Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 505 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 375/2024
Вид
Определение № 505
Подписан
27.02.2024
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 694 · Търговски закон
  • чл.694, ал.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. София, 23.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500375 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 10549/30.01.2024г от Т. Й. С. с ЕГН ********** и като представител на „Инженерконсулт” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 121325959, чрез адв.Н.Н. от САК, срещу разпореждане № 238/9.01.2024г по т.д.№ 864/2023г. по описа на СГС, с което е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба с вх. № 41917/3.05.2023г, по която е образувано делото, с доводи, че е недопустимо, а евентуалнонеправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Сочи, че в исковата молба и нейните уточнения са изложени новооткрити обстоятелства и факти от съществено значение за делото, които касаят начина на осчетоводяване и погасяване на кредита. Поддържа, че с новооткрито писмено доказателство-удостоверително писмо изх. № НО-ООТ057/28.03.2013г. се опровергава съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката, издадено на 7.06.2013г. Поддържа, че с него се установява наличието на падежирало задължение за главница от 250 000евро, а в счетоводното извлечение е посочена друга сума-330 000евро главница, без да са отчетени извършени плащания в периода от м.12.2012г до 7.06.2013г. в размер на 74 300евро.

Поддържа, че в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК и приключване на устните състезания по проведения иск по чл.422 ГПК не е имало обективна възможност да се установят наведените новооткрити обстоятелства и факти за нередовното счетоводно отчитане на плащания: липса на кредитно досие по кредита и не са съхранени всички платежни документи между 2012 г до 2017г, наличието на банкова тайна не е било възможно да се разкрие, съдът в производството по чл.422 ГПК не е установил дали счетоводството на банката е било редовно водено.

Претендира да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствени действия.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по т.д.№ 864/2023г по описа на СГС е образувано по искове, предявени от Т. С. и „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД (н.) срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД за установяване недължимостта на парични вземания, присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК. Посочено е, че на 13.08.2013 г. в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводна сметка, водена по договор за банков кредит от 21.12.2007 г. с кредитополучател „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД (н.) и поръчител Т. С., за следните суми: 330 709,52 евро - главница по вноски, дължими за периода 31.12.2012 г. 25.05.2013 г., ведно съд законната лихва от 07.06.2013 г. до погасяването, 67 633,92 евро възнаградителна лихва за периода 25.12.2012 г. - 06.06.2013 г. и 10 888,95 евро - неустойка за забава за периода 25.01.2013 г. - 06.06.2013 г. Заповедта влязла в сила на 20.03.2019 г. след успешно проведен иск по чл. 422 ГПК, а на 31.01.2023 г. било открито ново обстоятелство, сочещо на недължимост на присъдените суми - това била нередовността на воденото от банката-първоначален кредитор счетоводство, в резултат от която извършваните по време на действие на договора за кредит плащания не били „правилно разпределени“ и вместо да бъде погасявана само главница и евентуално възнаградителна лихва, с платените суми били погасявани неустойки. Отделно от това новооткрито било и обстоятелството, че „банката поддържала незаконна и противоречаща на добрите нрави възнаградителна лихва от 8 % “, а това от своя страна се отразило върху размерите на начислените неустойки. С уточнителна молба от 13.06.2023 г. ищците са потвърдили, че новооткритите обстоятелства са нередовно воденото счетоводство и нищожността на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка за забава, като са посочени и плащанията, които не били отчетени правилно в резултат от тези обстоятелства - това са плащания, извършени в периода 29.11.2013 г. - 01.06.2017 г.

Посочено е също, че процесните вземания били предявени в производството по несъстоятелност на ищецатърговско дружество и поради наличието на влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК, не бил разгледан предявеният от търговското дружество иск по чл. 694 ТЗ.

