Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 752 от 01.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 358/2024
Вид
Определение № 752
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. С.З., 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500358 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н **********, представлявано от законния си представител Ю.Х.Ю. – изпълнителен директор, чрез юрк. Н. А. против разпореждане № 3521/17.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1961/2024 г. по описа на РС – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1576,78 лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита на Кредита“, сумата от 909,21лв. – такса за оценка на риска и сумата за възнаградителна лихва над 4810,83 до претендираната със заявлението сума.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, поради неправилно приложение на материалния закон.

Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на А.С.В.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Т. С. от гр. С.З. за сумата от 8239 лв.

- главница по договор за потребителски кредит; 7254,29 лв. - договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за периода от 02.03.2020 г. до 05.04.2020 г.; 895,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.03.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода от 1

13.03.2020г.-14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /30.04.2024г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски и 1576,78 лв. – застрахователна премия по застраховка „Защита на Кредита“.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с №7001165656, сключен на датата 02.03.2020 г. между длъжника В. Т. С. и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, по силата на който дружеството му е предоставило паричен кредит от 6000,00 лв., а длъжникът се е съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение от 7254,29 лв., за срок от 36 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 369,35 лв. и падежна дата на първа вноска на 05.04.2020 г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „М.К.“ АД гр.С., в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на дружеството застраховка със ЗК „У.“, а заемателят се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в размер на 990,00 лв., в срок от 18 месеца, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 55 лв., платими считано от 06.12.2018 г.

Длъжникът изпаднал в забава считано от 12.03.2019 г., поради което по договора му било начислено обезщетение за забава в размер на 136,22 лв.

Срокът на договора бил изтекъл, поради което неплатените задължения били изискуеми.

На 30.11.2022 г. между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД - гр.С. и „И.Ф.“ ООД е сключен договор за цесия, с кой процесното вземане по горепосочения договор за потребителски кредит е прехвърлено на това дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Впоследствие „И.Ф.“ ООД са прехвърлили процесното вземане на настоящия жалбоподател „А.С.В.“ ЕАД - гр.С. бил сключен рамков договор за продажба и цесия на вземания от 30.10.2023 год.. В тази връзка „А.С.В.“ ЕАД - гр.С. е получила вземането, а длъжника е бил уведомен с нарочно уведомително писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД от 17.11.2023 г., изпратено му от А.С.В.“ ЕАД - гр.С. като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която А.С.В.“ ЕАД - гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1576,78 лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги „Защита на кредита“ , като е приел, че клаузата за предоставянето на застраховка е нищожна, т.к. не е индивидуално уговорена, а е наложена от кредитора и с уговарянето на допълнително възнаграждение за тази услуга се заобикаля закона.

Също така за сумата от 909,21 лева такса за оценката на риска и сумата за възнаградителната лихва, уважена над размера на 4 810.83 лева, до претендирания размер от 7254.29 лева.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

2

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република Б. и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република Б. – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 1576.78 лв., представляваща уговореното възнаграждение за застрахователен пакет, противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, дължимата договорна лихва за срока на договора възлиза на 4810,83 лв.

Представена е и застрахователна полица, по която застрахователи са „К.Ж., клон Б.“ и „К.О.З., клон Б.“, а „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е застрахователен агент.

В тази връзка съдът приема по отношение на претенцията за застрахователна премия следното: Договора за застраховка е сключен между застрахователите и застрахованото лице В. Т. С.. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е посредник, който не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл.313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на застрахователя. Правата на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД като трето правоимащо лице по договора за застраховка, но не и като застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.

Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД не е налице вземане за застрахователна премия, което от своя страна да прехвърли на „А.С.В.“ ЕАД.

По отношение на претенцията за такса за оценка на риска: Начислената такса за оценка на риска противоречи на разпоредбата на чл.16 от ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит.

Следователно, клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за оценка на досие за вменено му по закон задължение се намира в противоречие със закона, тъй като оценката на кредитоспособността е задължителна 3 предпоставка за извършване на кредитната дейност и начисляването на парично задължение във връзка с нея, представлява злоупотреба от страна на кредитора.

По отношение на претенцията за договорната лихва: Видно от договора страните по същия са договорили възнаградителна лихва в размер на 4810,83 лв., която в заявлението се претендира дори в размер 7254,29лв. без да е налице обосновка на противоречието в размера, въпреки указанията по разпореждане от 07.05.2024г.

Освен това описаната допълнителна клауза по евентуалното финансиране от длъжника на заплащането на дължимата застрахователна премия от него сама по себе си не представлява на практика договор за застраховка, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия се цели да се постигнат резултатите на неустойка по смисъла на ЗЗД. В случая категорично се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за застраховка „Защита“ следва да се приеме за такава.

Същото се отнася и за сумата от 909,21 лева такса за оценката на риска, както и за горепосочените суми за мораторната /възнаградителна/ лихва за уважения размер от 4 810.83 лева, до претендирания размер от 7254.29 лева, като последният се явява изцяло неоснователен.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК С. окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3521/17.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1961/2024 г. по описа на С. районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4