019 г. по описа на СРС, по силата на който длъжникът В. Б. Г. е осъден да заплати на взискателя сумата от 304,57 лв., представляваща стойност на незаплатени мобилни услуги, ведно със законната лихва от 18.01.2019 г. до изплащане на вземането. С молбата взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и опис и оценка на движимите му вещи. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят е заплатил на Адвокатско дружество „Г. и П.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за процесуално представителство по изпълнително дело срещу длъжника В. Г..

С разпореждане от 07.03.2024 г. ЧСИ е приел следните разноски по изпълнителното дело: сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, и сумата от 66 лв. с ДДС, представляваща авансови такси по т. 1, т. 3 и т. 5 от ТТРЗЧСИ, а именно: за образуване на изпълнително дело 20 лв., за извършване на справки 15 лв. и за връчване на съобщения и книжа от ЧСИ или негов служител 20 лв. За таксите е изготвена и съответна сметка с фактура към нея от 08.03.2024 г.

Извършени са 15 бр. справки относно длъжника и неговото имущество, както следва: 3 бр. справки в НБДН; 1 бр. справка в БНБ; 1 бр. справка в НАП за трудови договори; 1 бр. справка в НАП за декларации по Наредба Н-13; справка в НОИ за пенсии и добавки; справка от Търговския регистър; справка в Регистъра на длъжниците към КЧСИ; справка за наличие/липса на задължения; справка от НАП за липса на задължения и обезпечителни мерки; справка от НАП за декларирани недвижими имоти, движима собственост, доходи, трудови договори, осигурители и участие в търговски дружества; 3 бр. справки от мобилни оператори.

Представена е сметка по изпълнителното делото, с която ЧСИ е приел, че към 19.03.2024 г. длъжникът В. Г. дължи следните суми по изпълнителното дело: 304,57 лв. главница; 169,18 лв. лихва; 480 лв. прието адвокатско възнаграждение; 66 лв. авансови такси по ТТРЗЧСИ; 3 лв. такса по т. 31 за изпращане по пощата на ПДИ; 2,60 лв. такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ за справка от БНБ; 36 лв. такса по т. 9 за два наложени запора; 48 лв. такса по т. 5 за изготвени и връчени от съдебния изпълнител 2 бр. съобщения до длъжника; сумата от 24 лв., представляваща такса по т. 4 за изпращане по пощата на 2 бр. съобщения за вдигане на запор; 12 лв. такса по т. 31 за изпратени по пощата 4 бр. запорни съобщения; 18 лв. такса по т. 3 за три справки от мобилните оператори; 9 лв. такса по т. 31 за изпратени по пощата съобщения до мобилни оператори; 48 лв. такса по т. 5 за изготвени и връчени 2 бр.

2 съобщения за приключване на изпълнителното дело; 114,46 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Изготвено е запорно съобщение, с което е наложен запор върху сметка на длъжника в „Алианц Банк България“ АД за сумата от 304,57 лв. главница, сумата от 169,18 лв. лихва върху нея, сумата от 746,60 лв., от които 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 266,60 лв. такси по ТТРЗЧСИ, и сумата от 114,46 лв., представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Това съобщение е връчено на банката по пощата на 29.03.2024 г., като е подаден отговор, в който е посочено, че длъжникът има една банкова сметка, по която постъпват само несевквестируеми суми.

Изготвено е и запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсия на длъжника до горепосочените размери, като е подаден отговор, в който НОИ уведомява ЧСИ, че не може да изпълнява запора, тъй като длъжникът получава пенсия и добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО в общ размер от 808,98 лв., а това е под минималната работна заплата.

На 27.03.2025 г. на длъжника е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело, съобщение за наложен запор върху банковата сметка в „Алианц Банк България“ АД и съобщение за наложен запор върху пенсията.

С жалба от 02.04.2025 г. длъжникът е оспорил наложените запори и размера на приетите от ЧСИ разноски, като съдебният изпълнител е оставил същата без уважение със съобщение изх. № 89200/13.05.2025 г. Това съобщение е връчено на длъжника на 18.08.2025 г., който на същата дата е депозирал молба, с която заявява, че поддържа жалбата си и моли да се изпрати на СГС.

Представено е Решение на ТЕЛК от 08.09.2022 г., според което длъжникът е с призната трайно намалена работоспособност в размер на 96 % с необходимост от чужда помощ до края на живота му.

Представено е Разпореждане на НОИ от 30.06.2024 г., с което на В. Г. е определена пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер от 897,96 лв.

По приложеното изпълнително дело са извършвани множество справки през 2024 г., от които се доказва, че В. Г. не е трудово ангажирана, като единствените й доходи са от получавана пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. В тази връзка, доколкото в жалбата е направен довод за насочване на изпълнение върху несеквестируеми доходи на длъжника, респективно - за несеквестируемост на вземането, върху което се насочва изпълнение, то същата е допустима на основание чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК. Съобщението за образуване на изпълнително дело пък има характер на акт, в който са определени дължимите от длъжника разноски по изпълнението и в този смисъл подлежащ на обжалване от длъжника по чл.

3

435, ал. 2, т. 7 ГПК.

С оглед изложеното, жалбата е ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване.

Не са представени доказателства за заплатена държавна така, но, предвид направеното от жалбоподателката искане за освобождаване от такси и разноски в производството и с оглед наличните доказателства за тежкото й здравословно и финансово състояние, съдът намира, че на основание чл. 83, ал. 2 ГПК същата следва да бъде освободена от внасянето на държавна такса в настоящото производство.

По отношение на наложените запори съдът намира следното:

Жалбата е неоснователна в частта, с която се атакуват наложените от ЧСИ запори. Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. В случая по изпълнителното дело не са постъпвали суми в изпълнение на наложените запори, поради което не са налице незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител – зачетена е несеквестируемостта на доходите на длъжника. Съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение.

При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част - тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК.

В случая е установено по делото, че длъжникът В. Г. е с призната по надлежния ред трайно намалена работоспособност в размер на 96 % с необходимост от чужда помощ до края на живота й. Доказано е, че има открита банкова сметка в „Алианц банк България“ АД, по която НОИ й изплаща ежемесечно следните суми: пенсия за инвалидност в размер на 601,50 лв. и добавка за чужда помощ в размер на 207,48 лв. Така постъпващите плащания са несеквестируеми, тъй като са в размери под минималната работна заплата, определена с Постановление на Министерски съвет № 359/23.10.2024 г., а отделно от това втората сума представлява социална добавка. Същевременно, по изпълнителното дело няма данни да са постъпвали суми, поради което следва да се приеме, че от тези вземания не се 4 правят удръжки, тоест третите задължени лица и ЧСИ зачитат несеквестируемостта им. Както се посочи и по-горе, запорът на несеквестируемо вземане не забранява на третото задължено лице да го изплаща на длъжника. В случая в запорните съобщения до банката и до НОИ изрично е посочено, че следва да се изпълняват при съобразяване на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК – тоест при съобразяване на евентуална несеквестируемост. Следва да се посочи още, че при евентуално постъпване по сметката на длъжника на други секвестируеми доходи, респективно при увеличаване на пенсията му над размера на минималната работна заплата съдебният изпълнител ще има основание да прави съответните удръжки. Ето защо, наложените запори се явяват законосъобразни и не следва да бъдат отменяни.