Решение № 3646 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3646 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20221100511147 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9306 от 17.08.2022 г., постановено по гр.д. № 50643/2021 г. на СРС, ГО, 141 състав, е отменено по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от Н. Д. Ч., ЕГН **********, срещу „Б.П.“ ЕАД, ЕИК ****, Заповед № РД-02-100/02.07.2021 г. на директора на РУ„Западен регион“, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения по чл. 187, ал. 1,т.1, пр. 1, т. 3, т.7 и т.10 КТ.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Б.П.“ ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че Заповед № РД-02-100/02.07.2021 г. е подробно мотивирана, наложена от оправомощено лице и при стриктно спазване на разпоредбите на КТ относно процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Оспорва се твърдението на ищцата Н.

Ч., че е доставила всички рекламни материали на „Лидъл България“ ЕООД.

Въззивниъкт твърди, че на 29.05.2021 г. ищцата е следвало да остави брошури на 7-ми и 8-ми раздавателни участъци по маршрута за втория ден, като при извършена проверка е установено доставка на адресите, като доставката е извършена основно в 7-ми раздавателен участък и адресите на 8-ми раздавателен участък в непосредствена близост до сградата на Софийска централна пощенска станция. Във въззивната жалба се поддържа, че Н. Ч.

1 не е извършила доставка на адресите на ул. „Граф Игнатиев“ в посока от сградата на Софийска централна пощенска станция към площад „Гарибалди“ на 8-мия участък и от лявата страна на ул. „Граф Игнатиев“ по посока стадион „Васил Левски“ на 7-мия участък. Твърди се още, че доставката е извършена по маршрут, удобен на Н. Ч., а не по утвърдения от магазин Лидъл, което е нарушение на договорените условия за доставка между „Лидъл България“ ЕООД и „Български пощи“ ЕАД. Въззивникът поддържа, че с доставянето на препоръчаните пратки в пощенската кутия на „Арка – ЛТД“ ООД и полагането на подпис в опис обр. 242 вместо получателя, ищцата е нарушила чл. 188, ал.1 от Инструкция за организация на пощенските услуги, предоставяни от „Б.П.“ ЕАД, като предоставеното пълномощно от управителя на дружеството били нищожно. Излага също, че ищцата била запозната с чл. 43 и чл. 44 от „Общите условия на договора с потребителите на универсална пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.П.“ ЕАД“, които определят условията за доставка на препоръчани пощенски пратки, пощенски колети и парични преводи.

Твърди, че съгласно подписаната на 20.11.2019г. длъжностна характеристика от ищцата, същата е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред на РУ„Западен регион“, както и с Етичния кодекс за поведение на служителите в „Б.П.“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищцата, че не й било известно значението на неправилно оформена книга обр. 244. Поддържа се, че уговорката на Н. Ч. да доставя препоръчани пратки в пощенската кутия заради ковид кризата, е нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че КРС образувала административно – наказателно производство №2/23.04.2021 г. на „Б.П.“ ЕАД за доставяне на препоръчана пратка в пощенска кутия на получателя, като на 29.05.2021 г. Н. Ч. извършила същото нарушение.

Въззивникът поддържа, че на 20.11.2019 г. подписала длъжностната характеристика, съгласно която следва да спазва и познава Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс ЗПИ и ППЗПУ и всички нормативни актове. Моли се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание, както и присъждане на разноски.

Въззиваемата Н. Ч. оспорва подадената въззивна жалба, като счита същата за бланкетна и неоснователно. Поддържа, че от 10.11.2016 г. работи при ответното дружество на длъжността „пощальон“ с място на работа РУ „Западен регион“, като на 12.07.2021 г. й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Поддържа, че по делото не били събрани никакви доказателства, които да установяват извършването на нарушенията, заради които й било наложено дисциплинарно наказание.

Твърди, че нямало доказателства да е запозната с приложените към отговора на исковата молба документи /Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс ЗПИ и ППЗПУ/, като подписването на длъжностната характеристика не установявало запознаването с тези документи. Твърди, че на 29.05.2021 г. раздала 50% от рекламните материали на „Лидъл България“ ЕООД , като в този ден е била сама на работа, без колегата й Христо Георгиев, който е 2 следвало да обслужва част от районите. По отношение на другото нарушение, свързано с доставянето на пратки до „Арка – ЛТД“ ООД, ищцата поддържа, че от разпита на управителя Саво Савов се установило, че поради ковид епидемията са дали пълномощно на всички служители на ответника да оформят и подписват обратните разписки, адресирани до дружеството.

