Решение № 77 от 13.04.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. ХАСКОВО, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. Д.

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А

КРАСИМИР Д. Д. при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Въззивно административно наказателно дело № 20225600600236 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по чл.378 ал.5 вр. чл. 313 и сл. от НПК.

С Решение № 9 от 25.01.2022 год. по анд N 214/2021год. РС - Харманли е признал обвиняемата И. П. И. от с.Д., община Р., област Б., живуща в гр.С. В., област Б. за невиновна в това, на 19.10.2018 год. в с.Ч., община Х., област Х. при управление на МПС- лек автомобил марка „Опел Зафира”, рег.№ ******* да е нарушила правилата за движение - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП:”Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…“ и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на Ц. М. Г. от с.Ч., община Х., област Х., изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак, което се дължи на счупване на лявата срамна кост на таза, поради което я оправдал по предявеното обвинение в престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

Недоволен от така постановеното решение е останал прокурор от РП – Хасково, ТО Харманли, поради което в законния срок е подал протест против същото с оплаквания, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че е останал неизследван и поради това неизяснен въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемата и настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Съдът се задоволил да констатира, че скоростта на движение на обвиняемата при управление на МПС е била 1 допустима и правомерна, макар въпреки това да било възможно нейното поведение като водач да е причинило настъпването на ПТП и е игнорирал становище на вещото лице – автоексперт, че е налице липса на своевременна реакция за аварийно спиране от нейна страна. Не били изложени мотиви дали деянието е извършено от обвиняемата, дали осъществява състав на престъпление и дали е извършено виновно, нито дали, ако не съставлява престъпление, не е административно нарушение. Изложените мотиви били вътрешно противоречиви – съдът приел, че е доказано извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК, а същевременно, че обв.И. не била допуснала нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Отправя се искане да се отмени решението и се постанови ново, с което обвиняемата бъде призната за виновна и осъдена по предявеното ѝ обвинение.

Против въззивния протест в законния срок не са постъпили възражения.

По жалбата не се отправят доказателствени искания, такива страните нямат и на съдебното следствие пред въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивната инстанция обвиняемата не се явява, а нейният защитник адв.Н.

К. – С. от АК – Хасково оспорва протеста и го намира неоснователен. Дава становище да се потвърди решението на РС – Харманли. Алтернативно пледира, ако обвиняемата бъде призната за виновна, да бъде наложено в минимален размер предвиденото административно наказание „глоба“, като не се налага наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Акцентира върху многобройните смекчаващи обстоятелства – добри характеристични данни, чисто съдебно минало, оказване помощ на пострадалата чрез превозването до най-близкото болнично заведение въпреки късния час, не на последно място и продължителният период на разглеждане на делото.

ОП - Хасково не изпращат представител и не вземат становище по делото.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също служебно и изцяло по реда на чл.314 от НПК, констатира следното:

Производството по делото се развива по реда на глава ХХVIII - чл.375 и сл. от НПК и е образувано по постановление на прокурор от РП – Хасково, ТО – Харманли с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв.И. П. И. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК затова, че на 19.10.2018 год. в с.Ч., община Х., област Х. при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел Зафира”, рег.№ ******* да е нарушила правилата за движение - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП:”Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…“ и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на Ц. М. Г. от с.Ч., община Х., област Х., изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак, което се дължи на счупване на лявата срамна кост на таза.

Обв.И. при първоначалното разглеждане на делото по реда на анд №7/2021 год. по 2 описа на РС – Харманли се е признала за виновна, признала е описаната по постановлението фактическа обстановка, заявила е, че не желае да се провежда съдебно следствие по делото, нито да се разпитват свидетелите и вещите лица. Дала е подробни обяснения, в които е изразила съжаление и разкаяние за стореното от нея.

С постановеното решение на РС – Харманли по същото дело обвиняемата е била призната за виновна по предявеното обвинение, на осн. чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност, като и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., а на осн. чл.343г от НК и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението е било обжалвано само относно приложението на чл.343г от НК и с искане единствено да се отмени налагането на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, но по реда на въззивната проверка по Ванд №118/2021 год. ОС – Хасково е отменил същото и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като е констатирал, че събраните на ДП доказателства не са единни и непротиворечиви по въпроса за установена причинна връзка между поведението, респ. деянието на обвиняемата и настъпилия резултат.

Било налице съмнение, че инкриминираното увреждане е причинено тъкмо при настъпил пътен инцидент между управлявания от обв.И. лек автомобил и пострадалото лице като пешеходец. Същото могло да се отстрани чрез оглед на приобщени веществени доказателства /ВД/ - 2 броя дискове с рентгенови снимки, както и чрез разпит на вещото лице – съдебен лекар, изготвило заключение по назначена на ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, а и чрез разпит на свидетели - медицински лица от МБАЛ АД – Харманли, където била отведена пострадалата непосредствено след инкриминираното събитие. Заключението на назначената авто-техническа експертиза за причините за настъпване на ПТП на свой ред не установявало категорична такава, тъй като сочело, че ПТП-то е настъпило по „необясними от техническа гледна точка причини“.

Самопризнанието на обвиняемата не освобождавало съда от задължението да постанови своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Било констатирано и противоречие между диспозитив и мотиви на обжалваното решение, тъй като в мотивите съдът изложил съображения, че липсват основания за прилагане разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, но видно от решението е наложил наказание по чл.343г от същия, което правело неясна волята на съда.

