Решение № 494 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВ. при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВ. Въззивно гражданско дело № 20254400500597 по описа за 2025 година С решение №528 ОТ 23.04.2025 г. по гр.д. №2932/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН, подадена от А. Л. В., ЕГН **********, гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, ет. 8 , ап. 42 против Т. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В , ет. 3 , ап. 23 и Я. Л.

Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5.

ОСЪДИЛ, на осн. чл. 78 от ГПК А. Л. В., ЕГН **********, гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. А, ет. 8 , ап. 42 да заплати на Т. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В , ет. 3 , ап. 23 и Я. Л. Я., гр. Плевен, ж.к. ***, бл. ***, вх. В, ет. 2, ап. 5, адв. възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Недоволна от решението е останала А. Л. В. и чрез адв. Р. М. е подала въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се приеме, че има акт на домашно насилие и да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.

Препис от въззивната жалба е връчен на Т. Л. Я. и Я. Л. Я. чрез адв. Е. М. на 25.06.2025 г., но в указания срок – до 30.06.2025 г. вкл. не са постъпили възражения.

С разпореждане №516 от 29.07.2025 г. въззивната жалба е приета за 1 допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .

В о.с.з. на 13.11.2025 г. процесуалният представител на въззивницата поддържа жалбата. Моли въззивният съд да обсъди събраните доказателства и да отчете процесуалното поведение на въззиваемите, в резултат на което да приеме, че е осъществен акт на домашно насилие и да постанови исканите мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН за срок от 18 месеца. Претендира направените в двете инстанции разноски.

Процесуалният представител на въззиваемите моли обжалваното решение да бъде потвърдено като краен резултат, като на база събраните доказателства бъде прието, че въззивницата страда от параноидна шизофрения и е възможно да се е самонаранила, т.е. че синовете й не са осъществили насилие спрямо нея.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 29.05.2024 г. в Плевенски Районен съд е постъпила молба от А. Л. В., в която тя твърди, че на 28.05.2024 г. синовете й Т. Л. Я. и Я. Л. Я. й нанесли побой в собственото й жилище и я заплашили с убийство, ако се обърне за съдействие към МВР и съда. Твърди още, че към момента на подаване на молбата е на улицата от страх. Моли съда да издаде „ограничителна“ заповед.

В декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е посочено, че е са осъществени „домашно насилие и закана за убийство“.

На 31.05.2024 г. А. Л. В. е представила съдебно-медицинско удостоверение №256/2024, от което е видно, че на 30.05.2024 г. тя е посетила специалист по Съдебна медицина – д-р Н.М., пред който е заявила, че на 28.05.2024 г. около 17.30 часа в дома й в гр. Плевен е била удряна от двамата си сина с юмруци и стискана за шията. След преглед са установени следните увреждания: кръвонасядане и охлузване на лявата скула, кръвонасядане на лявата буза, три кръвонасядания в областта на шията, кръвонасядания по двете мишници и двете предмишници, охлузване под лявата лопатка, кръвонасядане по тръбната повърхност на лявата длан, кръвонасядания по вътрешната повърхност на двете бедра. Според д-р М., така описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения, както и че трите кръвонасядания в основата на шията е възможно да бъдат получени при стискане с ръце, каквито са предварителните сведения.

Със заповед №59 от 07.06.2024 г. е постановена незабавна защита, като на Т. Л. Я. и Я. Л. Я. е ЗАБРАНЕНО да се доближават до А. Л. В. в жилището й.

В о.с.з. на 17.06.2024 г. Т. Л. Я. и Я. Л. Я. са представили доказателства, че по жалба на последния на 05.06.2024 г. Плевенска Районна прокуратура е отправила искане до Плевенски Районен съд А. Л. В. да бъде настанена за задължително лечение в психиатрично заведение, за разглеждането на което е образувано ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд. Уважено е направеното в т.вр. искане по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по 2 делото е спряно.

Видно от приложеното ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, то е приключило с решение №315 от 19.06.2024 г., с което искането на Плевенска Районна прокуратура А. Л. В. да бъде настанена за задължително лечение в психиатрично заведение е оставено без уважение, защото макар и А. Л. В. да страда от мултиинфарктна деменция, с атеросклеротична характерова промяна /което е установено по експертен път/, тя не е опасна за себе си и околните и може да дава информирано съгласие за лечението си.