Отделно се поддържа, че не ясно до какви последици са довели извършването на тези две нарушения, което прави заповедта незаконосъобразна. В отговора на въззивната жалба се твърди, че по делото не са събрани никакви доказателства за извършването на третото нарушение, посочено в заповедта. По изложените съображения се моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, изслушването и/или приемането на обяснения от ищеца, относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189 КТ.

3

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че са обвързани от валидно трудово правоотношение по безсрочен договор от 10.07.2016 г. , по силата на което ищцата заема длъжността „пощенски раздавач/пощальон“, с място на работа РУ „Западен регион“ при ответника, както и че на 12.07.2021 г. със заповед № РД-02-100/02.07.2021 г. на директора на РУ„Западен регион“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Основен спорен момент между страните, във вр. с който са и наведените доводи във въззивната жалба, е дали по делото се устаниовява ищцата да е извършила нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание.

От съдържанието на процесната заповед се установява, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено за извършени три дисциплинарни нарушения: за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.1, пр. първо, т. 3, т.7 и т.10 КТ – „закъснение“, „неизпълнение на възложената работа”, „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“.

Обективираните в заповедта нарушения касаят 3 групи обстоятелства: че при извършена проверка на 29.05.2021 г. в 11:25 ч. е установено, че служителката не е извършила разнос на пощенските пратки, съгласно утвърдени от директор РУ „Западен регион“ вътрешни контролни срокове". Не е спазила крайния час на определеното и работно време и не е доставила рекламни материали на „Лидъл България“ ЕООД на 45% от адресите на определения и на 29.05.2021 г. маршрут било нарушение на чл.188, ал.1 от Инструкция за организация на пощенски услуги при доставката на три препоръчани кореспондетнски пратки с баркод № PS3680000LLLP, № 418600247JV и № 540000AU846 нарушение на чл.19, ал.2 и чл.22 от Правилника за вътрешния трудов ред на РУ „Западен регион“, като неправилно е оформила книга обр. 244 с краен час на работния ден 13:00 ч. пред 11:25 ч. и не е спазила графика за работно време, изготвен от ръководителя на Раздавателна служба По отношение на първото описано нарушение, ответникът не е представил никакви преки доказателства, установяващи посочените в заповедта обстоятелства. Приетият по делото протокол за обходен маршрут – наличие на брошури от 29.05.2021 г., изготвен и подписан от А.К. и Ю.М., сам по себе си не може да установи твърдените обстоятелства, доколкото по делото липсват доказателства ищцата да е следвало да връчва на посочения ден брошури точно на посочените адреси, а отделно липсата на същите в последвалата проверка не установява само по себе си виновно неизпълнение задълженията от страна на Н. Ч. предвид възможността брошурите да са били премахнати след тяхното оставяне. Отделно от изложеното, представеният 4 протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила по отношение отразените в него обстоятелства. При липсата на събрани други доказателства по отношение посоченото в заповедта нарушение и при изрично оспорване фактическите констатации в протокола, същото се явява недоказано.

По отношение на второто извършено нарушения, свързано с връчването на кореспондетнски пратки, не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, установяващи извършено нарушение от страна на ищцата. От показанията на свидетеля С.В., който е един от тримата управители на „Арка“ ООД се установява, че има уговорка между единия управител на дружеството Д.Г. и Н. Ч. по време на ковид епидемията, тъй като в дружеството работели много възрастни хора, да не влиза вътре, а разписките и известията да оформя тя. По делото обаче не се доказва никаква конкретна връзка по повод трите препоръчани кореспондетнски пратки с баркод №№ PS3680000LLLP, 418600147JV и 540000AU846, за които е наложено наказание на Ч. „предупреждение за уволнение“. От представеното по делото писмо изх.№ 65-04-1805/24.06.2021 г. от Р.П., Директор РУ „Западен регион“ до Ръководител ОПС РУ „ЗАПАДЕН РЕГИОН“ относно АНП № 2/23.04.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, не се установява каквато и да било връзка на Н.

Ч. с развилото се административно - наказателно производство по повод доставяне на препоръчана пратка в пощенската кутия на получателя Относно третото нарушение, съдът намира, че описаното нарушение е напълно неясно, а отделно не са събрани каквито и да е било доказателства за неговото извършване от страна на ищцата.

По изложените съображения и съдът намира, че по делото не се доказва ищцата да е извършила нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. При тези съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.