Макар да липсват изрични указания затова, въззивната инстанция на практика дава насока към районния съд при повторното разглеждане на делото да се проведе пълноценно съдебно следствие с разпит на всички свидетели и вещи лица, а така също изрично – да се извърши оглед на гореспоменатите ВД – 2 броя дискове и предявяването им.

При повторното разглеждане на делото по реда на анд №214/2021 год. по описа на РС - Харманли, първоинстанционният съд не е изпълнил част от указанията, като не е разпитал свид.Г. Г., ******-******** в МБАЛ АД – Харманли, който е извършил разчитане на рентгеновото образно изследване и не е извършил оглед и предявяване на ВД - 2 броя дискове с рентгенови снимки.

3

Това наложи настоящата инстанция при потворното въззивно разглеждане на делото по свой почин да събере и прибощи същите доказателства.

По фактическата обстановка:

И. П. И. е на ** год., с постоянен адрес в гр.С. В., област Б., ******, ********,с ******* образование, с ******** характеристични данни. Има **** ******** дете. От известно време има връзка със свид.Н. А., който е от с.Б., област Х., поради което често пътува от С. В. до същото село и до Х. Притежава лек автомобил „Опел Зафира“, рег.№ ******* и е правоспособен водач на МПС със свидетелство за управление /СУМПС/ №*********, валидно до 12.08.2024 год. с придобити категории „В“, „М“, „АМ“.

На 19.10.2018 год. обвиняемата, придружавана от детето си пътувала със собствения си лек автомобил, който управлявала, по пътя от Б. за Х. през гр.Т. Движела се по път II-76.

Около 19 часа, в тъмната част на денонощието прекосявала с.Ч., община Х. при ясно време, нормална видимост и на осветеност от фаровете на къси светлини, чието разстояние било около 50м. Пътната /в случая улична/ настилка била суха, асфалтирана, с напуквания.

Уличното платно било разделено на две ленти за движение с непрекъсната разделителна линия.

По същото време пострадалата Ц. Г., живуща в с.Ч., се придвижвала пеша от дома си към центъра на селото. Вървяла по тротоара вдясно от уличното платно, с гръб към движещите се в нейната посока и в посока гр.Х. автомобили. Тротоарът обаче бил напълно затревен, без тротоарни плочки, като тук-таме имало бордюр. Управляваният от обвиняемата лек автомобил наближил движещата се вдясно от пътното платно и с гръб към него в същата посока пострадала. На това място пътят правел ляв завой. Скоростта на движение на лекия автомобил била 36,2 км/ч, при която опасната зона за спиране възлиза на 22,35м. На този участък имало ограничение на скоростта до 40 км/ч, установено с пътен знак В 25. Обвиняемата могла да възприеме пострадалата от разстоянието на осветеност на пътя от късите светлини на автомобила – 50 м.

В момента, когато навлязла в левия завой, въпреки наличието на техническа възможност да преодолее същия, осигурявайки достатъчно странично разстояние за разминаване с пострадалата и евентуално движещи се насреща други участници в движението, въпреки възможността своевременно да възприеме пострадалата и въпреки, че избраната скорост за движение позволявала своевременно спиране, по необясними от техническа гледна точка причини, обвиняемата като водач проявила липса на своевременна реакция за аварийно спиране и управлявания от нея автомобил излязъл от пътното платно, завъртял се с малък ъгъл по посока на часовниковата стрелка, и настъпил удар между автомобила и пешеходеца Ц. М. – челен, прав, при сблъсък на предна лява част на автомобила със задната страна на тялото на пешеходката на височина 55 см от терена.

Вследствие на това свид.Г. паднала напред върху тротоара.

Обвиняемата незабавно преустановила движение, слязла от автомобила и отишла до пострадалата. Проверила нейното състоянието, след което предложила да я транспортира 4 до болницата в гр.Х. Обадила се на своя приятел свид.Н. А., който потвърдил, че найблизкото болнично заведение е в Х. и се уговорили да се чакат в Х., за да я води по пътя до там. През това време на мястото на инцидента дошъл свид.И. Ж., внук на пострадалата.

Всички се качили на автомобила и се отправили за гр.Х.

Около 20 часа пристигнали в ЦСМП – филиал Харманли. Там вече бил свид.Я., ******** ******* при РУ – Харманли, което било уведомено за случая. Същият изпробвал обвиняемата за наличие на съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, което отчело отрицателен резултат.

Пострадалата била прегледана и насочена за образно изследване – рентгенова снимка.

То било извършено от свид. д-р Г., *******. Същият предположил счупване на тазобедрена кост, насочил вниманието си към същата област и не разчел наличие на такова. Заявил на присъстващите, че не се обективират данни за фрактура, поради което свид.Я. се задоволил да състави АУАН на обвиняемата и тъй като нямало данни за причинена телесна повреда, т.е. за извършено престъпление, не уведомил разследващ орган. На пострадалата било предложено да остане в болница за наблюдение през следващите дни, но тя отказала, тъй като нямала здравни осигуровки. Свид.А. я откарал обратно до дома ѝ в с.Ч.

Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8aaed300-cf0e-4f6b-8249-78379e0eb7da