В молбата от 10.11.2023 г., подадена в изпълнение на дадените по реда на инстанционния контрол указания, ищците са потвърдили вече заявените факти, а именно че в периода 29.11.2013 г. - 01.06.2017 г. са извършвани плащания, неотнесени в погашение на процесните задължения поради нередовно водено счетоводство, което обстоятелство било установено след влизане в сила на решението. Същото уточнение е направено и в уточнителна молба от 19.12.2023 г. - новооткритото обстоятелство било нередовно воденото счетоводство, „довело до несъответен на обективната истина правен извод, че извършените плащания след 2013 г. не се отнасят и не следвало да се осчетоводяват за съдебно предявеното вземане. Посочили са, че „банката не е счетоводно зачела обратно действие на пет допълнителни споразумения и не е счетоводно отразила действието на § 7, ал. 2 от Допълнително споразумение № 6/26.03.2012 г.“, като „въпреки липсата на обвързващи подписи за поръчител (Т. С. - бел.с.), банката не е водила отделна счетоводна отчетност - за 2 кредитополучател и за поръчител, а е осчетоводила едни и същи задължения за кредитополучателя и поръчителя, без да има годно правно основание за това“. Поради това по исковата претенция по чл.422 ГПК съдът е бил подведен от липсата на достатъчно точна информация за редовността на банковите счетоводни операции по кредита“. Новооткритото обстоятелство (нередовно воденото банково счетоводство по кредита) било от съществено значение, тъй като довело до следните последици: неправилно записване на задължения за лихви за забава, като „парите, отклонени за наказателни лихви и недължими такси управление“ следвало да се прихванат като плащания към главицата; неправилно приложение на договорения ред за погасяване на вземанията при продажба на активи съгласно § 7, ал. 2 от Допълнително споразумение № 6/2017 г.; неправилно записване на идентични задължения за кредитополучателя и поръчителя, макар последният да не бил обвързан от споразуменията от 17.10.2013г., 14.05.2014 г. и 16.05.2014 г. Като допълнителни основания за недължимост спрямо поръчителя са посочени и предпоставките на чл. 146, ал.

3 и чл. 147 ГПК.

Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание на искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл.129, ал.1 ГПК е вменил задължение на съда да следи за редовността на исковата молба/определение №519/6.07.2011г по ч.т.д.№ 174/2011г I ТО, ВКС./ Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности.

От обсъденото по-горе се установява, че съдът е дал надлежни указания на ищците да уточнят исковата си претенция и същите са подавали молби в изпълнение на същите. От заявеното в исковата молба и уточняващите молби се установява, че ищците претендират да се установи, че не съществуват вземания, за които е постановено съдебно решение в проведено по чл.422 ГПК производство, което има сила на пресъдено нещо и спорът не може да се пререшава.

Изложените уточнения от ищците в производството-начин на водене на счетоводство, неотчитане на извършени плащания, валидност на клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, посочени и в частната жалба, не могат да се квалифицират като новонастъпили обстоятелства, а е следвало да се релевират в приключилото производство, да се направят в тази връзка доказателствени искания от страните по делото, съответно искания за изслушване на експертиза и оспорването й при несъгласие с изготвеното заключение.

Не е ново доказателство и представеното по делото удостоверение от 28.03.2013г, за което се сочи, че съдържало различни данни в сравнение с извлечението от счетоводните книги, като не са и посочени релевантни причини за снабдяването със същото след приключване на производството.

Неоснователни са и възраженията, че е допустимо разглеждането на иск по чл.424, ал.1 ГПК, тъй като същият е специален иск само за длъжник, по заповед, влязла в сила, без да е проведено исково производство, каквото в случая е приключило.

Недопустимостта на исковата претенция се обосновава и от обстоятелството, че ищец 3 е търговско дружество в несъстоятелност, и не може да се претендира отричане на вземания, включени в одобрения от съда списък, като оспорването на същите е допустимо само чрез предявяване на иск по чл.694, ал.1 ТЗ в преклузивен срок, а извън него и при установяване на вземането със сила на пресъдено нещо, само при позоваване на непреклудирани факти.

Въз основа на изложените съображения производството по делото се явява недопустимо и исковата молба подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 10549/30.01.2024г от Т. Й. С. с ЕГН ********** и като представител на „Инженерконсулт” ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 121325959, чрез адв.Н.Н. от САК, срещу разпореждане № 238/9.01.2024г по т.д.№ 864/2023г. по описа на СГС, с което е върната на основание чл.130 ГПК искова молба с вх. № 41917/3.05.2023г, по която е образувано делото

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4