Решение № 2933 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2933 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513979 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №16785 от 17.10.2023г., постановено по гр.дело №18225/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, е осъдена "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, да заплати на Г. Й. Г., с ЕГН **********, в качеството му на частен правоприемник по договор за цесия от 01.02.2023г., сключен с Е.Д.А., с ЕГН **********, сумите, както следва: на основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при ответното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението; на основание чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД сумата от 250 лв., представляваща лихва за забава върху неплатеното застрахователно обезщетение за периода от 09.06.2022г. до 04.04.2023г.; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 750 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. П.а, с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №16785 от 17.10.2023г., постановено по гр.дело №18225/2023г. по описа на 1

СРС, І Г.О., 33-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и необоснован съдебен акт в обжалваната част. Поддържа се, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение за уврежданията, причинени по лек автомобил марка "Хонда", модел "Акорд седан", с рег. №*********, за което е образувана преписка- щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, е приложима т.43 от Общите условия /ОУ / за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на ответното дружество, съгласно която застрахователните обезщетения при събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават до 3 щети, но не повече от 10 % от съответната застрахователна стойност при леки автомобили и товарни МПС с общо тегло до 3.5 тона. Излага се още, че в случая определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение е в размер на 1645.31 лв. не може да бъде изплатено, тъй като застрахованото лице не е представил документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване. Сочи се, че определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение надхвърля 10 % от застрахователната полица, която е в размер на 9000 лв., като 10 % от стойността на застрахователната полица възлиза на 900 лв., която сума е изплатена по процесната щета извънсъдебно на увреденото лице. Излага се, че неправилно първостепенният съд е приел, че т.43 от ОУ е в нарушение с разпоредбата на чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, тъй като посочената норма позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, поради което на посочено основание е обоснован извода, че представлява неравноправна клауза и като такава е нищожна, т.е. не може да породи правно действие и застрахователят не може да се позове на нея при отказа да изплати на увреденото лице дължимото застрахователно обезщетение за репариране в пълен размер на причинените му имуществени щети от настъпилото процесно застрахователно събитие. Твърди се, че от анализа на предвидените в чл.143, т.1 – т.19 ЗЗП текстове се налага извода, че т.43 от ОУ не противоречи на повелителни правни норми, същата е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като застрахованият е приел по своя преценка да сключи застрахователния договор при ясни клаузи и при информираност относно приложимите Общи условия, поради което същият не е поставен в неравностойно положение. В тази връзка се поддържа, че т.43 от ОУ е действителна и застрахователят правилно се е позовал на нея при ограничаване на отговорността му във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение по процесната преписка-щета. Сочи се, че противно на приетото от първостепенния съд, в случая не са налице предпоставките, предвидени в нормата на чл.405 КЗ, необходими за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, като застраховател по застраховка "Каско" на процесния лек автомобил за заплащане на застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да 2 постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Г. Й. Г., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. П., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че решението на СРС в обжалваната част е законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при правилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответното дружество да заплати претендираното застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди по застрахованото МПС към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск по сключената имуществена застраховка "Каско". Излага се още, че правилно първоинстанционният съд е приел, че т.43 от ОУ се явява неравноправна клауза в частта, в която се задължава застрахования да представи документ, удостоверяващ по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие на паркинг, поради което същата е нищожна и дължимото обезщетение не следва да се редуцира до 10 % от застрахователната стойност на застрахованото МПС. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от Г. Й. Г., с ЕГН **********, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД и чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба и заявения петитум въззивният съд приема, че на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението.

Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.409 КЗ вр. с чл.86, ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в 3 мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по застраховка "Каско" за застрахователно събитие, настъпило на 29.04.2022г. в гр.София, за което е образувана щета при застрахователното дружество №2000-1301-22-000279, ведно със законната лихва от 05.04.2023г. до окончателно погасяване на задължението, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в нормата на чл.405 КЗ, обуславящи отговорността на ответното дружество, като при определяне на размера, до който иска следва да бъде уважен, е прието, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Първостепенният съд е приел още, че реалният размер на вредата се съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл.400, ал.1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго от същия вид и със същото качество, като при определяне на действителния размер на причинените имуществени вреди е кредитирано изцяло приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, в което експертът е изчисли стойността на застрахователното обезщетение за увредения лек автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, което възлиза на 3909.89 лв., от която сума е приспадната сумата от 900 лв., платена извънсъдебно от застрахователя. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес е прието, че предявеният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда - 05.04.2023г., до окончателното плащане. Постановеното решение в обжалваната част е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение 4 на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.