Решение № 633 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, представлявано от П.Ф. – управител на дружеството срещу отказ № 20210628221412-2/31.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията. В жалбата се сочи, че съобщение за дадените указания е получено на електронен адрес на 26.01.2024 г., а отказът е постановен преди да изтече осигуреният от закона срок за изпълнение на указанията. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано обявяване на декларация по чл. 38 ал. 9 т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСчет).

Постъпил е отговор Агенция по вписванията, представлявана от юрк. Г. И., с който се възпроизвеждат съображенията на длъжностното лице по регистрацията без да е изразено становище по повдигнатия въпрос възнаграждение в размер на 150 лв. с жалбата.

Претендира се юрисконсултско

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима.

Доколкото за регистърното производство не се дължи държавна такса, недължима е и за обусловеното от него съдебно производство.

По основателността на жалба.

С указание № 20210628221412/26.01.2024 г. от длъжностното лице по регистрацията 1 е посочена необходимост от представяне на декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и декларация със заличен ЕГН на декларатора.

На 31.01.2024 г. е постановен отказ като длъжностното лице по регистрация приема, че към заявлението не е представена декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ въпреки предходно дадени указания.

Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на обстоятелства, утвърдените от закона като подлежащи на огласяване. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да извърши преценка досежно предписаните от закона изисквания като подлежащи на изследване обстоятелства от приложените към заявлението документи. В контекста на принципа за бързина и процесуална икономия – чл. 2а т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРЗТРЮЛНЦ изрично задължава длъжностното лице по регистрация да съдейства на заявителя, когато заявлението не е придружено от документи, необходими за удостоверяване на подлежащо на изследване обстоятелство. Това задължение включва и осигурена възможност за изпълнение на дадените указания.

Неспазеният срок за проверка на надлежността на заявлението от регистърната администрация изключва приложението на регламентирания механизъм от чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. След изтичане на законоустановения срок и в контекста на дължимото съдействие администрацията следва да уведоми заявителя. В случая предвид признанието в жалбата, се установява това да е станало на 26.01.2024 г. (петък), на която дата жалбоподателят е получил указание за предаване на документите в срока по чл. 19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Тази норма определя срок от 3 работни дни. С оглед нормата на чл. 540 вр. чл. 530 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за броене на сроковете приложими са установените правила от чл. 60-62 ГПК. Съгласно чл. 60 ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. При изричното придадената с чл. 19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ меродавност на работните дни това ще рече, че срокът се брои от работния ден, следващ деня на получаване на съобщението. Следващият работен ден е понеделник – 29.01.2024 г., а последният ден е 31.01.2024 г. С оглед нормата на чл. 62 изр. първо ГПК на заявителя следва да бъде осигурена възможност за изпълнение на указанията и на 31.01.2024 г., от което следва, че длъжностното лице по регистрацията дължи произнасяне на 01.04.2024 г. При тези съображения основателен е доводът за допуснато процесуално нарушение при постановяване на оспорвания акт.

Макар и от данните да не се установява постъпило в Агенция по вписванията заявление в изпълнение на указанията в рамките на 31.01.2024 г. депозираната жалба поддържа висящността на регистърното производство. Съдът дължи на собствено основание да прецени предпоставките за извършване на заявеното действие. С оглед задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на 2

ОСТК на ВКС приложените към жалбата документи следва да бъдат зачетени. При тези обстоятелства съдът приема за налични предпоставките за обявяване на заявения акт.

По разноските

Вземането за юрисконсултско възнаграждение произтича от ангажирана отговорност за разноски на насрещната страна в съдебното производство. Агенция по вписванията няма качеството страна в регистърното производство. Тя не става страна по смисъла на чл. 26 ал.

1 ГПК. Предмет на делото не е материално право, на което да е носител Агенция по вписванията, а законосъобразността на акт, постановен от лице от организационната структура на това държавно учреждение. Следователно, нормата на чл. 78 ГПК не намира приложение в случая. Предвид правилото на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че дължи да се произнесе с нарочен акт по предявеното искане като отрече претендираното вземане с решението си.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ 20210628221412-2/31.01.2024 г. на Агенция по вписванията.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да обяви заявения акт при съблюдаване правилото на чл. 13 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 78 ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията – търговски регистър за изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3