Производството по настоящото дело е възобновено на 16.10.2024 г. с насрочването на о.с.з.

Видно от писмо изх. №7607/22.11.2024 г. на Плевенска Районна прокуратура, по сведение на А. Л. В. за нанесен й побой е образувана преписка №3380/2024 г. Към нея е присъединена и преписка №4766/2024 г., образувана по повод изпратен протокол по ч.н.д. №1064/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, съдържащ данни за нанесен побой на А. Л. В..

Разследването по преписката не е приключило. Видно от сведение от 05.06.2024 г., в него А. Л. В. твърди, че на 28.05.2024 г. синовете й Я. и Т. дошли в дома й, влезли в спалнята, а после дошли при нея в кухнята и започнали да я обиждат, че „луда“, „откачена“. Т. я псувал, а Я. счупил телефона й в земята. Първо Я. я ударил по главата и тялото, а после и Т..

Последният започнал и да я души. Предупредил я да не ходи в полицията, защото ще я пребие. Почти идентични са и данните в сведение на А. Л. В. от 15.07.2024 г.

Видно от амб. листи №***/04.05.2020 г. №***/22.07.2020 г.,

№***/04.09.2020 г. и №***/26.03.2021 г., А. Л. В. е посещавала д-р А.Д. по повод упорито нощно безсъние, като е поставена основна диагноза „други уточнени тревожни разстройства“ и е предписана терапия с Хедонин.

Видно от амб. листи

№***А0145F6/11.10.2022 г. и

№***1DF74/14.10.2022 г., А. Л. В. е продължила да посещава д-р А.Д. със същите оплаквания, като са сменени основната диагноза на „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод лек“ както и предписаната терапия.

Видно от амб. лист №***D13 от 20.05.2024 г., А. Л. В. отново е посетила д-р А.Д. по повод упорито нощно безсъние. Поставена е същата диагноза като тази през 2022 г., но е върната терапията с Хедонин.

Видно от амб. лист №***C12D от 29.05.2024 г., д-р А.Д. е поставила на А. Л. В. основна диагноза „други остри и преходни психотични разстройства“ и я насочила към хоспитализация, тъй като по данни на сина й не приемала лекарствата, станала гневлива и конфликтна, мнителна и подозрителна. В амб. лист е отразено следното обективно състояние: „В ясно съзнание. Формално критична към състоянието си. Налице е нощна инсомния. Леко напрегната, подозрителна, с негативно отношение към прегледа и лечението.“ Този амбулаторен лист е приложен към жалба вх. №3474/03.06.2024 г., подадена от Я. Л. Я. до Плевенска Районна прокуратура /въз основа на която е направено 3 искането по чл.157 във вр. с чл.156 от Закона за здравето/. В жалбата се твърди, че Т. Л. Я. и Я. Л. Я. завели майка си на 20.05.2024 г. при д-р А.Д., тъй като състоянието й се влошило. Касае се за анамнеза и терапия с Хедонин, посочени по-горе в амб. лист №***D13 от 20.05.2024 г. Тогава тя казала, че е спряла да си пие хапчетата и обещала да започне отново да ги пие, но не изпълнила обещанието си – след няколко дена се оказало, че не пие хапчетата си, отказала да посети лекуващия си лекар, заявила, че ще се самоубие и пуснала жалба срещу синовете си за оказано от тях домашно насилие.

Видно от амб. лист №***EB7 от 31.05.2024 г., д-р А.Д. е поставила на А. Л. В. основна диагноза „параноидна шизофрения“ и я насочила към стационарно лечение по спешност. В анамнезата е посочено, че на 29.05.2024 г. се заключила в жилището си, скрила се и подала жалба срещу двамата си сина за домашно насилие. В амб. лист е отразено следното обективно състояние: „В ясно съзнание. Некритична към състоянието си. Налице е нощна инсомния. Интензивно страхово напрегната, подозрителна, с негативно отношение към медицински преглед и прием на медикаменти. Има опасност от ООД.“ Този амб. лист също е приложен към жалба вх. №3474/03.06.2024 г., подадена от Я. Л. Я. до Плевенска Районна прокуратура.

