Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 29.11.2023, Районен съд - Никопол

Съд
Районен съд - Никопол
Дело
Административно наказателно дело 167/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
29.11.2023
В сила
17.04.2024
Състав
Галя Величкова Наумова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Никопол, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Административно наказателно дело № 20234420200167 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Ц. П. от с.Искър, чрез адв.П.Д. от ПлАК против наказателно постановление №22-0305-000306 от 28.10.2022г. на Началника на РУ Никопол в ОДМВР Плевен, с което са наложени административни наказания,“глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага, че наложеното наказание е несправедливо, незаконосъобразно и неоснователно, т.к. констатациите на служителите на МВР не отговаряли на истината.

Твърди се и това, че НП е издадено в разрез с императивните правила на чл.57, ал.1, т.5, 6 и 7 от ЗАНН. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление, изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно-наказващият орган - редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Контролиращата страна РП- Плевен, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище по съществото на делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2022г. около 22.45ч., жалбоподателят М.П. управлявал в с.Искър, общ.Гулянци, собственият си л.а. марка “*****“ с рег.№ ** **** **. По повод подаден анонимен сигнал, че същият е употребил алкохол, служителите на РУ Никопол, участък 1

Гулянци, св.Ю.У. и св. К.В., изградили УП, на входа на с.Искър.Когато управляваният автомобил от жалбоподателя, приближил, св.У. му подал сигнал за спиране със стоп палка, тип МВР, а св.В. му подал светлинен сигнал от полицейският патрул, но водачът, не спрял, и увеличил скоростта.Свидетелите, го последвали с полицейският автомобил.

Водача спрял пред дома си, на ул. ***** № ***, който бил наблизо. Св.установили, че водача на автомобила е жалбоподателя М.П.. Била му извършена неуспешна проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №ARРМ0774.Т.к. жалбоподателя не изпълнил указаният на свидетелите – полицейски служители за издухване на необходимото количество въздух в Дрегера, пробите били отчетени като грешка.Свидетелите обяснили на жалбоподателя, че пробата е неуспешната и му издали талон за медицинско изследване №0064866, но същият не се явил за даване на такава. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 22-0305 -000306, бл. № 119726/30.06.2022г., с който му били вменени нарушения по чл.103 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише, без да изложи възражения. Такива, не депозирал и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 21.07.2022г. му била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0305-000024, по силата на която на основание разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС СРМПС и рег. табели на автомобила му били отнети временно.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №22-0305000306 от 28.10.2022г. на Началника на РУ Никопол в ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,“глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушението по чл.103 от ЗДвП и “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства/показанията на актосъставителя У. и свидетеля К.В./ и писмени такива /в частност: талон за изследване, справка за нарушител/водач / кореспондиращи изцяло помежду си, поради което не се налага те да бъдат обсъждани поотделно, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги оборват.

При тези данни съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин описаните в НП нарушения и извършването им от жалбоподателя.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени /ограничаващи правото на защита/ нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаване на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, а наведените в жалбата бланкетни доводи в тази насока намира за голословни.

Относно наложените на жалбоподателя наказания:

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата 2 за посоченото в пункт първи в НП, нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При индивидуализация на наказанията административно-наказващият орган е наложил и двете наказания в минималния предвиден в закона размер. При преценка на размера на наказанията съдът съобрази и обстоятелството, че двете наказания са кумулативно предвидени и същите кореспондират помежду си.

С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.

Съгласно чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е отказал, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като неколкократно, умишлено не е вдишал съгласно указаният на полицейските служители, необходимото количество въздух, поради което апарата, отчита същите като грешка.Не е изпълнил също, предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което не се спори от жалбоподателя, нито ангажира доказателства в обратна насока.С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В подкрепа на този извод са, както събраните в хода на производството писмени доказателства, така и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите У. и В.. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в абсолютен размер на 3 санкцията по отношение и на двете наказания.

Поради изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0305-000306 от 28.10.2022г. на Началника на РУ Никопол в ОДМВР Плевен, с което на М. Ц. П. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание,“глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

4