Решение № 20 от 04.02.2026, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Севлиево, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100521 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „А1 България” ЕАД, с ЕИК 131468980 , е предявил срещу „ВАЯНА 99” ЕООД, искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 79, ал.1, чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с която искова молба се прави искане да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 161,22 евро /315,32 лева/ – главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 506313686, партида 110587969, ID на договор М7305098 от 16.05.2024 г. за периода 16.05.2024 г. – 02.10.2024 г.; сумата от 1013,43 евро /1982,10 лева/ – представляваща неустойка за неизпълнение на договор 506313686, партида 110587969, ID на договор М7305098 от 16.05.2024 г.; сумата от 41,30 евро /80,77 лева/, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 17.03.2025г., от които 9,61 евро /18,80 лв./ – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 27.06.2024-17.03.2025 и 31,68 евро /61,97 лв./ – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.11.2024-17.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 227/19.03.2025 г. по ч. гр.д. № 1

390/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги I D на клиент 506313686, партида 110587969, I D на договор М7305098 от 16.05.2024. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

По договора за процесния период били предоставени следните услуги, активирани със съответните Приложения: с 2 броя Приложение № 1 от 16.05.2024 за срок от две години били активирани услуги фиксиран интернет през мобилна 5G мрежа Al Net Box Unlimited за номера *** и *** със стандартна месечна такса 21,98 лв. и промоционална такса 17,99 лв. Съгласно т. 5.1. от Приложенията на абоната било предоставено оборудване - 2 броя DataBox device 5 G със серийни номера А,863735060400238 и А,863735060419584, които ответникът се задължил да върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност - т. 5.4. Уговорени били неустоечни клаузи за нарушаване задълженията на абоната- т. 7.1. и т. 7.2.

С друго Приложение № 1 от 16.05.2024 - за срок от две години към договора, била активирана и телевизионна услуга с номер 201006405370 с план А1 ТВ 100+ със стандартна месечна такса 12,98 лв. и промоционална такса 8,98 лв. за срока на договора. Съгласно т. 9.1. от Приложенията на абоната било предоставено оборудване STB ZTE B866V2F02 (Android TV) сериен номер BG460823040036084, които последният се задължил да върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност - т. 9.6. Уговорени били неустоечни клаузи за нарушаване задълженията на абоната- т. 7.1. и т. 7.2.

По договора били издадени и дължими фактури на обща стойност 315,32 лева.

Договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 03.11.2024 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и абонатите и крайните ползвателни на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България” ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България” ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена 2 електронна съобщителна фиксирана мрежа за преност на даннни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните S I M карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката били издадени сметки/фактури на обща стойност 1982,10 лева.

Ищецът твърди още, че п оради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал лихва в размер на 80,77 лева, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 17.03.2025 г., от които 18,80 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 27.06.2024 - 17.03.2025 и 61.97 лева - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.11.2024 г. - 17.03.2025 г.

Ищецът иска от съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, 3 както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца е подал молба, докладвана в първото открито съдебно заседание по делото, с която прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – съдът е приложил съобщението, като редовно връчено, на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, както и му е връчен препис от исковата молба и е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК .

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към заявлението писмени доказателства, може да се направи извод, че искът е вероятно основателен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са представени за държавна такса в размер на 24,32 евро /47,56 лева/ в настоящото производство и държавна такса в размер на 20,67 евро /40,43 лева/ и заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 204,52 евро /400 лева/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ВАЯНА 99” ЕООД, с ЕИК 207714836 и със седалище и адрес на управление: гр.

Севлиево, ***, ет. 1, ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 и със седалище и адрес на управление гр. София, *** , следните суми: сумата от 161,22 евро /315,32 лева/ – главница, представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор 506313686, партида 110587969, ID на договор М7305098 от 16.05.2024 г. за периода 16.05.2024 4 г. – 02.10.2024 г.; сумата от 1013,43 евро /1982,10 лева/ – представляваща неустойка за неизпълнение на договор 506313686, партида 110587969, ID на договор М7305098 от 16.05.2024 г.; сумата от 41,30 евро /80,77 лева/ , представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 17.03.2025г., от които 9,61 евро /18,80 лв./ – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 27.06.2024-17.03.2025 и 31,68 евро /61,97 лв./ – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 04.11.2024-17.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК № 227/19.03.2025 г. по ч. гр.д. № 390/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „ВАЯНА 99” ЕООД, с ЕИК 207714836, да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 , сумата от общо 249,51 евро, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата о т 24,32 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 225,19 евро, представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. № 390/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 5