В о.с.з. на 19.12.2024 г. процесуалният представител на Т. Л. Я. и Я. Л.

Я. заявява, че на 28.05.2024 г. А. Л. В. отказала да иде на лекар, поради което те на 29.05.2024 г. и на 31.05.2024 г. посетили без нея д-р Д.. Първия път била насочена към хоспитализация, а втория – към принудително лечение, като едва след 31.05.2024 г. Т. Л. Я. и Я. Л. Я. разбрали, че майка им е подала молбата за защита от домашно насилие.

В о.с.з. на 19.12.2024 г. са разпитани св. Р.А. – брат на А., св. М.А. – брат на А. и св. М.Н. – домоуправител на входа, в който живее А..

Първият свидетел разказва, че на 28.05.2024 г. следобед сестра му се обадила плачейки и му казала, че са дошли Т. и Я., счупили са й телефона и са я били. Тя отишла при комшийка и се обадила от нейния телефон. Обяснила му, че се е върнала вкъщи и е взела една тетрадка, в която си била написала ръчно телефонни номера, вкл. и неговия. Помолила го да отиде, но той нямал възможност, тъй като имал проблеми с кръста и бил на инжекции. Тогава А. се обадила на А.Т.Г. и той я е взел и закарал до някаква друга жена, където останала 2-3 дни. А. му казал, че като я взел, била стресирана и цялата в кръв.

Свидетелят видял А. след като ходила в съдебна медицина да си извади медицинско свидетелство за побоя. Видял, че е изпонарязана по бузите и че има охлузвания по шията, отзад по ръцете, по гърба.

Св. М.А. твърди, че А. му се обадил и му казал, че синовете на А. са я били и че тя го повикала да смени патрона на входната врата на жилището й.

Твърди, че сестра му си имала „психични проблеми“ отдавна.

Св. М.Н. твърди, че А. била недоволна от него като домоуправител и го укорявала, че не си върши работата, затова той повикал синовете й да „вземат мерки“. И други комшии се оплаквали, че е „агресивна“. Разбрал от друг комшия – Н.Ц., че А. се била заключила вкъщи и не отговаряла на синовете си, поради което викнали полиция.

4

В о.с.з. на 19.12.2024 г. А. Л. В. е уточнила , че се е обадила от телефона на Е. с номер: ***. После като дошъл А., сглобил нейния телефон, който бил ударен в земята и сменили патрона на вратата. Вечерта не била в апартамента си. На другия ден синовете й разбили вратата на апартамента й, защото си помислили, че са я убили предния ден.

В о.с.з. на 19.12.2024 г. Т. Л. Я. заявява , че като казали на майка му, че ще дойдат да я проследят дали си пие хапчетата /изписани на 20.05.2024 г. от д-р Д./, тя заплашила, че няма да я намерят, защото ще се обеси на тавана. На 24.05.2024 г. се обадил братът на майка му – Р. и поискал да я убеди да му върне някакъв имот в с. ***. На 27.05.2024 г. се обадил домоуправителят М. и се оплакал, че има конфликт с майка му, която го обиждала. Свидетелят извикал брат си Я. и на 28.05.2024 г. отишли при майка си. Заварили я да държи метална трошачка за орехи и тя обяснила, че с нея си лекува крампите.

Започнала да се драска и да се дере. Тогава й казали, че на другия ден ще я водят пак на лекар. Като отишли на другия ден в 17.30 часа, не могли да отключат апартамента й. Почнали да й звънят, но без резултат. Извикали полиция и ключар, който отворил вратата на апартамента й, но не я намерили вътре.

В о.с.з. на 03.02.2025 г. е разпитана св. Е. В. – съседка от входа на А.. Тя твърди, че на 28.05.2024 г. следобед А. дошла у тях – била окървавена в лицето и посиняла по ръцете. Казала, че синовете й са я били. Поискала телефона й, за да се обади на брат си, защото нейният бил счупен. Обадила се първо на Р., после на А.. Разбрали се последният да дойде да я вземе и тя отишла да го чака.